Г общински план за развитие на община созопол
Територириално и урбанистично развитие
Изтегляне 3.44 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Собственост
- Екологично състояние
- Състояние на атмосферния въздух
- Състояние на водите
- Управление на отпадъците
- Административен капацитет
Територириално и урбанистично развитие
По данни от текущата статистика (2012 г.), населението на община Созопол (12543 човека) разполага с 11647 жилища с 867,6 хил.м2 полезна и 660 хил.м2 жилищна площ. На база всички жилища, потреблението е далеч над средните европейски стандарти44 – 929 жилища на 1000 обитатели, близо 53 м2 жилищна площ на човек и 1,08 обитатели на жилище. таблица 14. Общи параметри на жилищния фонд, 2012 г.
Отчитайки големия дял необитавани жилища (55%), реалното потребление е значително по-ниско и слиза под общоприетия стандарт (420 жилища/100 обитатели). Пресмятайки този показател само на база обитавани жилища, стойността пада от 929 на 367 жилища на 1000 обитатели. Значително се редуцират и другите параметри на жилищния стандарт: таблица 15. Параметри само на обитавания жилищен фонд, 2011 г.45
Източник:НСИ, обработка на КОНСУЛТАНТА Трайните негативни тенденции в демографското развитие на община Созопол (от 14241 през 2001 г. до 12543 човека през 2012 – 12,1% спад за последните 11 години), формират и тенденция към увеличаване на дела на необитаваните жилища. Средният за общината дял е 55%, а в общинския център - близо 64%. Така всяко второ жилище в община Созопол е без постоянни обитатели, а реалното жилищно потребление на жителите му е под стандартните стойности. Необичайно високият дял на необитаваните жилища се дължи най-вече на специфичния сектор на ваканционните жилища, ползвани сезонно за функцията „отдих” от техните собственици и гости, които не са жители на Созопол. Долната графика визуализира картината на неефективното ползване на жилищния фонд в община Созопол:
Важен е фактът, че интензивното строителство през последното десетилетие е съсредоточено в хотели, ваканционни селища, вили и все по-популярните ”ваканционни апартаменти”, но не и в жилища за постоянно обитаване.
Жилищният фонд на община Созопол е сравнително “млад”. Морската строителна експанзия е довела до специфична възрастова структура. Около 63% от общия фонд е с възраст под 35 г., вкл. 38% - под 14 години. Само 7% от целия фонд (810 жилища) са наследените отпреди 1945 г. В периода от 1946 до 1980 са построени около 30% от сегашните жилища. Въпреки благоприятният възрастов профил и ускорените темпове на ново строителство, лошото управление и поддържане на жилищните сгради (особено в селата от вътрешността) се превръща в сериозен проблем, предизвикващ ускорена амортизация на този фонд. фигура 30. Структура на жилищния фонд по възраст, 2012 г. 
Източник:НСИ, обработка на КОНСУЛТАНТА Обобщената оценка за възрастта на жилищния фонд е, че той е сравнително млад, със средна възраст под 40 г., но картината се влошава от факта, че голяма част от фонда се амортизира ускорено поради висок дял необитавани и неподдържани жилища. От картината на възрастовата структура на жилищния фонд по селища се очертават две ясни зони на пространствено развитие в община Созопол – активна туристическа зона и вътрешност. В периода на пазарни отношения кипи интензивно строителство в крайбрежната зона (гр. Созопол, гр. Черноморец, с.Равадиново), докато вътрешността на общината остава „равнодушна” към инвестиционните пазари за ваканционни жилища.
По вида на конструкцията, жилищният фонд е представен в четири обобщени категории – панели, стоманобетон, масивни (носещи тухлени стени и стоманобетонни плочи или гредоред), паянтови. Дори и малка курортна община като Созопол не е подмината от панелните жилища. Те са незабележими (на 1 и 2 етажа), с много малък дял (1,2% - 121 броя) и не оставят осезателен отпечатък в селищните среди. Стоманобетонните са с осезателен дял от 17,5% (1808 бр.) и са съсредоточени предимно в крайбрежната зона46. Категорията “масивни” е доминиращата в общината – 79,1%. Паянтовите жилища са с най-малкия дял –2,2% (229 бр.). фигура 32. Жилища по конструкция, 2012 г. 
Тази структура на фонда по конструкция е благоприятна, но отчитайки и възрастта му, може да се направи обобщена оценка, че жилищният фонд на община Созопол е амортизиран в значителна степен. Около 10% е за снос, а други 70% - за обновяване (включително енергийно саниране). таблица 16. Структура на жилищния фонд по конструкция и етажност, 2012 г
Източник:НСИ, обработка на КОНСУЛТАНТА Визуализацията на структурата на фонда по конструкция и етажност е представена на долната графика: фигура 33. Жилища по конструкция и етажност, 2012 г. 
Източник:НСИ, обработка на КОНСУЛТАНТА По отношение на етажността, 77,4% от фонда е в нискоетажни сгради, други 22% - в средноетажни и само 0,5% - в многоетажни сгради.
Контрастът „бряг – вътрешност” е изявен и по отношение на благоустрояването. Докато в градовете Созопол и Черноморец близо 100% от жилищата са снабдени с ток, вода и канал, средният дял на жилищата със стандартни удобства в останалите селища е едва 60%. Там всяко четвърто жилище е без канализация, а 12% са без водопроводна връзка. Селищата във вътрешността на общината изпитват сериозен дефицит от вода през цялата година. Селата Вършило, Индже войвода и Присад се нуждаят от допълнително водоснабдяване. Проучена възможност е връзка с водоснабдителната система “Ясна поляна”. Проблемите на водоснабдителната система са представени в т.2.4.4. Като цяло, общата картина по отношение на наличност на благоустройствена инфраструктура е сравнително добра - над 98 % от жилищата в крайбрежието имат електричество, вода и канал. Но вглеждането в други аспекти, като надеждност на инженерните инсталации и финансова достъпност на съответните услуги, може да "помрачи" картината за стандарта им. В допълнение, само 1,8% от жилищата разчитат на съвременни системи за отопление. Останалите прилагат обикновено изгаряне на твърди горива (най-вече дърва). Енергоспестяващи технологии и възобновяеми източници на енергия (слънцето) все още се прилагат спорадично. Всички жилища в община Созопол са електроснабдени, с изключение на само 49 бр. (5 в градовете Созопол и Черноморец и 44 в селата). Същевременно, статистиката отчита 7030 жилища (67,8%), свързани с обществена канализация. Решението за други 3019 жилища (29,1%) е на попивна яма или директно заустване в повърхностни течения. Останалите 321 жилища (3,1%) са без канализация. Още по-висока степен на изграденост има и във водоснабдителните системи. Близо 95% от жилищата (9806 бр.) са водоснабдени. Други 3% (309 бр.) имат достъп до питейна вода от външен водопровод, а останалите 2,5% (255 бр.) са без водоснабдяване. Все още близо 60% са загубите при пренос на водата поради амортизирани мрежи. Няма отклонения от санитарните стандарти на питейната вода. Визуализираната информация за състоянието на ВиК системата е представена в следните графики: фигура 34. ВиК Система
Източник:НСИ, обработка на КОНСУЛТАНТА Обобщената оценка на ВиК сектора е, че независимо от последните сериозни интервенции, той остава е с дефицити както във физическата си изграденост, така и в качеството на услугите. Този факт има негативни последици в най-малко три посоки – жизнен стандарт, екология и туризъм.
Източник: НСИ Община Созопол има осезателни резултати в подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд. Средно около 31% от жилищата имат топлоизолация на оградните конструкции. Този дял е близо 60% в гр. Созопол и около 30% - в гр. Черноморец. Това се дължи най-вече на големия дял съвременно строителство, реализирано в периода на действие на новите топлотехнически норми, а не на саниране на стари сгради.
