23
чадър бе, юнак, една любопитна бабичка не издържала и прошушнала към детето така, че всички да я чуят. Защото вярвах, че като се помолите, ще завали, отвърналото. Спомням си, бях годишна, ученичка, далеч от родния град. И вечно без пари, колкото ида сами изпращали родителите ми.
Просто парите, както знаете, имат магическото свойство да изтичат между пръстите. Веднъж обаче положението беше много зле – бях останала без пукната стотинка. С приятелката ми бяхме избягали от час, но какво е удоволствието да избягаш от час, ако нямаш пари поне заедно кафе в „Бурканя“ (популярно по моето време заведение във Враца Итака, свободни, но тъжни, гладни и жадни,
влачим ние крака по тротоара, без дори да разговаряме. Изведнъж в пристъп на отчаяние (или просветление) се чувам как заявявам Ако сега намеря пет лева на земята, ще повярвам, че има Бог. Поглеждам към Земята и. бум Удрям главата сив съседното дърво. Защото там, на два метра от мен, лежат. 5 лева. Представяте лиси Пет лева през 1986 година Вероятността описаното да се случи, според мене не по-голяма от тази човек да спечели шестица от тотото. Повярвах ли обаче аз в Бог, както се бях зарекла Как ли пъкне за 5 лева. Сега, тридесет години по-късно, мисля различно. Смятам, че за вярата няма цена. В смисъл – чене е въпросна чудо. Човек намира Бога именно защото той вече съществува в сърцето му, а не защото му е доказал съществуването си чрез чудеса. Никакви чудеса не могат да накарат да повярва този, който не е отворил сърцето си за Бога. Всъщност аз обичам християнството именно заради липсата на чудеса, що се отнася до вярата. Да пуснеш на гладната
Ивинела пет лева, да превърнеш водата във вино, да нахраниш множество хора с две риби – това е веселото лице на Бога, така да се каже. Чувството за хумор, за
което все Го упрекват, че Му липсва. Не харесвам представата за начумерения, вечно сериозен, неспособен да се шегува Бог. Не харесвам обаче и тази за Бог като клоун, който се опитва да ни впечатли с евтини трикове. Харесвам Го заради парадоксалния начин, по който прави на пух и прах онази псевдодуховност, жадуваща за божествени зрелища. Възхищавам Му се затова, че може да се пошегува с менза пет лева, но
няма да слезе от кръста, когато всички Го провокират да го направи, за да демонстрира божествеността Си, защото тогава могъществото Му щеше да внуши страх ида отнеме свободата ни. Но
Бог е любов (1 Йоана в
любовта страх няма (1 Йоан 4:18). Няма подчинение, а свободен избор за обич. Бог е могъл да каже вълшебни думи, за да накара пироните да излязат от Кръста, но той него е направил. Това е любов Тези думи не са извадка от учебник по богословие, а
принадлежат на някой си Макс, момченце на 5 годинки. Спонтанна детска мъдрост, изразила същественото. Това, че Бог сее отказал от чудото заради обичта си към нас. Защото любовта е истинското чудо.
Сподели с приятели: