Gatanki ot nebeto
КЪДЕ Е БОГ Царството Божие е вътре във вас. (Лука 17:21)
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| КЪДЕ Е БОГ Царството Божие е вътре във вас. (Лука 17:21) Едно семейство имало двама синове. Братята били големи палавници. Постоянно правели бели и от тях можело да се очаква всичко най-лошо. Родителите им опитали какво ли не, за да ги вразумят – но напразно. Накрая, като не могли да измислят нищо повече, напълно отчаяните се обърнали към местния свещеник за помощ. Може би ако открият Бог, ще се вразумят, казалите на отчето и той се съгласил да говори с момчетата, стига да не е с двамата наведнъж. Родителите завели първо по-малкия си син в църквата. Обещали му, че скоро ще се върнат да го вземат, и се прибрали у дома си. Момчето се настанило на един стол срещу дядо попи известно време двамата се гледали мълчаливо. Най-накрая отецът благо попитал – Кажи, синко, знаеш ли къде е Бог Момчето не отговорило нищо. Просто си седяло на стола, сякаш въпросът не се отнасял до него. Свещеникът придал по-строго изражение на лицето си и след малко отново попитал, вече с по-твърд тон – Момче, знаеш ли къде е Бог Този път хлапето се размърдало на стола, но отново не проронило нито дума. Мълчанието на малкия и отказът му да разговаря с него започнали да дразнят свещеника и третия път той процедил остро през зъби – Отговаряй – къде е Бог За негова изненада, вместо да отговори на въпроса му, момчето рязко скочило от стола на земята, плюло сина петите и избягало от църквата яко дим. Хлапакът тичал през целия път до вкъщи и щом стигнал, отворил вратата със замах и се провикнал – Брат миии.... Загазихмееее... Бог е изчезнали мислят, че ние сме виновни Спомням си, че като млад богослов доста спорех. Опитвах се да убеждавам в съществуването на Бог тези, които пък се опитваха да убедят мен в несъществуването му. Често извисявах глас, когато ми задаваха въпроса Къде е Бог. Сякаш с по-високия си тон можех да се оправдая, понеже аз също се чувствам обвинена за изчезването Му. Постепенно разбрах, че няма смисъл да споря. Защото, ако Бог обитава в сърцето ми, дори и на най- скришното място, всички ще Го видят. Има един уникален съвременен руски светец – св. Лука Войно-Ясенецки (1877-1961). Удивителна личност – известен хирург, приел монашески сан. Преподавател по медицина и духовен отец, който ръководел с вещина както катедрата по хирургия в университета, така и епархиите, на които е провъзгласяван за архиепископ. На снимки от съветско време може да се види облечен в расо старец, с дълга посивяла коса. Този хем епископ, хем съветски професоре работил всеотдайно почти четиридесет години във времето на руския комунистически режим. По неговите книги са учили поколения съветски хирурзи. Произнасял е проповеди за спасението на душата и заедно с това ечел лекции по хирургия. Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите, сестрите, помазвал с йод мястото, където трябвало да се реже, и хващал скалпела. Неговите операции винаги били сполучливи и казват дори обречените се съживявали. А хората се чудели – науката ли му помага, или Бог, и то във времена, когато заради вярата преследвали и убивали Разбира се, нямало как да му се размине – св. Лука бил заточван няколко пъти в Сибир. Когато започнала войната, той помолил да бъде изпратен да помагана фронта като хирург, заявявайки, че след края на войната ще се върне в лагера. Молбата му била удовлетворена. Говори сече ранените войници настоявали да ги лекува единствено той, защото по неговите молитви и най-страшните рани заздравявали. Когато войната приключила, лекарят получил медал. Епископът бил върнат отново в Сибир. И ето че стигам до случката, заради която ви разказвам всичко това. Историята е автентична, съхранена в запазен разговорна епископа с агент на ЧК (КГБ) в Ташкент – И къде е Бог, Войно-Ясенецки? Да не би да сте го виждали – попитал известният като Зловещия Петерс“ агент. Свети Лука отговорил просто – Действително – не съм виждал Бог. Но много пъти съм правил мозъчни операции и когато съм отварял мозъчната кора, никога не съм виждал ума. И съвестта също не съм виждал. |