Източник: НСИ В селата този дял рязко спада и това е още едно доказателство, че желаният процес на саниране на наследения фонд там още не е започнал. Подобна, дори още по-добра е картината на жилищата с енергоспестяваща дограма. Средно за общината, към 2012 г., близо 44% от жилищата разполагат с тази пасивна мярка за енергийна ефективност. Далеч пред останалите селища са градовете – съответно с около 72% и 42% за гр. Созопол и гр. Черноморец. В останалите селища този дял варира от едва 0,5% (с.Габър) до около 33% - в с. Равадиново.
Източник: НСИ Важен елемент на благоустрояването е и отоплението. Над 94% от жилищата се отопляват с твърди горива. Други 6% са на електричество и газ. Прекомерното използване на твърди горива за отопление на жилищата е един от основните източници на замърсяване на въздуха, особено при неблагоприятни климатични условия. Традиционната за България силно преобладаваща частна собственост на жилищата е присъща и на община Созопол. Малко под 98% са частните жилища, при само 2,3% обществени (на общината и на държавата). Това са 270 жилища, налични като подслон за картотекирани жилищни нужди и резервен общински фонд. Впечатлява факта, че в с.Индже войвода има огромен брой обществени жилища – 173 бр. (59,2% от общия жилищен фонд). Независимо от огромния брой необитавани жилища (на които не може да се разчита за социални нужди), в гр. Созопол следва да се планира придобиването на съществуващи или изграждането на нови социални жилища за маргиналните групи.
Източник:НСИ
Жилищният фонд от общо 11647 жилища има 857,6 хил.м2 полезна и 660 хил. м2 жилищна площ. Това осигурява един много висок статистически стандарт на жилищно потребление – средно по 929 жилища на 1000 човека и близо 53 м2 на човек жилищна площ. Но тези благоприятни величини не са получени благодарение на реален висок жизнен стандарт, а поради много необинавани жилища (повечето функциониращи като къщи и апартаменти за сезонен отдих ). Реалното жилищно потребление, изчислено само на база «обитавани жилища», е много по-ниско и със стойности под приетия стандарт – 367 жилища на 1000 обитатели (стандарт 420/1000), 21,6 м2 жилищна площ на човек и 2,7 обитатели на жилище. Описаните характеристики са представени в долните 2 таблици:
Източник: НСИ
Източник: НСИ Изводи Основният извод от площните характеристики и статистическото потребление на жилища е благоприятен – Созопол има достатъчно жилищен фонд и площи, които могат да осигурят добри количествени характеристики на жилищен стандарт. Същевременно, съществува осезателна неравномерност в реалното жилищно потребление, формираща група на крайно-нуждаещи се от социални жилища или помощ за подобряване на жилищните си условия. Община Созопол разпознава проблема, но не разполага с цялостна информация за хората с остър жилищен проблем. Идентифицирана е и нуждата от нови социални жилища, но в момента няма работещ механизъм за създаването им. В новата оперативна програма за развитие на селските райони ще има финансируема мярка за тази цел.
Комплексната оценка на отделните групи фактори, влияещи върху качеството на средата показва, че община Созопол се характеризира с добро качество на околната среда.47 Природните и климатични дадености на територията са с благоприятни екологични характеристики. Черноморското крайбрежие и курортните зони са с параметри, отговарящи на изискванията за туризъм и рекреация (според изискванията на Директива 76/160 на ЕС и националния мониторинг).
