Г. Преамбюл Областната стратегия за развитие на област Бургас (осроб)


Политически параметри на област Бургас



страница10/22
Дата28.11.2017
Размер3.61 Mb.
#35569
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   22

Политически параметри на област Бургас

В политически план областта се характеризира със следните параметри на последните политически избори за Народно събрание, проведени на 12.05.2013 г.:



ОБОБЩЕНИ АКТУАЛИЗИРАНИ ДАННИ ЗА МИР 02 *

Данни от избирателните списъци:

1. Брой на избирателите според избирателните списъци при предаването им на СИК (сумата от числата по т. 1 от протоколите на СИК)

367 602

2. Брой на избирателите, вписани в допълнителните страници (под чертата) на избирателните списъци в изборния ден (сумата от числата по т. 2 от протоколите на СИК)

1 961

3. Брой на избирателите в допълнителните избирателни списъци, вписани в изборния ден (сумата от числата по т. 3 от протоколите на СИК)

404

4. Брой на гласувалите избиратели според положените подписи в избирателните списъци, включително и подписите в допълнителните страници (под чертата), както и тези от допълнителните избирателни списъци (сумата от числата по т. 4 от протоколите на СИК)

200 833

Разпределение на действителните гласове по партии



Партия, Коалиция, ИК

Гласове

Разпределение

1.

ПП "Нова Алтернатива"

717

0.365%

2.

ПП "Демократическа Партия"

180

0.092%

4.

ПП "Национален Фронт за Спасение на България"

17 762

9.052%

5.

КП "Коалиция за България"

45 566

23.221%

6.

КП "Център - Свобода и Достойнство"

5 047

2.572%

8.

ПП "Национал-Демократична Партия"

130

0.066%

9.

КП "Гражданска Листа - Модерна България"

782

0.399%

10.

КП "Съюз на Демократичните Сили"

3 868

1.971%

11.

ПП "Либерален Алианс"

258

0.131%

12.

ПП "Християн-Социален Съюз"

110

0.056%

14.

ПП "Атака"

7 797

3.973%

15.

ПП "ГЕРБ"

66 533

33.906%

17.

ПП "Ред, Законност и Справедливост"

2 404

1.225%

18.

ПП "ВМРО - Българско Национално Движение"

2 904

1.480%

19.

ПП "Демократична Гражданска Инициатива"

950

0.484%

20.

ПП "Християндемократическа Партия на България"

161

0.082%

22.

ПП "Средна Европейска Класа"

732

0.373%

23.

ПП "Национално Патриотично Обединение"

127

0.065%

25.

ПП "Лидер"

4 009

2.043%

26.

ПП "Зелените"

931

0.474%

27.

КП "Демократи за Силна България и Български Демократически Форум (ДСБ, БДФ)"

3 268

1.665%

28.

ПП "Социалдемократическа Партия"

117

0.060%

29.

ПП "Другата България"

90

0.046%

30.

ПП "Българската Левица"

249

0.127%

32.

ПП "Кауза България"

108

0.055%

33.

ПП "Движение България на Гражданите"

4 794

2.443%

34.

ПП "Демократична Алтернатива за Национално Обединение"

82

0.042%

35.

КП "Българска Пролет"

163

0.083%

36.

КП "Горда България"

423

0.216%

37.

ПП "Глас Народен"

1 949

0.993%

38.

ПП "Български Земеделски Народен Съюз"

368

0.188%

40.

ПП "Движение за Права и Свободи"

22 681

11.559%

42.

ПП "Партия на Българските Жени"

324

0.165%

44.

ПП "Единна Народна Партия"

281

0.143%

45.

ПП "Съюз на Комунистите в България"

361

0.184%



Разпределение на гласовете по партии в % в Бургас на последните парламентарни избори проведени на 12 май 2013 година


Анализ на секторните политики от регионално и местно значение

Разположението на област Бургас в териториалното пространство на България – югоизточната част на страната край морето, специфичните стопански особености и съответните отрасли, изградените традиции и създадения местен социо-културен комплекс определят и различните секторни политики от регионално и местно значение, а именно:



  • Проекти за икономически зони за развитие, енергийни и транспортни проекти, както и проекти по развитие на туризма;

  • Интегрирана морска политика – като се започне от морски туризъм и се стигне до насърчаване на ефективното използване на рибни ресурси и аквакултури, включително мерки за подобряване качеството на морската околна среда и за защита на морския бряг;

  • Проекти, свързани с трансгранично и териториално сътрудничество.

Проект за икономически зони за развитие

В тази област водеща роля в областта играе град Бургас. По-долу е показана карта на икономическите зони за развитие на града, т.нар. „зони за въздействие“, одобрени по финансиране по ОП „Регионално развитие“.




Зони за въздействие в град Бургас

Зона

С 1

ИК 3 - ИК 1

С-2

ИК2

Характеристика



Кв.“Меден рудник“ и зона „Д“


Промишлена зона „Юг“ и пристанище Бургас –терминали Карго „Запад“ и 2А, кв. „Акациите“ и „Победа“


Кв. Ветрен, Банево, В.З. Минерални бани

Промишлени зони „Север“ и „Лозово“



Пространствено развитие и устройствено планиране на територията на областта, които засягат и териториите на общините

Област Бургас е една областите в България с най-голямо дял на зони с природозащитен статут. Биологичното разнообразие в защитените територии е важен фактор и условие за развитието на туризма и за други стопански и нестопански дейности, стимулиращи малкия и среден бизнес и развитието на пазара на труда.

От друга страна е нужно да се отбележи, че съществуват редица проблеми, а именно:


  • Защитените територии не са достатъчно добре интегрирани в пространственото развитие на областта;

  • Бурното развитие на редица курортни комплекси води до значително намаляване на част от зелените площи, при което курортните качества на областта се влошават, а обектите за отдих и куррот се компрометират;

  • Особено силно е засегнат от тези тенденции на пространствено развитие крайбрежният пояс на област Бургас, а също така ключовия град - Бургас.

Горните тенденции налагат промени и усъвършенстване в устройственото планиране на територията на областта и общините. Това усъвършенстване следва да се насочи към:

  • Радикално увеличаване на зелените площи особено в гореспоменатите крайбрежни зони и градска агломерация Бургас18;

  • Създаване на зелени клинове и връзки в рамките на горните;

  • Подобряване състоянието на зелените площи в междублоковите пространства;

  • Увеличаване на буферното озеленяване или подобряване на неговото качество по главни пътни артерии и около кварталите с цел намаляване на шумовото и атмосферното замърсяване;

  • Прилагане на иновативни туристически практики, използващи потенциала на защитените териториите. Бъдещо развитие на туризъм в тези територии трябва да бъде регулирано, за да се предотврати натоварване от човешки потоци в защитените места;

  • Изграждане на „Зона за обществен достъп на интермодален пътнически терминал Морска гара, ЖП-гара, Автогара Бургас“.

Във връзка с пространственото развитие може да се даде пример с град Бургас и транспортните комуникации в града, които се нуждаят от усъвършенстване:

  • Близостта на пристанище Бургас до града води до натоварване на уличната мрежа в централната градска част. Разрастването на пристанищния комплекс увеличава товарооборота и трафика на товарни автомобили, които също преминават през градската територия. Липсата на обходни трасета за поемане на транзитното движение, което в летния сезон достига значителни стойности, изисква поетапното изграждане на онези транспортни артерии, кръстовища и възли, които имат отношение към този проблем;

  • Предприемане на действия както за проектиране и изграждане на велосипедни трасета, така и за популяризиране на велосипедния транспорт сред гражданите на града като екологичен, икономичен и здравословен начин за предвижване в града и като алтернатива на предвижванията с автомобил;

  • Създаване на „интелигентна транспортна система“, т.е. програма за визуализиране на транспортните проблеми и съответво на тази база търсене на организационни решения по решаване на транспортните пробеми с ниски разходи.



Формулиране на изводи от социално-икономическия анализ за състоянието и тенденциите в развитието на област Бургас

Направеният анализ на социално-икономическото развитие на област Бургас насочва към формулирането на следните заключения:



  1. Областта разполага с редица преимущества от природно-климатичен и географско териториален характер, които не са използвани в достатъчна степен;

  2. Областта разполага с такива базови отрасли – нефтопреработване, производство на метали и метални изделия, транспортни средства, хранително-вкусова промишленост и други, които се характеризират със средно развитие по равнище на технологичност, както и такива по добавена стойност;

  3. Общата тенденция на сриване на преките чуждестранни инвестиции, характеризираща България след началото на „Глобалната криза“ не е характерна за областта, която продължава да привлича ПЧИ;

  4. В демографски план област Бургас се характеризира с параметри близки или не толкова драстично различаващи се от тези за страната – наличието на остра демографска криза с тенденции за превръщането и в демографска катастрофа;

  5. Област Бургас се характеризира с относително висок институционелен капацитет, което създава определени възможности за развитието на областта.

На основата на горенаписаните заключения могат да бъдат изведени няколко важни извода:

  1. Необходимостта от разработването на демографска подстратегия като ключов компонент на областната стратегия предвид изключителната тревога, която предизвиква демографската ситуация в областта, както и въздействието което оказва тази ситуация върху всички останали аспекти на социално-икономическото развитие на област Бургас;

  2. Решаващ фактор за прелом в демографската ситуация несъмнено играе икономическата политика и въздействието и върху социалното състояние на населението;

  3. В условията на „Глобална криза“ и очаквани по-нататъшни неблагоприятни тенденции и въздействия е необходима смяна на досегашните начини на действие и формиране на изключително „умна“ стратегия на действие, чрез която да се преодолеят както натрупаните негативи, така и очакваните неблагоприятни въздействия.

II. Цели и приоритети за развитие на Бургаска област за периода 2014-2020 г.

Целите и приоритетите залегнали в Областната стратегия за развитие на област Бургас през следващия планов период 2014-2020 г. отразяват общите очаквания и предизвикателства във връзка с прилагане на регионалната политика в ЕС и България, отговорностите и капацитета на регионалните власти и партньорите за ефективно планиране, координация, наблюдение и оценка на развитието на областта през този период. Основните предизвикателства и задачи пред Стратегията за развитие на област Бургас през плановия период 2014-2020 г. и политиките за нейната реализация са следните:



  • Съгласуване на стратегията с целите на политиката за социално и икономическо сближаване в рамките на Европейския съюз и предвиждане на мерки, които съответстват на европейските политики и регламентите на Структурните фондове;

  • Повишаване на равнището на социално-икономическо развитие на областта и реализация на догонване до равнища, адекватни на средните стойности на социално-икономическо развитие на европейските райони. Област Бургас притежава нужния потенциал да осъществи съкращаване на значителните различия със средните параметри на европейските райони;

  • Прилагане на интегриран подход за развитие на територията на областта и интегрирано въздействие върху отделните сектори на развитието. Това означава подходящо комбиниране и допълване на отделните мерки с оглед постигане на общо положително въздействие върху инфраструктурния, човешкия, иновационния и природно-културния потенциал на областта.

Целите и приоритетите на политиката за регионално развитие на областно ниво (NUTS 3) са фокусирани и отразяват в конкретизирана форма целите и приоритетите, залегнали в Стратегията „Европа 2020”, Националната стратегия за регионално развитие 2005-2015 г., а също така Регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 за периода 2014-2020 г. В тази връзка за област Бургас от значим интерес е дългосрочната стратегия „Син растеж“ на ЕС, която е в подкрепа на растежа в морския сектор като цяло. Нейната цел е:

• да открие и да се справи с предизвикателствата (икономически, екологични и социални), засягащи всички сектори на морската икономика;

• да изтъкне синергиите между секторните политики;

• да проучи взаимодействията между различните дейности и тяхното потенциално въздействие върху морската околна среда и морското биоразнообразие;

• да открие дейности с висок потенциал за растеж в дългосрочен план и да ги подкрепи, като: •премахне административните бариери пред растежа;

• насърчава инвестициите в изследвания и иновации;

• стимулира придобиването на умения чрез образование и обучение.

„Синият растеж“ е насочен към съществуващи, нововъзникващи и потенциални дейности като:

• морски транспорт на къси разстояния;

• крайбрежен туризъм;

• офшорна вятърна енергия;

• обезсоляване;

• използване на морските ресурси във фармацевтичната и козметичната индустрия.

Национална програма за развитие: България 2020 (НПР БГ 2020) е националният стратегически документ от най-висок ранг, формулиращ целите и приоритетите за развитието на България във всички сектори, имащи отношение към постигането на целите на Стратегията „Европа 2020”. Националните цели в това направление са в рамките на генералните цели на Стратегията „Европа 2020“ - постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, а именно:

1. Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване.

2. Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението.

3. Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.

На базата на формулираните цели са идентифицирани осем приоритетни направления. Приоритетните направления се отнасят както до формулирането и изпълнението на самостоятелни национални политики, така и до прилагането на общоевропейските политики, с което се обхваща пълния комплекс от действия на държавата в областта на социално-икономическото развитие. Изпълнението на всеки приоритет включва реализацията на набор от многосекторни политики, които са фокусирани върху повишаване на количеството и качеството на факторите на социално-икономически растеж.



Приоритетите на Национална програма за развитие „България 2020” са формулирани както следва:

1. Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила.

2. Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.

З. Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал.

4. Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси.

5. Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.

6. Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса.

7. Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност.

8. Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазара.

Стратегическите цели в средносрочен и дългосрочен период отговарят на общите критерии за:



  • Специфичност;

  • Измеримост;

  • Постижимост;

  • Реалистичност съобразно ресурсите;

  • Определяне на времеви граници за постигане на целите.

Целите и приоритетите за устойчиво интегрирано развитие на областта са разработени в тяхната съвкупност и взаимодействие предвид постигане на вътрешна и външна съгласуваност. Вътрешната съгласуваност изхожда от логическата връзка между целите и избраните приоритети за тяхната ефективна реализация, както и между самите цели и приоритети с оглед избягване дублирането на усилия, неефикасно използване на ресурсите и постигането на противоречиви и частични въздействия при решаване на проблемите.

Външната съгласуваност на стратегическата рамка за развитие поставя като изискване съобразяването с политическия контекст и приоритети в областта на регионалната политика на национално и ниво Европейски съюз, както и с условията за достъп до финансовите ресурси за подпомагане на регионалното развитие и местното развитие.

Дългосрочното комплексно планиране на развитието търси баланса между различните аспекти на развитието (икономически, социален, екологичен и териториален) и между различните териториални общности, институции и социални групи като по този начин допринася за устойчивото развитие на областта. То предполага определена теоретико-методологическа платформа. На базата на същата се създава концепцията, играеща роля на рамкова насока за определяне на целите и приоритети на развитие.

Съответно се предвижда осъществяване на следните задачи:


  • Основни принципи на разработка на цели и приоритети във връзка с реализирането на Областна стратегия на развитие на област Бургас 2014-2020 г. (ОСРОБ 2014-20);

  • Ключови заплахи и рискове;

  • Концептуализиране на рамкови насоки за определяне на целите и приоритетите на развитие в базовите сфери – икономическа динамика, социална динамика – трудова заетост, демографско движение, социални грижи, образователна, здравна, културна и туристическа сфери, техническа инфраструктура и работна среда, институционален капацитет;

  • Стартова база за развитие на ОСРОБ 2014-20 – такава стартова база са синтезираните изводи от анализите, заключенията и оценките на социално-икономическата динамика за предходния период - 2007-2013 г., представени в анализа на досегашната социално-икономическа и прочее динамика, както и общите прогнози за развитие на глобалната, регионалната, националната и локалната обстановка в кратко и средносрочна перспектива;

  • Формулиране на визия, цели и приоритети на развитие на Бургаска област за периода 2014-2020 г. в представените по-горе базови сфери на развитие на същата.



Каталог: uploads -> files
files -> Книга на етажната собственост (Загл изм. Дв, бр. 57 от 2011 г.)
files -> П р е д у п р е ж д е н и е от Управителя/Управителния съвет
files -> 10 години движение за социален хуманизъм
files -> Категория : open, индивидуален смесен Хендикап : за жени 8 точки на игра Дати : от 06 октомври до 12 октомври 2008
files -> Xxxv редовна годишна среща „Регионални организации и местни органи 2016”
files -> Списък на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селскотостопанство
files -> Наредба №4 от 11 март 2011 Г. За реда и условията за провеждане на конкурси за полски инспектори
files -> Наредба №31 от 11 септември 2008 Г. За сертифициране на хмел и продукти от хмел и за регистриране на договорите за доставка на хмел
files -> Рег.№ Име на фирмата Адрес на управление и телефон
files -> Т е Х н и ч е с к о з а д а н и е технически изисквания и технически спецификации


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница