Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
„Шопенхауер говори със себе си Шопенхауер като възпитател, 2.77
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
- Навигация на страницата:
- „Просветление“
| 76. „Шопенхауер говори със себе си Шопенхауер като възпитател, 2. 77. Малвида фон Майзенбург (1816–1903), писателка. Ницше се запознава с Вагнеровата привърженичка през 1872 г. в Байройт; той живее в нейния кръг между 1876 и 1882 г. в Сорент и Рим. – Мемоарите на една идеалистка, 1876. – Заникът на една идеалистка, Берлин и Лайпциг, 1898. 78. „учение за вечното възвръщане Веселата наука и Тъй рече Заратустра, Трета част, Оздравяващият. 79. „В Дюринговия Курс по философия“: Ойген Дюринг (1833–1921), философи националикономист в Берлин, писател на свободна практика вж. Рудолф Щайнер, Загадките на философията, Събр. съч. 18. Курс по философия от Дюринг, Лайпциг. Вж. Рудолф Щайнер, Моят жизнен път, глава XVIII. 80. Теодор Циен (1862–1950), философ, медик, психиатър, лекуващ лекар на Ницше в Йенската психиатрична клиника. Ръководство за физиологична психология в 15 лекции, 5. издание, Йена, 1900. За Циен вж. Р. Щайнер, За душевните загадки, Събр. съч. 21. 81. „Често се посочва неправилно...“: Рудолф Щайнер следва разпространената тогава версия за фамилията Ницше. По-късно публикуваните източници обаче потвърждават, че бащата на Ницше умира от мозъчно заболяване. За да се изключи възможно наследствено влияние, майката и сестрата на Ницше разпространяват след неговото умопомрачение „fable convenue“, че смъртта на бащата настъпва при злополучно падане по стълбите. Вж. Ц. П. Янц, Фридрих Ницше, биография, том 1, Мюнхен, 1978, стр. 44 – 47; П. Д. Фолц, Ницше в лабиринта на своята бо- лест, едно медицинско-биографично изследване, Вюрцбург, 1990, стр. 28–38. 82. Джакомо Леопарди (1798–1837), италиански поет. 83. „цикъл от лекции, който Георг Брандес изнесе...“: За немския философ Фридрих Ницше. – Срв. писмата между Ницше и Брандес; писмо на Брандес до Ницше от 3 април 1888 ги отговорът на Ницше от 10 април 1888 г. 84. Фридрих Вилхелм Ричъл (1806–1876), антрополог, при когото Ницше следва в Бон през 1863 ги когото следва през 1864 г. в Лайпциг. Като учители приятел той насърчава Ницше по всякакъв начин. Те се отчуждават чрез неразбирателството, с което Ричъл, както почти целият тогавашен учен свят, посреща Раждането на трагедията. 85. „Фридрих Ницше може всичко, което иска.“: вж. писмото на Ричъл до съветника по възпитанието Вилхелм Вишер в Базел от 11 януари 1869; Ц. П. Янц, Фридрих Ницше, биография, том 1, Мюнхен, 1978, стр. 255: За мене несъмнено, че при практическа нужда той би могъл, предвид неговото високо дарование, да се изяви успешно и в други области. Той ще може да прави всичко, което поиска.“ Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници. Родителите му произхождат от Южна Австрия. Гимназия дог. във Винер Нойщат. Обучение във Виенското висше техническо училище математика и естествознание, литература, философия, история. Основно запознаване с Гьоте. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в Немска национална литература на Кюрш- нер. Самостоятелно издание на уводите – през 1925 г. подзаглавие Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте (Събр. съч. Частен учител във Виена. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьо- тевите съчинения. Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр. съч. 2). Издава списанието Немски седмичник. Лекции в Гьотевото общество, Виена Гьоте като баща на новата естетика (Събр. съч. 30). Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. Докторат по философия в Университета Росток. През 1892 г. излиза разширената дисертация Истина и наука. Увод към Философия на свободата (Събр. съч. 3). Философия на свободата. Основни принципи на един модерен светоглед (Събр. съч. 4). Фридрих Ницше, борец срещу своето време (Събр. съч. 5). „Гьотевият светоглед (Събр. съч. 6). Преместване в Берлин. Издава Списание за литература и Драма- тургични свитъци с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. Преподавателска дейност в основаното от В. Либ- кнехт Общообразователно училище заработещи, Берлин. РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТИ ТВОРЧЕСТВО г. 1872 г. 1879 г. 1882 – 1897 г. 1884 – 1890 г. 1886 г. 1888 г. 1890 – 1897 г. 1891 г. 1894 г. 1895 г. 1897 г – 1904 г. Възгледите за света и живота през деветнадесети век, по-късно излиза с разширения като Загадките на философията (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. Мистиката в зората на съвременния духовен живот (Събр. съч. 7). Изграждане на антропософията. Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа. Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник. Християнството като мистичен факти Мистериите на древността (Събр. съч. 8). Основава и издава списание Луцифер, по-късно „Луцифер-Гнозис“ (Статии в Събр. съч. 34). Теософия. Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр. съч. 9). Как се постигат познания за висшите светове (Събр. съч. 10), Из хрониката Акаша“ (Събр. съч. 11), Степени на висшето познание (Събр. съч. 12). Въведение в тайната наука (Събр. съч. Премиера на Четири мистерийни драми (Събр. съч. 14). Духовното ръководство на човека и човечеството (Събр. съч. 15). „Антропософски календарна душата, Максими (Събр. съч. 40), Път към себепознание на човека (Събр. съч. 16). Отделяне от Теософското общество и основаване на Антропософското общество. Прагът на духовния свят (Събр. съч. 17). В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум. Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията. Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г. „Загадките на философията (Събр. съч. 18). Върху загадките на човешкото същество (Събр. съч. 20). Върху загадките на душата (Събр. съч. 21). Духовният облик на Гьоте в откровенията на г. 1902 – 1912 г. 1902 г. 1903 г. 1904 г – 1905 г г. 1910 – 1913 г. 1911 г. 1912 г г – 1923 г. 1914 – 1923 г г – 1918 г. неговия „Фауст“ и в Приказка за зелената змия и красивата лилия (Събр. съч. 22). Р. Щайнер формулира идеята за „троичното устройство на социалния организъм, Основи на социалния въпрос (Събр. съч. 23). Статии върху троичното устройство на социалния организъм (Събр. съч. 24). В Щутгарт се открива първото Валдорфско училище, което Рудолф Щайнер ръководи до своята смърт. Лекционни цикли и художествени представления в сградата на недовършения Гьотеанум. Започва да излиза списание „Гьотеанум“. Космология, религия и философия (Събр. съч. 25). През Новогодишната нощ (31.XII.1922 г) изгаря първият Гьотеанум. Р. Щайнер изработва модела на втория Гьотеанум, построен по-късно от бетон. По времена Коледата на 1923 г. „Антропософското общество прераства в Единно антропософско общество под председателството на Р. Щайнер. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му Моят жизнен път (Събр. съч. 28), както и Ръководни антропософски принципи (Събр. съч. 26). Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания (Събр. съч. 27). Непрекъсната лекторска дейности последни пътувания с тази цел из Европа. На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество. Начало на боледува- нето. На 30 март Рудолф Щайнер почива в Дорнах. 1920 г. 1921 г. 1922 г. 1923 г. 1923 – 1925 г. 1924 г. 1925 г. РУДОЛФ ЩАЙНЕР ФРИДРИХ НИЦШЕ Немска Първо издание Преводач Христо Маринов Редактор Мария Пашова Художник Светлозар Писаров-Белката Издателско ателие А б Печат: ISBN 978 - 954 - 737 - 907 - Предстоящи заглавия в поредица „Просветление“: 1. Рудолф Щайнер, Четири мистерийни драми 2. Рудолф Щайнер, „Мистерийни центрове. Рудолф Щайнер, Първоначални импулси на духовната наука. Рудолф Щайнер, Тайните на прага. Рудолф Щайнер, Сътворението на света и човека“ Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|