Въздухът в общината е със сравнително запазена чистото поради липсата на големи източници на атмосферно замърсяване. Характерно е засиленото строителство в последно време и значително увеличеният автомобилен трафик през летния сезон. Автомобилния транспорт има относителен дял върху замърсяването на атмосферния въздух с въглероден оксид, бензо(а)пирен, НМЛОС и азотни оксиди. Други основни източници на замърсяване са горивните инсталации с битов характер и емисиите от незапръстени и необработени депа за ТБО.На територията на общината действат:
Поради липса на големи източници на атмосферно замърсяване, на територията на общината не се извършва системно измерване на концентрациите на основните вредности чрез стационарни пунктове за контрол на атмосферния въздух. Мониторингът, който се осъществява от РИООСВ-Бургас е по утвърден график за емисионен контрол на източници на организирани емисии. Съгласно експертното становище на РИООСВ - Бургас, качеството на атмосферния въздух отговаря на санитарно-хигиенните норми. Основните замърсители на въздуха са Емисиите на вредни вещества в атмосферата от индустриални горивни и производствени процеси общо за област Бургас и за община Созопол са дадени в следващата таблица: таблица 17. Вредни Емисии в област Бургас и община Созопол (тонове)
Таблицата показва, че делът на въглеродните емисии (СО2) спрямо общото количество за гр. Бургас е 0,2%. Останалите видове емисии са незначителни или нулеви.48
Докато делът на водоснабденото население е почти 100%, този на осигуреното с канализация е под 65%. Наблюдават се амортизация на съществуващата система и значителни загуби във водопроводната мрежа. Заустването на непречистени битови и промишлени отпадъчни води е основен източник за замърсяването на водите в общината. Основните екологични инфраструктури за опазване качеството на водите - канализация и пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ), са неадекватни както спрямо нуждите (на населението, бизнеса и туризма), така и спрямо изискванията на европейското и национално законодателство. Поради липса на функциониращи пречиствателни станции в общината (виж т.”канализация”), отпадните води се заустват в морето или в почвите. Съгласно данните на РИОСВ точкови източници на замърсяване на повърхностните води са:
В тази област се наблюдава сериозен напредък. През 2012 г. е въведена в експлоатация „Канализационна система с. Равна гора, община Созопол“ – първи етап, който включва подмяна на съществуващата мрежа. В процес на изпълнение са инвестиционни мерки, които включват изграждане на ПСОВ за гр. Созопол и гр. Черноморец и прилежащите мрежи с проектен капацитет 64 560 е.ж. и дълбокоморско заустване на пречистени води, както и доизграждане на липсващата и подмяна на амортизираната канализационна система, изграждане на колектори и тласкатели, необходими за функционирането на новата ПСОВ-Созопол, изграждане на канализационни мрежи и съоръжения за новите жилищни и вилни имоти по крайбрежието около град Созопол. Съоръженията трябва да бъдат пуснати в експлоатация до средата на 2015 г. и предвиждат присъединяването на 9 993 екв. ж. към канализационната мрежа и 6 076 жители присъединени към водопроводната мрежа. Като приоритет за развитие в тази област пред общината остават задачите за изграждане на В и К мрежа и в къмпингите по крайбрежието и инвестиране във ВиК мрежата във вътрешността на общината. По данни на Изпълнителната агенция по околна среда49, състоянието на крайбрежните води през последните години се наблюдава тенденция към подобряване на основните показатели или не се наблюдава влошаване. Мониторингът на състоянието на морската вода показва отсъствие на отклонения съгласно Българските и Европейски норми по хидро-физични показатели: активна реакция на морската вода; разтворен кислород, биохимична потребност на кислород. На отделни места са регистрирани стойности на биогенни елементи (азот и фосфор) над нормите, дължащи се на замърсявания от непречистени битови води и залпови замърсявания. Микробиологичните характеристики на морската вода през активния сезон отговарят на Българските стандарти и на Директивите на Европейската общност. Радиологичните характеристики са в границите на естествения радиационен фон. Режимът на замърсяване с нефтопродукти на крайбрежието се характеризира с локалност и нестабилност по сезони и е под нормите за курортните зони.
