Gatanki ot nebeto
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| РАЗПОЗНАВАТЕ ЛИ ЗЛОТО Опълчете се против дявола и той ще побегне от вас. (Яков 4:7) Живял монах, който бил много набожен и праведен, а това страшно ядосвало дявола. Какви ли не капани му поставял тайно сатаната, за да го изкуши – но все безуспешно. Мислил, мислил как да погуби душата му старият негодник и накрая измислил. Причакал монаха да излезе от килията си, явил му се лицев лице и му предложил да сключат облог. Казал му: – Хайде да се хванем на бас, че мога да вляза в твоята килия. – Не можеш Никога няма да те пусна – отвърнал уверено монахът. – Но ако все пак успея да вляза, ти ще извършиш един грях – направил пъклено предложение дяволът. Понеже бил сигурен, че няма начин да позволи на дявола да влезе в килията му, монахът се съгласил. Един ден монахът отворил вратата на килията си и видял на прага врана със счупено крило. Понеже бил много милостив, той я взел на ръце и я внесъл вътре. Не щеш ли – изведнъж тя се превърнала в същия онзи дявол, който доволен заявил – Аз спечелих баса. А сега ти си избери греха. Имаш три варианта. Първият вариант – да се напиеш. Вторият – да прелюбодействаш, и третият – да убиеш човек. Замислил се монахът. Ако убие човек, ще погуби един животи една душа. Ако прелюбодейства – ще погуби две души. А ако се напие, ще навреди само на собствената си душа. И като решил да избере най-малкото зло, взел че се напил. Но когато се напил, го Завладяла похотта и той прелюбодействал с омъжена жена. Мъжът ѝ обаче разбрали дошъл, двамата се сбили и монахът го убил. Така малкият на пръв поглед грях се оказал с огромни последици. Веднъж един студент по богословие споделил със стареца Паисий, че някой от професорите му твърдял, че дяволът не съществува. Старецът се засмял и казал Какви ги разправя този Прати го при нас. Тук всяка нощ дяволът ни прожектира кино. Съществуват две еднакво сериозни, макари противоположни грешки, които хората допускат по отношение на дяволите. Едната е да не вярват, чете съществуват. Другата е да вярват, че ги има, ида проявяват прекалени нездрав интерес към тях. Самите дяволи са еднакво доволни и в двата случая казва К. С. Луис в предисловието на една от най-забележителните книги, които съм чела Писмата на душевадеца. Не забравяйте за дявола – той не е мита реална личност, предупреждава и папа Франциск. Съвременният свят не харесва думата дявол, нито идеята за съществуването му. Смятане само думата, но и самото понятие за анахронични. Предпочита да използва понятието матрица – неопределено, но безопасно и социално приемливо. Наистина за хората, успели да отворят духовните си очи, дяволът е осезаема действителности неподлежащо на съмнение присъствие. Говоря за злото – онази активна сила, която всеки понякога усеща като чели лично насочена срещу него – да саботира човека, който иначе е добър. Да обърка мислите му, да го превърне в алчен и груб, горделиви самомнителен, властолюбиви тщеславен, да го накара да излезе от кожата си, да посегне на детето си, да обиди любимия си, да направи мръсно на колегата си, да завиди на приятеля си, да прояви неуважение към родителите си, да се напие, да преяде, да излъже, да открадне. Не знам какво ми стана, аз не съм такъв, Това не бях аз, Не съм имал намерение да са често използвани изрази от хора, които се опитват да извинят неприятното си поведение, за което нямат обяснение. Една приятелка, която има наистина чудесен съпруг, ми разказа как понякога от нещо, според нея съвсем дребно, той изпадал в необуздан гняв. Иначе милият и любвеобилен мъж в миг ставал неузнаваем – започвал да крещи ида хвърля, плашейки до смърт нея и двете им малки деца. След като кризата отминела, човекът, разбира се, се чувствал ужасно заради поведението си, за което нямал логично обяснение. Понеже много се обичат, приятелката ми и съпругът ѝ бяха решили, че ще се справят с този проблем. Започнаха да посещават психолог ида се борят с гнева. Може ида го победят, не знам. При всички случаи, на повечето от нас духовните ни силици стигат само дотолкова, доколкото виждаме сочите си. Виждаме вредния навик, лошото поведение, коварната болести се опитваме да се справим с тях. Понякога дори побеждаваме проблемите си. Причинителят им обаче остава невредим. Матрицата – ако предпочитате това наименование вместо дявола – продължава пъклените си дела на наш гръб. Не знам защо, докато четях горната притча, се сетих за разказана Йордан Радичков Лисицата, която се преструваше на умряла. Така, преструвайки сена умряла, тя подмамвала кокошките на един човек, които от любопитство отивали да я видят отблизо. Докато изяла всичките. Искам да кажа, че дяволът винаги намира начин да ни навреди. Дали ще се прави на умряла 19 Изд. Нов човек, София, 2010 г. – Ба лисица, дали ще ни изкушава с пороците на съвремието, или ще се скрие в добрите ни намерения, дяволът е активно зло готов на всичко, за да ни отдели от Бога ида съсипе живота ни, ако му позволим. Затова трябва да си отваряме очите на четири – не за да търсим водевилен образ с рога и копита, а за да разпознаваме „козните“ му. И тук бих искала да отворя една скоба, за да подчертая нещо много важно според мен. В дявол, който притежава в еднаква мяра възможностите на Бога, аз също не вярвам. По отношение на християнството подобно богословие е фалшиво. Дяволът не е сила, противоположна на Бог. Сатана е паднал ангел. Светъл дух, който сее възгордяла после е подмамили хората да отхвърлят Бога. Луцифер всъщност означава носител на светлина, в преводна български – Денница. За него пророк Исаия възкликва Как паднати от небето, деннице, сине на зората (...) в сърце си думаше ще бъда подобен на Всевишния. С други думи, Сатана не е противоположното на Бога, а на архангел Михаил. За мен лично е странно как, ако вярата в ангелите се радвана такава популярност, демоните са толкова пренебрегвани. Предполагам – това също влиза в плана им. Защото, ако не вярваш, че нещо ти вреди, няма как да се предпазиш, нали Затварям скобата. Признаването на съществуването на дявола и на факта, че провокациите към злото са негова работа, не означава, че се освобождаваме от отговорност за делата си. Означава единствено, че трябва да бъдем бдителни – първата стъпка към това да му се опълчим. Бъдете трезви, бъдете внимателни, защото вашият противник, дяволът, като ревящ лъв обикаля и търси кого да глътне, предупреждава апостол Петър (1 Петр. 5:8). Защото много често, добавя апостол Павел, сатаната се преобразява в ангел на светлината (2 Кор. 11:14). Да бъдем бдителни пък означава да не откликваме пасивно на всички внушения на света или на такива, идващи сякаш от нас самите. Да проявяваме разсъдителност – тази добродетел, която светите хора наричат зрение на душата. Понякога е достатъчен един съвсем кратък миг, за да дойдем на себе си, както се казва. Има такъв момент, който стига, за да прехапем езика си ида не изречем обидата, която е на върха му. Или да преброим до десет, за да не направим някоя глупост, за която после няма да можем да си простим. Следи ме внимателно, за да не сътворя нещо, обръща се първокласникът Алик към Бога. Това е начинът да се предпазим от дявола – да изберем Бог. Да Му позволим Той да задава мярката за нашите действия ида бъде корективна нашите постъпки. |