Г общински план за развитие на община созопол
Водоснабдителна и канализационна инфраструктура
Изтегляне 3.44 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Информационна и комуникационна инфраструктура
Водоснабдителна и канализационна инфраструктура
Всички селища в община Созопол са водоснабдени. Делът на водоснабденото население е 99,8% (Бургас – 99,6%). С нерешени проблеми остават селата Вършило и Индже войвода. На територията на общината няма язовири за питейно водоснабдяване. Потребностите се задоволяват от язовирите - “Ясна поляна” (от него черпи гр.Созопол) и “Ново Паничарево” (с.с.Крушевец и Зидарово), допълнени от местни водоизточници (в останалите села). Селищата във вътрешността на общината изпитват сериозен целогодишен дефицит от питейна вода. Селата Вършило, Индже войвода и Присад се нуждаят от тръбопровод за свързване с водоснабдителна система “Ясна поляна”. За по-голяма сигурност във водоснабдяването, трябва да се предприемат действия за възстановяване на строителството на язовирите “Индже войвода” (в територията на общината) и на “Раков дол” - между общините Созопол и Средец. Строителството им е замразено поради недостиг на средства. Като цяло, състоянието на водопроводната система в селищата на общината не е добро. Тя е амортизирана и с изчерпан капацитет. Повечето тръбопроводи са етернитови (близо 80%), а загубите на вода са около 60% (колкото и средните за страната). Реконструкция е необходима в почти всички селища, като най-належаща е в Старинен Созопол. За новата част на гр. Созопол, гр. Черноморец и някои обекти по крайбрежието, също са необходими значителни инвестиции за разширяване, модернизация и привеждане на водопреносната мрежа в съответствие с динамично растящите потребности. Без спешни инвестиции в доизграждане, модернизиране и по-голяма сигурност на водопреносната мрежа и водоснабдяването, общината се изправя пред сериозни заплахи за бъдещото си развитие (не само като конкурентноспособна туристическа дестинация). Повечето проблеми на водоснабдяването са наследени от десетилетия и се пренасят в новия планов период:
Наследени и все още нерешени проблеми формират сериозни дефицити и в канализационната система на община Созопол. Дори канализацията изостава значително зад водоснабдяването. Мрежата в гр. Созопол е изградена до 90%, но в много от селата едва достига 13% или изобщо липсва. Съществуващите канализационни мрежи и съоръжения са амортизирани. Канализационните води от новата част на града се поемат от помпената станция на „Харманите”, която ги прехвърля към колектора от старата част на града, след което водите продължават да се заустват в морето поради закъснялото с десетилетия изграждане на ПСОВ. През 2012 г., най-сетне започва реализацията на Интегриран проект за водния цикъл на Созопол - І етап. Планираният срок на завършване е 2015 г. Финансирането е по ОПОС и общата стойност на проекта възлиза на 72,8 млн.лв. Първата копка е направена на 28.03.2013 г. и година по-късно, проектът е изпълнен на около 30%. Освен пречиствателната станция за отпадни води, интегрираният проект включва рехабилитация на амортизираната ВиК мрежа, както и нейното разширение с ново строителство (допълнително ще бъдат обслужени още 6 хил. домакинства). След пускането на ПСОВ в експлоатация ще бъде решен проблемът със системното замърсяване на Черно море. Междувременно, по ПРСР са реализирани 2 проекта във ВиК сектора – „Пречиствателни станции за отпадъчни води в с.Извор и с.Равна Гора - община Созопол”, 2009 г., 1,8 млн. лв. и „ВиК инфраструктура с.Равна гора", 2010 г., 4,7 млн. лв. Независимо от усилията, мобилизираните ресурси във ВиК сектора на общината са многократно по-малко от необходимите за достигане на средни европейски стандарти. Тази констатация е валидна за цялата страна, дори и за гр. Бургас. Пренесените проблеми в новия планов период следва да ангажират приоритетно внимание и да мобилизират целия възможен ресурс за решаването им:
Една от водещите инициативи на ЕВРОПА 2020 - Програмата в областта на цифровите технологии (известна като Цифровата програма на Европа - ЦПЕ)43, е свързана пряко с решаване на проблемите в областта на информационните технологии и Интернет. Акцентът на Програмата е ускоряване на развитието на високоскоростен достъп до Интернет, за да може обществото максимално да се възползва от единния цифров пазар в периода 2015 – 2020 г. Програмата предвижда до 2020 г. всеки гражданин на ЕС да има достъп до скоростен интернет (над над 30 Mbps) и поне 50% - до високоскоростен интернет (над 100 Mbps). Проучване към 2013 г. установява, че 25% от европейските домакинства все още не са абонати на интернет. Сред страните с най-слабо развит достъп до фиксирани широколентови мрежи е и България, наред с Румъния, Полша и Словакия. Изоставането ни в широколентовия достъп е както по отношение на свързаност и предоставяни приложения и услуги на бизнеса и гражданите, така и по отношение на тяхното използване. Към края на 2013 г., проникването на широколентов достъп в България е около 19% - значително под средния показател за ЕС (29%). В селските райони и общинските периферии този показател е с много по-ниски стойности. Те са все още в неравностойно положение по отношение на достъпа до високоскоростен интернет и свързаните с това съвременни услуги. Към 2013 г., средният достъп на българските домакинства до интернет е около 54%. За Югоизточния район от ниво 2, този дял е само 46,5% (при 64,3% за ЮЗР). Делът рязко намалява от силно урбанизираните (66% ) към слабо урбанизираните територии (40%). Към последната група спада и Созопол. Делът на високоскоростни (най-малко 30 Mbps) връзки в България (35,1%) е много по-висок от средния за ЕС (14,8%) за 2012 г, което позволява на България да бъде сред държавите в ЕС с много добри позиции в областта на високоскоростния широколентов достъп. Този факт е добра основа за предстоящото широко разгръщане на мрежите за достъп от следващо поколение (NGA), въпреки че ултра-бързите връзки (най-малко 100 Mbps) представляват едва 1,2% от всички абонаменти, при 3,4% в ЕС. Като държава-членка на Европейския съюз, България формулира национални стратегически цели, които следват приоритетите на Общността за развитие на ИКТ сектора и съответните услуги. Обновената “Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България”, 2013 - 2015 г., е разработена в отговор на актуализираните общоевропейските цели и изисквания, както и на проект за „Национален оперативен план за изпълнение на националните стратегически цели за изграждане на широколентов достъп”. В съответния анализ е разкрита „бялата зона” - отдалечените и слабо населени селски райони. Те се нуждаят от в най-голяма степен от държавна намеса и представляват приоритетна цел. По-голямата част от община Созопол е с осигурен достъп до Интернет със сравнително високи скорости и предоставяне на широк набор от комуникационни услуги („черна” и „сива” зона). Все още без наличие на интернет са група села от югозападната част – с.с. Вършило и Индже Войвода.
Състоянието на съобщителната мрежа в община Созопол е добро. Всички населени места в общината са телефонизирани и обслужвани от автоматични телефонни централи. Относително най- добре е развита телекомуникационна мрежа по крайбрежието. Телефонната плътност (33,5тел.п./100д) е по-ниска от средната за Бургаска област (38/100). Изградената кабелна мрежа в общината и монтираният капацитет в централите дават възможност да се удовлетворят почти всички искания за телефонни постове. Процесът на модернизация напредва бързо и относителният дял на цифровите телефонни постове (над 61%.) е почти двойно по-висок от средния за страната (35%). Процесът по изграждане на модерна телекомуникационна инфраструктура продължава. Вече е готов идеен проект за монтаж на последна генерация мрежи с многофункционален достъп (MSAN). Достъп до Интернет по dial-up има във всички населени места. ADSL услуги се предоставят в гр. Созопол, с тенденция за предлагане и в гр. Черноморец и с. Равадиново. По-голямата част от територията има покритие от мрежи на мобилни оператори. Няма пълно покритие за населените места и землищата на селата от западната част от общината – Вършило и Индже войвода. Пощенските станции осигуряват ежедневно обслужване на всички населени места. Настройването на пощенските услуги се затруднява от два паралелни процеса – динамично разрастване на потребностите в крайбрежната зона и обратно, редуцирането им под критичния минимум за ефективно обслужване в някои зони от вътрешността. Обобщени, проблемите на сектора са:
|
