Gatanki ot nebeto
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| РАЗСЪДИТЕЛНИ ЛИ СТЕ Затова не бъдете неразумни, но разпознавайте кое е Божия воля. (Ефес. 5:17) – Двама души излизат от един комин. Първият е чист, вторият – мръсен. Кой от двамата ще се измие – попитал един професор студентите си. – Мръсният – предположил един от тях. – Сгреши! – отвърнал професорът. – Пръв ще се измие чистият. Понеже, като вижда другаря си мръсен, той си казва Щом той е мръсен, сигурно и аз съм такъв, значи трябва да се измия. След което професорът отново задал същата ситуация и поставил въпроса: – Двама души излизат от един комин. Единият е чист, другият – мръсен. Кой от двамата ще отиде да се измие пръв – Чистият – отговорили сега въодушевено в един глас всички. Преподавателят им обаче ги изненадал – Съвсем не Пак грешите Пръв ще се измие мръсният Защото, като види изцапаните си със сажди ръце, той ще си каже Мръсен съм, трябва да се измия. А чистият, поглеждайки чистите си ръце, ще реши Тъй като не съм мръсен, няма нужда да се мия За трети път професорът поставил въпроса – Двама души излизат от един комин. Единият е чист, другият – мръсен. Кой от двамата ще се измие Този път в залата се възцарило мълчание. След като видял, че никой вече няма да се осмели да даде предположение, професорът казал – Не осъзнахте ли, че ако двама души излизат от един комин, не е възможно единият да е мръсен, а другият – чист. Когато изхождате от грешна постановка, всички изводи са грешни. Едно от любимите ми упражнения в курсовете на Алексей е „обяснявкането“. В него той дава нелепа измислена аксиома, която участниците трябва да аргументират съвсем сериозно. Едва ли някога съм се смяла повече, както на разумните обяснения на иначе абсурдни условия, като например това защо е на късмет да те препикае куче. Извън неизбежния смях, това, което истински мие било полезно в разиграването на упражнението, бе, че реално си дадох сметка както за удивителната си способност да се Заблуждавам в изходната позиция зададена ситуация, така и за необикновената изобретателност, с която мога да я аргументирам, колкото ида е нелепа. И за лекотата, с която се отказвам да използвам ума си по предназначение. В тази връзка се сещам за един наистина абсурден случай, който, макари творчески доукрасен, съм разказала в Животът може да е чудо. Когато отидох във Великобритания във връзка с проектна компанията, за която тогава работех, се оказа, че цялата група новопристигнали трябва да минем през медицински изследвания. Тъй като бях отговорник на групата, попитах какви ще бъдат изследванията, за да съобщя на останалите. Изредиха ми няколко рутинни, сред които и някакъв воден тест, както го нарекоха. Понеже изобщо не помислиха го приех най-буквално, когато моите хора поискаха да разберат в какво се състои тестът, аз веднага измислих обяснение, най-близко до ума ми. В Англия постоянно вали, следователно е много влажно, поради което хората там боледуват от ревматизъм. Реших, че въпросният воден тесте някакво специфично за онази страна профилактично изследване, базирайки сена установеното от пръв поглед мокрото време и броя на хората в инвалидни колички по улиците. Впоследствие си дадох сметка, че по улиците има толкова хора с увреждания не защото са се изкривили от влагата, а защото държавата име създала условия да се движат свободно. А мистериозният воден тест се оказа. най-обикновено изследване на урина. Разказвам това не само за да онагледя идеята за „обяснявкането“, а и за да покажа колко лесно можем да сгрешим, ако не се опитаме да вникнем ида разсъдим. За съжаление последиците невинаги са толкова смешни и безобидни, както в моята история. В днешната ню ейдж култура някак стана много популярно да се заклеймява умът като източник ако не на всяко злото поне на голяма част от проблемите ни. Според християнските отци обаче, често истинските ни беди започват именно с отричането на ума и неохотата ни да помислим задълбочено. На отричането на ума се гледа като на отказ от една от най- основните християнски добродетели, която някои поставят дори по-високо от любовта. Става въпрос за разсъдителността. Разсъдителността е наречена зрение на душата – тоест тя е окото, което помагана душата да вижда ежедневието в неговата реалност, да се ориентира в манипулациите ида преценява тази реалност трезво. Тя разпознава истинското от фалшивото, включително и по отношение на любовта. Тя е инструментът на Бога, който ние дал да се ориентираме за истината в царството на лъжата. Или както казва премъдрата книга на Еклисиаста: На мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина (Екл. 2:14). |