Gatanki ot nebeto

31
– Кръст ли Не, Боже Неми е омръзнал животът – имам нужда само от
една красива жена.
И Бог му дал каквото поискал – красива жена.
Не щеш ли обаче, мъжът скоро станал още по-нещастен, отколкото бил
в самото начало. Жената се оказала красива, но глупава и мързелива и
вместо да го направи щастлив, се превърнала в камък на шията му. Човекът
отново викнал към Бог
– Боже, дай ми нож Нали се отказах от богатството си, нямам пари да
си купя.
Бог прихнал да се смее и отново попитал
– А защо не кръст Не искаш ли вече кръст
Мъжът се ядосал
– А не мислиш ли, че жената, която Ти ми даде, е по-лоша от всякакъв
кръст?
И от небето тутакси тупнал един нож. Човекът го грабнали тръгнал към
дома си с намерението да заколи жена си. Смятал, че като я убие, всичко
ще си стане пак постарому. Но нали бил известен, някой го разпознал,
проследил го, хванал го на местопрестъплението и мъжът бил осъден на
смърт чрез разпъване накръст. Когато увиснал на кръста, мъжът се
обърнал към Бога с тъжен смях
– Прости ми, Господи, чене Те послушах, когато ми предлагаше дами
изпратиш кръст. Ако се бях съгласия в самото начало, щях да се избавя от
цялата тази излишна суета.
Признавам си, че този симпатичен опит за християнски черен хумор ме заплени, но не затова избрах тази история. Тя повдига една от любимите ми теми – за търсенето на щастието и за откриването на суетата. В тази връзка си спомних думите на Алексей, че в наши дни щастието е обвързано с толкова социални условности и външни причини, че дори идеята за него е немислима, ако не е външно обусловено. Странно е как представата, че щастието не е вътрешна нагласа за живота се намира извън нас, е успяла да се наложи. Сякаш изобщо не става въпрос за индивидуално и съкровено преживяване, а за шопинг терапия. На пазара на щастието е сложена дори любовта, опакована в образа на идеалния партньор. Защото го заслужавате ни убеждават рекламодателите, обаче не уточняват, че всъщност говорят за кръста. Не като наказание, а като неизбежна последица, когато погрешно сме поставили знак за равенство между условията на животи самия живот. Защото всичко, което краде от сърцето ни и се превръща за нас в бог, в някакъв момент неизменно се оказва, че ние донесло страдание, болка, умора и отчаяние, вместо лелеяното щастие. Превърнало сее в тежко бреме. В кръст. И тук, струва ми сее уместно да спомена една от най-

важните притчи в Евангелието – тази за блудния син (Лука 15:11-32). Блуден син е нарицателно за самонадеяност, неблагоразумие, неблагодарност, пагубно увлечение по илюзорни представи за лично щастие, но също така и за осъзнаване, покаяние и завръщане към онова, което има истинска стойност в живота. Притчата започва така

Един човек имаше двама сина. И по-младият от тях речена баща си
„Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.
В тези думи е отразена нагласата на човека, който сее възгордял и си е въобразил, че това, което е получил като дар, му се полага по право и че може да разполага с него както намери за добре. Блудният син взел това, с което разполагали заминал в далечна страна, където прахосал всичко, като живееше разпътно. С други думи, той хвърлил бисерите на свинете, пропилял всичко ценно, което имал, по глупави безсмислен начин, който с нищо не допринесъл затова да стане по- богат – първо в духовния, а после (защо не) и в материалния смисъл.
А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той
изпадна в нужда, продължава притчата.
Защо именно глад Архимандрит Варнава Янку отговаря така перифразирам – ба Можем да разпознаем греха последния симптом – той ни изморява. Грехът, както и гладът, изтощава човека. Това, че чувстваме умора във всичко, което правим, е знак, чене съществува истина, не съществува автентичност в нашите дела. В тази далечна страна блудният син прахосал своето имущество, даровете, които всъщност е трябвало да умножи, и тогава настъпил гладът. Винаги, когато сме на грешен път, накрая ни обхваща глад. Когато човек се разпада духовно, тогава настъпва умората и изтощението. При духовно здравия човек има усещане за цялост, за пълнота, ситост, цел, смисъли посока. Радост, вместо отчаяние Когато оставяме сетивата си да ни водят, ние се отдалечаваме от нас самите и от Бога. А щом прахосаме последните живителни капки, които са подхранвали душата ни, разбираме, че светът не може да ни предложи храната, която ще засити сърцето ни. Че нуждата, в която сме изпаднали, не може да бъде задоволена. И не само това, но идва момент, когато на човек му опротивява светът и вече в нищо не намира радост. Всичко за него става мрачно, сиво и отблъскващо. Той губи ориентирите си и не знае какво да прави със самия себе си. Престава да вижда смисъл в живота, а реалността му става чужда и враждебна. Тогава идва отчаянието. И разбираме

33
Светът ни се вижда могъщ само докато му робуваме…
8

Ето защо е необходимо, преди да тръгнем навън да Завладяваме света, да предприемем едно пътуване навътре, към сърцето си. Там, където можем да видим истинските си желания и надежди, където можем да намерим отговорите на големите въпроси Какъв е смисълът на живота ми Кое е истински важното за мен Къде съм вложил сърцето си В тази връзка и понеже всеки дене едно ново пътуване, бих искала да споделя с вас една молитва, която ми попадна на Камино – много ми хареса и си спомням, че тогава за себе сия кръстих Молитвата на блудния син

Отче, много пъти се чувствам привлечен от неща, които ме карат да
забравям за Теб и ми пречат да живея по-автентично, като ме отклоняват
от Твоята истина. Моля те, докато следвам този Път, помогни мида
чувам не това, което светът ми говори, а онова, което Ти имаш дами
кажеш. Амин.

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: