Политически параметри на област Бургас
В политически план областта се характеризира със следните параметри на последните политически избори за Народно събрание, проведени на 12.05.2013 г.:
ОБОБЩЕНИ АКТУАЛИЗИРАНИ ДАННИ ЗА МИР 02 *
Данни от избирателните списъци:
1. Брой на избирателите според избирателните списъци при предаването им на СИК (сумата от числата по т. 1 от протоколите на СИК)
|
367 602
|
2. Брой на избирателите, вписани в допълнителните страници (под чертата) на избирателните списъци в изборния ден (сумата от числата по т. 2 от протоколите на СИК)
|
1 961
|
3. Брой на избирателите в допълнителните избирателни списъци, вписани в изборния ден (сумата от числата по т. 3 от протоколите на СИК)
|
404
|
4. Брой на гласувалите избиратели според положените подписи в избирателните списъци, включително и подписите в допълнителните страници (под чертата), както и тези от допълнителните избирателни списъци (сумата от числата по т. 4 от протоколите на СИК)
|
200 833
|
Разпределение на действителните гласове по партии
№
|
Партия, Коалиция, ИК
|
Гласове
|
Разпределение
|
1.
|
ПП "Нова Алтернатива"
|
717
|
0.365%
|
2.
|
ПП "Демократическа Партия"
|
180
|
0.092%
|
4.
|
ПП "Национален Фронт за Спасение на България"
|
17 762
|
9.052%
|
5.
|
КП "Коалиция за България"
|
45 566
|
23.221%
|
6.
|
КП "Център - Свобода и Достойнство"
|
5 047
|
2.572%
|
8.
|
ПП "Национал-Демократична Партия"
|
130
|
0.066%
|
9.
|
КП "Гражданска Листа - Модерна България"
|
782
|
0.399%
|
10.
|
КП "Съюз на Демократичните Сили"
|
3 868
|
1.971%
|
11.
|
ПП "Либерален Алианс"
|
258
|
0.131%
|
12.
|
ПП "Християн-Социален Съюз"
|
110
|
0.056%
|
14.
|
ПП "Атака"
|
7 797
|
3.973%
|
15.
|
ПП "ГЕРБ"
|
66 533
|
33.906%
|
17.
|
ПП "Ред, Законност и Справедливост"
|
2 404
|
1.225%
|
18.
|
ПП "ВМРО - Българско Национално Движение"
|
2 904
|
1.480%
|
19.
|
ПП "Демократична Гражданска Инициатива"
|
950
|
0.484%
|
20.
|
ПП "Християндемократическа Партия на България"
|
161
|
0.082%
|
22.
|
ПП "Средна Европейска Класа"
|
732
|
0.373%
|
23.
|
ПП "Национално Патриотично Обединение"
|
127
|
0.065%
|
25.
|
ПП "Лидер"
|
4 009
|
2.043%
|
26.
|
ПП "Зелените"
|
931
|
0.474%
|
27.
|
КП "Демократи за Силна България и Български Демократически Форум (ДСБ, БДФ)"
|
3 268
|
1.665%
|
28.
|
ПП "Социалдемократическа Партия"
|
117
|
0.060%
|
29.
|
ПП "Другата България"
|
90
|
0.046%
|
30.
|
ПП "Българската Левица"
|
249
|
0.127%
|
32.
|
ПП "Кауза България"
|
108
|
0.055%
|
33.
|
ПП "Движение България на Гражданите"
|
4 794
|
2.443%
|
34.
|
ПП "Демократична Алтернатива за Национално Обединение"
|
82
|
0.042%
|
35.
|
КП "Българска Пролет"
|
163
|
0.083%
|
36.
|
КП "Горда България"
|
423
|
0.216%
|
37.
|
ПП "Глас Народен"
|
1 949
|
0.993%
|
38.
|
ПП "Български Земеделски Народен Съюз"
|
368
|
0.188%
|
40.
|
ПП "Движение за Права и Свободи"
|
22 681
|
11.559%
|
42.
|
ПП "Партия на Българските Жени"
|
324
|
0.165%
|
44.
|
ПП "Единна Народна Партия"
|
281
|
0.143%
|
45.
|
ПП "Съюз на Комунистите в България"
|
361
|
0.184%
|
Разпределение на гласовете по партии в % в Бургас на последните парламентарни избори проведени на 12 май 2013 година
Анализ на секторните политики от регионално и местно значение
Разположението на област Бургас в териториалното пространство на България – югоизточната част на страната край морето, специфичните стопански особености и съответните отрасли, изградените традиции и създадения местен социо-културен комплекс определят и различните секторни политики от регионално и местно значение, а именно:
-
Проекти за икономически зони за развитие, енергийни и транспортни проекти, както и проекти по развитие на туризма;
-
Интегрирана морска политика – като се започне от морски туризъм и се стигне до насърчаване на ефективното използване на рибни ресурси и аквакултури, включително мерки за подобряване качеството на морската околна среда и за защита на морския бряг;
-
Проекти, свързани с трансгранично и териториално сътрудничество.
Проект за икономически зони за развитие
В тази област водеща роля в областта играе град Бургас. По-долу е показана карта на икономическите зони за развитие на града, т.нар. „зони за въздействие“, одобрени по финансиране по ОП „Регионално развитие“.
Зони за въздействие в град Бургас
Зона
|
С 1
|
ИК 3 - ИК 1
|
С-2
|
ИК2
|
Характеристика
|
Кв.“Меден рудник“ и зона „Д“
|
Промишлена зона „Юг“ и пристанище Бургас –терминали Карго „Запад“ и 2А, кв. „Акациите“ и „Победа“
|
Кв. Ветрен, Банево, В.З. Минерални бани
|
Промишлени зони „Север“ и „Лозово“
|
Пространствено развитие и устройствено планиране на територията на областта, които засягат и териториите на общините
Област Бургас е една областите в България с най-голямо дял на зони с природозащитен статут. Биологичното разнообразие в защитените територии е важен фактор и условие за развитието на туризма и за други стопански и нестопански дейности, стимулиращи малкия и среден бизнес и развитието на пазара на труда.
От друга страна е нужно да се отбележи, че съществуват редица проблеми, а именно:
-
Защитените територии не са достатъчно добре интегрирани в пространственото развитие на областта;
-
Бурното развитие на редица курортни комплекси води до значително намаляване на част от зелените площи, при което курортните качества на областта се влошават, а обектите за отдих и куррот се компрометират;
-
Особено силно е засегнат от тези тенденции на пространствено развитие крайбрежният пояс на област Бургас, а също така ключовия град - Бургас.
Горните тенденции налагат промени и усъвършенстване в устройственото планиране на територията на областта и общините. Това усъвършенстване следва да се насочи към:
-
Радикално увеличаване на зелените площи особено в гореспоменатите крайбрежни зони и градска агломерация Бургас18;
-
Създаване на зелени клинове и връзки в рамките на горните;
-
Подобряване състоянието на зелените площи в междублоковите пространства;
-
Увеличаване на буферното озеленяване или подобряване на неговото качество по главни пътни артерии и около кварталите с цел намаляване на шумовото и атмосферното замърсяване;
-
Прилагане на иновативни туристически практики, използващи потенциала на защитените териториите. Бъдещо развитие на туризъм в тези територии трябва да бъде регулирано, за да се предотврати натоварване от човешки потоци в защитените места;
-
Изграждане на „Зона за обществен достъп на интермодален пътнически терминал Морска гара, ЖП-гара, Автогара Бургас“.
Във връзка с пространственото развитие може да се даде пример с град Бургас и транспортните комуникации в града, които се нуждаят от усъвършенстване:
-
Близостта на пристанище Бургас до града води до натоварване на уличната мрежа в централната градска част. Разрастването на пристанищния комплекс увеличава товарооборота и трафика на товарни автомобили, които също преминават през градската територия. Липсата на обходни трасета за поемане на транзитното движение, което в летния сезон достига значителни стойности, изисква поетапното изграждане на онези транспортни артерии, кръстовища и възли, които имат отношение към този проблем;
-
Предприемане на действия както за проектиране и изграждане на велосипедни трасета, така и за популяризиране на велосипедния транспорт сред гражданите на града като екологичен, икономичен и здравословен начин за предвижване в града и като алтернатива на предвижванията с автомобил;
-
Създаване на „интелигентна транспортна система“, т.е. програма за визуализиране на транспортните проблеми и съответво на тази база търсене на организационни решения по решаване на транспортните пробеми с ниски разходи.