Генерирането на отпадъци и тяхното управление все още е нерешен проблем за община Созопол. На места в туристическата зона, този проблем застрашава качеството на околната среда и представлява риск за човешкото здраве. Единственият прилаган метод за третиране на отпадъците е депонирането им в организирани и множество нерегламентирани депа/сметища. В активния туристически сезон (май – септември), източниците и обемът на отпадъците се увеличават скокообразно, затруднявайки адекватната реакция на общината. Допълнителен агресивен източник на замърсяване е интензивното и в голяма степен стихийно строителство по крайбрежието. Стопанските дейности в общината не създават опасни отпадъци в количества, които да налагат изграждането на специализирани депа за обезвреждане на опасни отпадъци. Изключение е антропогенното повишение на радиоактивността в залива Вромос, в резултат от рудодобива и флотацията в Мини Росен. Предприети са мерки за намаляване на радиационното замърсяване чрез строителството на депо за рекултивация на сух флотационен отпадък. Мониторингът на радиационното състояние потвърждава ефективността на рекултивационната дейност върху почвения слой и повърхностните води. На територията на Община Созопол функционира “Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Созопол, Приморско и Царево в землището на с. Равадиново”. Депото е в експлоатация от 06.07.2009 и обслужва общините Созопол, Приморско и Царево, а оператор е община Созопол. На депото се приемат битови, производствени и строителни отпадъци. Към Регионалното депо са изградени ЛПСОВ и БПСОВ за третиране на отпадните води от инсталацията. Депото е разположено върху площ от 124.129 дка и има проектен капацитет от 502 444 тона. Средногодишният капацитет е 71.68 т/24h, а максимално дневно натоварване през летния сезон до 120т/24h; Количеството на депонираните отпадъци в тонове за 2013г.- 23420.84 t, от началото на експлоатацията 06.07.2009-31.12. 2013г.- 80993,72 t50 . Проектен период на експлоатация на депото е 25 години. Създадено е "Регионално сдружение за управление на отпадъците за регион Созопол" което има за основна цел да реализира мерки и проекти за регионално управление на отпадъците, включващи изграждането на необходимите нови регионални депа за обезвреждане на битови и други неопасни отпадъци. В община Созопол се наблюдават позитивни тенденции спрямо третирането на проблемите, свързани с отпадъците, като едно от доказателствата е, че в работата на общината е въведена и се прилага Интегрирана система за управление на качество и околна среда / ISO 9001:2008 & ISO 14001:2004 /.
На територията на общината не са правени изследвания и измервания за шумово натоварване. Освен от лавинообразно увеличаващия се трафик през летния сезон, поради слаб контрол, сериозен шумов дискомфорт причиняват и нощните заведения (особено в преуплътнената среда на гр. Созопол). За подобряване на акустичната обстановка в града и общината, трябва да се предприемат ефективни мерки за:
Изводи
Анализът на административния капацитет на общинската администрация Созопол има за цел да оцени нейните вътрешни ресурси и възможности да изпълнява функциите, които са й вменени от нормативните документи, в т.ч. да реализира планове и да управлява успешното развитие на общината като цяло. Един от основните приоритети, залегнали в Плана за развитие на община Созопол за периода 2007-2013 г. е свързан с подобряването на административното обслужване. Като част от положителните страни на общинската администрация могат да се посочат проектите, финансирани по Оперативна програма „Административен капацитет, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд през програмния период 2207-2013 г. : „По-ефективна администрация в община Созопол”, „Повишаване на административния капацитет на служителите в Община Созопол”, „Повишаване на административния капацитет на общинските администрации в Созопол, Приморско и Царево за прилагане на ПЧП за местно развитие”. За общинските служители се организират обучения и посещения на семинари за повишаване на квалификацията, въпреки че в тази насока може да се постигнат още по добри резултати. Необходима остава нуждата и за развитие на електронните услуги и електронното управление. В допълнение при разработването на настоящия ОПР е извършен анализ на административния капацитет на община Созопол, при което е използвана рамка с описание на различните състояния на отделните административни ресурси, разделени на основни аспекти и съставляващи ги компоненти. Възможните състояния на всеки аспект и компонент са сведени до четири – нестабилност, развитие, усъвършенстване и устойчивост, които могат да бъдат квантифицирани (с определени стойности) с оценки от 1 до 4 (Виж: фигура 35). Анкетирани са 21 респонденти, които са ръководители и служители на администрацията. При средна оценка от 2,50 за използваната система, оценката която те дават на административния капацитет на общинската администрация е 3,25, т.