Gatanki ot nebeto
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- (Мат. 18:21-22)
| УМЕЕТЕ ЛИ ДА ПРОЩАВАТЕ Тогава Петър се приближи до Него и рече Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли? Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем. (Мат. 18:21-22) „...Преди време хванах мъжа мис друга жена. Въпреки че той дълбоко се разкайваше и молеше да му простя, аз реших да се разведа. Не можех да преодолея обидата. В продължение надве години съпругът ми се опитваше всячески да ме спечели отново ида възстановим семейството си. За моето его обаче неговото разкаяние и любов явно не бяха достатъчни. Накрая мъжът ми се отказа. Ожени се задруга и изгради отново живота си. Без мен – Из Езерни молитви, св. Николай Велимирович Сръбски (1881-1956) – епископ, виден богослов на Сръбската православна църква, наричан нов Златоуст. – Ба защото не успях да простя. Сега той има щастливо семейство, а аз съм една самотна и нещастна жена, която позволи обидата да разруши живота ѝ...“ Сетих се затова трогателно читателско писмо 9 точно днес. Сирни заговезни е – последният ден преди началото на Великия пост. Денят на прошката. Току-що се връщам от прекрасната вечерна служба на всеопрощението и си мисля за огромната мощна тази толкова нежна човешка способност за обич – способността да прощаваме. Може би най-безусловните текстове в Новия завет са именно заръките на Бог да си прощаваме. Прошката е включена като важна част веднага след прошението за насъщния хляб, в единствената молитва, която сме наследили от Христос – Отче наш ...И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си. (Мат. 6:12). Посланието тук е категорично общението с Бога не е възможно, ако сърцето ни не е чисто от дългове – оскъдица на любов, изразена в натрупани обиди, яд, негодувание към ближните. Нещо повече Бог не желае да пристъпваме към Него, ако не сме простили преди това И тъй, ако принасяш дара сина жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си. Помирявай се с противника си скоро... (Мат. 5: 23-25). Божиите напътствия са недвусмислени ...не въздавайте никому зло за зло доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци не отмъщавайте за себе си. И нещо в типичния революционен духна християнската етика И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го ако е жаден, напой го защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро (вж. Римл. 12:19-21). 9 Получено след излизането на книгата ми Жената, която търсеше любовта, ИК Хермес, 2013 г. – Ба Дали обърнахте внимание на израза ще струпаш жар на главата му? С други думи – ще подпалиш ума му. Ще направиш злото, което се крие в мислите му, нетърпимо за него самия. Ще го накараш да скочи като луд, опарен от собствената си мерзости да хукне да търси покаяние. Ще преобърнеш света му, защото на когото много е прощавано, той се научава много да обича.„ (вж. Лука 7:47). Един добър човек се сдобил с красива нова къща, която била заобиколена от голяма ябълкова градина. До него обаче в схлупена грохна барака живеел завистлив мъж, който постоянно се опитвал да развали доброто настроение на благонравния си и благополучен съсед. Изсипвал пред вратата му боклука си и измислял още какви ли не гадости, за да го уязви. Една сутрин добрият съсед се събудил, както обикновено, в прекрасно настроение, излязъл на двора и почти се спънал в дебнещото го пред вратата ведро с воняща помия. Взел мъжът ведрото, излял помията, измили излъскал съда до блясък, напълнил го с най-хубавите ябълки от градината си, занесъл го до дома на съседа си и почукал на вратата му. Злорадо потрил ръце лошият човек, понеже си помислил, че най-после е успял да засегне и ядоса другия. Отворил вратата, но вместо гневен мъж видял отпред собственото си ведро за помия, пълно с прекрасни ябълки. Смаян, той хукнал към съседа си. Намерил мъжа да си припява радостно, докато работи в градината, иго попитал – Човече, кажи ми как става това Аз на теб – помия, а ти на мен – ябълки? – Кой каквото има, това и дава – отвърнал мъжът с усмивка. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|