Формулиране на изводи от социално-икономическия анализ за състоянието и тенденциите в развитието на област Бургас
Направеният анализ на социално-икономическото развитие на област Бургас насочва към формулирането на следните заключения:
-
Областта разполага с редица преимущества от природно-климатичен и географско териториален характер, които не са използвани в достатъчна степен;
-
Областта разполага с такива базови отрасли – нефтопреработване, производство на метали и метални изделия, транспортни средства, хранително-вкусова промишленост и други, които се характеризират със средно развитие по равнище на технологичност, както и такива по добавена стойност;
-
Общата тенденция на сриване на преките чуждестранни инвестиции, характеризираща България след началото на „Глобалната криза“ не е характерна за областта, която продължава да привлича ПЧИ;
-
В демографски план област Бургас се характеризира с параметри близки или не толкова драстично различаващи се от тези за страната – наличието на остра демографска криза с тенденции за превръщането и в демографска катастрофа;
-
Област Бургас се характеризира с относително висок институционелен капацитет, което създава определени възможности за развитието на областта.
На основата на горенаписаните заключения могат да бъдат изведени няколко важни извода:
-
Необходимостта от разработването на демографска подстратегия като ключов компонент на областната стратегия предвид изключителната тревога, която предизвиква демографската ситуация в областта, както и въздействието което оказва тази ситуация върху всички останали аспекти на социално-икономическото развитие на област Бургас;
-
Решаващ фактор за прелом в демографската ситуация несъмнено играе икономическата политика и въздействието и върху социалното състояние на населението;
-
В условията на „Глобална криза“ и очаквани по-нататъшни неблагоприятни тенденции и въздействия е необходима смяна на досегашните начини на действие и формиране на изключително „умна“ стратегия на действие, чрез която да се преодолеят както натрупаните негативи, така и очакваните неблагоприятни въздействия.
II. Цели и приоритети за развитие на Бургаска област за периода 2014-2020 г.
Целите и приоритетите залегнали в Областната стратегия за развитие на област Бургас през следващия планов период 2014-2020 г. отразяват общите очаквания и предизвикателства във връзка с прилагане на регионалната политика в ЕС и България, отговорностите и капацитета на регионалните власти и партньорите за ефективно планиране, координация, наблюдение и оценка на развитието на областта през този период. Основните предизвикателства и задачи пред Стратегията за развитие на област Бургас през плановия период 2014-2020 г. и политиките за нейната реализация са следните:
-
Съгласуване на стратегията с целите на политиката за социално и икономическо сближаване в рамките на Европейския съюз и предвиждане на мерки, които съответстват на европейските политики и регламентите на Структурните фондове;
-
Повишаване на равнището на социално-икономическо развитие на областта и реализация на догонване до равнища, адекватни на средните стойности на социално-икономическо развитие на европейските райони. Област Бургас притежава нужния потенциал да осъществи съкращаване на значителните различия със средните параметри на европейските райони;
-
Прилагане на интегриран подход за развитие на територията на областта и интегрирано въздействие върху отделните сектори на развитието. Това означава подходящо комбиниране и допълване на отделните мерки с оглед постигане на общо положително въздействие върху инфраструктурния, човешкия, иновационния и природно-културния потенциал на областта.
Целите и приоритетите на политиката за регионално развитие на областно ниво (NUTS 3) са фокусирани и отразяват в конкретизирана форма целите и приоритетите, залегнали в Стратегията „Европа 2020”, Националната стратегия за регионално развитие 2005-2015 г., а също така Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 за периода 2014-2020 г. В тази връзка за област Бургас от значим интерес е дългосрочната стратегия „Син растеж“ на ЕС, която е в подкрепа на растежа в морския сектор като цяло. Нейната цел е:
• да открие и да се справи с предизвикателствата (икономически, екологични и социални), засягащи всички сектори на морската икономика;
• да изтъкне синергиите между секторните политики;
• да проучи взаимодействията между различните дейности и тяхното потенциално въздействие върху морската околна среда и морското биоразнообразие;
• да открие дейности с висок потенциал за растеж в дългосрочен план и да ги подкрепи, като: •премахне административните бариери пред растежа;
• насърчава инвестициите в изследвания и иновации;
• стимулира придобиването на умения чрез образование и обучение.
„Синият растеж“ е насочен към съществуващи, нововъзникващи и потенциални дейности като:
• морски транспорт на къси разстояния;
• крайбрежен туризъм;
• офшорна вятърна енергия;
• обезсоляване;
• използване на морските ресурси във фармацевтичната и козметичната индустрия.
Национална програма за развитие: България 2020 (НПР БГ 2020) е националният стратегически документ от най-висок ранг, формулиращ целите и приоритетите за развитието на България във всички сектори, имащи отношение към постигането на целите на Стратегията „Европа 2020”. Националните цели в това направление са в рамките на генералните цели на Стратегията „Европа 2020“ - постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, а именно:
1. Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване.
2. Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението.
3. Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.
На базата на формулираните цели са идентифицирани осем приоритетни направления. Приоритетните направления се отнасят както до формулирането и изпълнението на самостоятелни национални политики, така и до прилагането на общоевропейските политики, с което се обхваща пълния комплекс от действия на държавата в областта на социално-икономическото развитие. Изпълнението на всеки приоритет включва реализацията на набор от многосекторни политики, които са фокусирани върху повишаване на количеството и качеството на факторите на социално-икономически растеж.
Приоритетите на Национална програма за развитие „България 2020” са формулирани както следва:
1. Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила.
2. Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.
З. Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал.
4. Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси.
5. Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.
6. Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса.
7. Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност.
8. Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазара.
Стратегическите цели в средносрочен и дългосрочен период отговарят на общите критерии за:
-
Специфичност;
-
Измеримост;
-
Постижимост;
-
Реалистичност съобразно ресурсите;
-
Определяне на времеви граници за постигане на целите.
Целите и приоритетите за устойчиво интегрирано развитие на областта са разработени в тяхната съвкупност и взаимодействие предвид постигане на вътрешна и външна съгласуваност. Вътрешната съгласуваност изхожда от логическата връзка между целите и избраните приоритети за тяхната ефективна реализация, както и между самите цели и приоритети с оглед избягване дублирането на усилия, неефикасно използване на ресурсите и постигането на противоречиви и частични въздействия при решаване на проблемите.
Външната съгласуваност на стратегическата рамка за развитие поставя като изискване съобразяването с политическия контекст и приоритети в областта на регионалната политика на национално и ниво Европейски съюз, както и с условията за достъп до финансовите ресурси за подпомагане на регионалното развитие и местното развитие.
Дългосрочното комплексно планиране на развитието търси баланса между различните аспекти на развитието (икономически, социален, екологичен и териториален) и между различните териториални общности, институции и социални групи като по този начин допринася за устойчивото развитие на областта. То предполага определена теоретико-методологическа платформа. На базата на същата се създава концепцията, играеща роля на рамкова насока за определяне на целите и приоритети на развитие.
Съответно се предвижда осъществяване на следните задачи:
-
Основни принципи на разработка на цели и приоритети във връзка с реализирането на Областна стратегия на развитие на област Бургас 2014-2020 г. (ОСРОБ 2014-20);
-
Ключови заплахи и рискове;
-
Концептуализиране на рамкови насоки за определяне на целите и приоритетите на развитие в базовите сфери – икономическа динамика, социална динамика – трудова заетост, демографско движение, социални грижи, образователна, здравна, културна и туристическа сфери, техническа инфраструктура и работна среда, институционален капацитет;
-
Стартова база за развитие на ОСРОБ 2014-20 – такава стартова база са синтезираните изводи от анализите, заключенията и оценките на социално-икономическата динамика за предходния период - 2007-2013 г., представени в анализа на досегашната социално-икономическа и прочее динамика, както и общите прогнози за развитие на глобалната, регионалната, националната и локалната обстановка в кратко и средносрочна перспектива;
-
Формулиране на визия, цели и приоритети на развитие на Бургаска област за периода 2014-2020 г. в представените по-горе базови сфери на развитие на същата.
Сподели с приятели: |