е. тяхната оценка е над средната. По-важен е анализът на оценките по аспекти и компоненти на вътрешните ресурси на администрацията, който очертава проблемните области, в които трябва да се предприемат действия за подобряване. Преобладава мнението (2,81), че общинската администрация не е достатъчно самостоятелна и в известна степен е зависима от централната власт. Тази зависимост е регламентирана в действащото законодателство, но се осъществява и по неформален път – чрез политическа намеса. Под средната е оценката (3,00) на работата в екип в администрацията. Планирането на дейността на администрацията като цяло се оценява с оценка над средната, но участието на служителите от отделните структурни звена не е в достатъчна степен (3,14), което означава, че практически не се използва пълноценно техният капацитет. С 2,95 е оценена практиката по вземане на решения, която не е достатъчно прозрачна, осъществява се без активното участие на служителите и добра комуникация помежду им. При оценка на системата за управление, разбирана като управление на персонала, документооборота и наличието на писани и утвърдени административни процедури, оценките са близки до средните. По-ниско (2,76) обаче, е участието на персонала при вземане на решения (управлението). Участието при вземането на решения на целевите групи, за които общинската администрация работи – граждани, НПО, бизнес структури и др. е оценено с оценка над средната (3,57), което е един израз на пряката демокрация – заинтересованите лица да могат да вземат участие при вземането на решения, които ги засягат. Тяхното участие обаче, при мониторинга и оценка на резултатите от работата на администрацията (обратната връзка) е по-ниско от очакваното (3,19, съответно – 3,14). Показателно е (като се има предвид, че оценките са давани от вътрешни служители на общинската администрация) ниската оценка, която се дава на уменията (2,95) и развитието на кадрите, системата за тяхното обучение (3,19) и професионално израстване. Съществува впечатлението, че те не са достатъчни, както и професионалната подкрепа (3,10), която те получават в рамките на администрацията, което предопределя и ниската им мотивираност за работа (2,90), вероятно свързана и с размера на заплащането на труда. Финансовото управление е оценено (от 3,33 до 3,42) с оценки около средната. Системата за вътрешен одит функционира и е институционализирана в самостоятелно звено, съгласно Закона за вътрешния одит в организациите от публичния сектор. Администрацията е достатъчно финансово независима (оценки над 3,25), но в противовес на тази оценка е определена по-ниска оценка (3,14) за нейното финансово здраве (финансова стабилност). Това предполага изводи по отношение на съществуваща несигурност при финансиране на дейностите на общината. С оценка над средната (3,43) е оценена работата по връзките с обществеността (медийна стратегия). Общинската администрация обаче, трябва да положи повече усилия за работа с целевите групи (оценка 3,05), чиито интереси представлява, за да може да повиши и степента на общественото признание (оценка 3,28) за дейността си като цяло. Като цяло средната оценка (3,25) на административния капацитет на община Созопол надвишава значително средната оценка (2,50), която предполага използваната система и критерии за оценка. Това дава основание да се направи извода, че служителите в общинската администрация, като цяло, са удовлетворени от своята работа. През следващия планов период (2014-2020 г.) следва да се наблегне главно на подобряване на взаимоотношенията с гражданите и потребителите на услуги. На следващата таблица са представени резултатите от оценките на административния капацитет, получени от проведеното анкетно проучване, по отделни аспекти и компоненти, които са визуализирани на двете фигури след нея: таблица 18. Оценки на административния капацитет на Общинска администрация Созопол
фигура 35. Оценка на административния капацитет на Община Созопол по отделни компоненти 
фигура 36. Оценка на административния капацитет на Община Созопол в отделните аспекти на административните ресурси 
Каталог: attachments -> article article -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година article -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи article -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи article -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012 article -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването article -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище article -> Отчет за изпълнение бюджета на община Годеч за 2012 година article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица февруари 2016 година Изтегляне 3.44 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
