Gatanki ot nebeto

21
означава, че трябва да ям риба. Гадост Никога не бих могъл да спазя
обещанието си.
Внезапно обаче на Иванчо му хрумнала идея. Отишъл в стаята на баба си и свалил иконата на Дева Мария от стената. Увил я в няколко стари
вестника, отнесъл я в своята стая, пъхнал я в дъното на гардероба си,
заключил гои пуснал ключа в джоба си. После седнал на бюрото си, взел
чист лист хартия и започнал да пише
„Уважаеми г-н Исус, ако искаш да видиш майка си отново
И аз много се смях. И също се тюхках как не съм се сетила. Защото едва ли поведението на малкия Иванчо е изненадало някого от нас твърде много. Може би дори ако се погледнем в огледалото, ще видим хитрото дете вече пораснало, много пообиграно в пазарлъците и изнудването. Наскоро ми разказваха виц за някакъв мъж, който не стига че бил допуснат в рая с големи компромиси, но имал наглостта да заяви на Господ, че или ще му плаща по два бона на месец да стои там, или ще подпали това проклето място, както се изразил. Добре, спирам с вицовете дотук – смисълът е ясен, надявам се. Пък и историята с Иванчо е достатъчно гротескна, за да си дадем сметка, че тази работа така не става. За мен пазаренето с Бога винаги е било ясно свидетелство за липса на вяра. И поточно – за липсата на доверие в любовта Му. Ако твърдим, че Бог е любов, а се съмняваме, че прави най-доброто за нас, значи го принизяваме. Превръщаме го от любящ отец, който стимулира човечността ни, в изглупял старец, чието основно занимание е да се грижи децата долу да се Забавляват – да имат всичко, което им се прииска, когато им се прииска, в зададените от тях параметри и разбира се – веднага. Молитвите на съвременния човек, както казва един любим автор, приличат по-скоро на списъци за пазаруване, отколкото на общение с Бога в благодарности възхвала. Сякаш основната цел на молитвеното общение в наши дни е да напомним на Бог какво е Забравил да направи за нас. „Аз нямам вредни
навици. Какво ми се полага?“ пита четвъртокласникът Роберт и този простодушен детски въпрос като чели обобщава в голяма степен нашите очаквания към Бога. Може би вече сте забелязали това в книгите ми, но аз се отнасям с откровено недоверие към проявите на любов, движени само от нуждата. И споделям напълно мнението на К. С. Луис, че тази любов-нужда се обръща към Бога от дълбините на нашата нищета, а не от изобилието на духовния ни живот. „Истинската молитва се ражда от любовта“, казва свети Макарий Велики. Не от нуждата. Нуждата елипса, тя изисква. Любовта се доверява, тя е общение. Вярващият човек не нареждана Бога, а Му доверява живота си, защото е уверен, че Божието добро е по-доброто за него от онова, което той смята за „най-доброто“ за себе си.

Разбира се, да кажеш на Бог, че се нуждаеш от нещо (не че той не знаене е недостойно или малодушно. Той е вездесъща ние сме уязвими и понякога имаме нужда от помощта на Някого с по-големи от нашите ресурси, така да се каже. Роптая обаче срещу тази кратковременна религиозност, която приключва с влакчето за Коледа. Роптая срещу вярата, в чиято основа стои единствено интересът апетитите на нашето его да бъдат задоволени на всяка цена, по нашия начин. Роптая срещу молитвата, която не търси Бога, а изисква чудесата му. И съм напълно съгласна с думите на един свещеник Важно е какво търсите в молитвите си – Дарителя или Неговите дарове. Ако търсите просто даровете – оскърбявате Дарителя. Ако търсите само и единствено Дарителя иго търсите с цялото си сърце от любов към самия Него – Той няма да се забави с даровете си

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: