Gatanki ot nebeto
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| ЗАЩО СТРАДАМЕ Защото страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази радост, която ще се открие за нас. (Рим. 8:18) Никога няма да забравя една случка. В навечерието на новата 2012 година се забавлявахме в групата ми Животът може да е чудо във фейсбук да измисляме шантави късмети за новогодишната баница. Едноименната ми книга бе излязла няколко месеца по-рано. Тъкмо се заливах от смях на поредното смахнато предложение, когато видях постинга на една от участничките в групата. Не мога да забравя думите ѝ: Тази книга се появи като чудо в труден за мен момент. Така си мислих тогава И наистина се оказа, че нагласата за чудо работи. Сега имам въпрос. Какво нагласа да имам, как да живея, след като на 24 декември погребах своя слънчев, засмян син. Това беше един от най-ледените душове в живота ми. Един от моментите мина най-голяма безпомощност. Момент, когато няма думи, няма действия. няма нищо на света, с което можеш да дадеш утеха. Защото такава на земята няма. Защото страданието и смъртта, ако ида са част от живота, са му напълно, радикално, тотално противоестествени. Теса страшни, ужасяващи, грозни саи адски болят. Сам Исус, малко преди да бъде разпнат, се обърна към Бога с думите Отче Мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша... (Мат. 26:39), и сам Той плака на гроба на умрелия си приятел Лазар, преди да го възкреси. Темата за страданията и смъртта е най-трудната тема на християнството и не си въобразявам, че е по силите мида я изясня. Въпреки това вярвам, че усилието да опитам си струва, защото се надявам, че ако успея поне донякъде, християнският отговор може да донесе някому утехата, която е донесъл на мен. Проблемът за примиряването на човешките страдания със съществуването на един добър и любящ Бог за мен бе неразрешим, докато поставях себе сив центъра на живота си. Докато си въобразявах, че съм мярка затова кое е добро замени кое – лошо. Докато гледах на Бог като на нещо като вълшебния дух от бутилката, готов да изпълнява желанията ми ида се грижи за добруването ми така, както аз си го представях. Това, естествено, доведе до голям конфликт. Не разбирах как уж всемилостивият Бог може да е толкова несправедлив – разбира се, според личния ми критерий за правда и кривда. Не знам за вас, но мен са ме наказвали като малка. Родителите ми са използвали по този начин авторитета си и житейския си опит, когато са изчерпвали другите възможности да ме предпазят от някакво Зло ида ми помогнат да стана по-добро човешко същество. Сигурно не име било нито лесно, нито приятно да ме коригират по този начин. Знам, че наказвайки мен, те самите са страдали. Носа ме обичали достатъчно, за да го направят. Защото любовта не е толерантна към лошото, а взискателна за доброто. Кой родител би казал, че понеже много обича детето си, му е все едно дали то ще стане негодник, защото най-важно от всичко е на детето да му е приятно, каквото ида прави Като родители, водени от любови загриженост за децата си, ние допускаме те да страдат – да им се случват неща, които те не разбират защо са добри за тях. Един ден ще ми благодариш, Някой ден ще разбереш са нашите окаяни опити да обясним защо лишаваме детето си от нещо, което му е толкова приятно. – Това не е справедливо – Повярвай миза твое добро е Това не е просто домашен диалог между роптаещо дете и любящ родител. Това е космически диалог – между нас, големите деца, и Бога. Разликата между Божията и човешката любов е основно в мащаба. Ние виждаме само донякъде, изхождайки от собствения си опити от собствените си граници. Картината, която вижда Бог, включва всичко и всички, цялото битие, история и време. Божието добро често не се покрива с нашето разбиране за лично земно добруване. Бог не е обещал, че някое наводнение няма да отнесе дома ни, нито че някоя болест няма да покоси тялото ни. Напротив – думите на Христос са безпощадно ясни: В света скърби ще Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|