Gatanki ot nebeto

скарата. Всъщност, ако се замислим за смисъла на напомняното от Църквата през този ден сигурна съм, че пържолите биха ни преседнали. В песнопението от богослужението на днешната, наречена Неделя на Страшния съд се казва
...Горко ми, мрачна душо,
докога няма да се отказваш от злините си,
докога ще плачеш в униние.
Защо не се замисляш за страшния час на смъртта, Защо не трепериш цяла
от страшния съд на Спасителя
Какво ще отговаряш или какво ще отречеш, делата ти предстоят за твое
изобличение, постъпките ти те клеветят и изобличават.
Впрочем, душо, време е
Тичай...
Истината е, че никой не иска някой да му говори така – да го кара да се рови в съвестта си ида бъде изобличаван. Аз пък много се извинявам, ако, без да искам, съм създала невярната представа, че християните са постоянно опиянени от някаква абстрактна радост. Подобно илюзорно състояние е по-скоро от компетенцията на позитивната психология. Християнската радост, както повечето християнски идеи, е парадокс. Тя е и умението да държиш ума си постоянно вада и въпреки това да не се отчайваш, ако използвам думите на един от любимите ми светци – старецът Силуан Атонски. С други думи, християнската радост се съдържа в порива на душата към съвършенство в свят, напъващ портите на ада. Тя е необяснимият стремеж към небето, въпреки че цял свят лежи в злото (1 Йоан 5:19). Тя е упорството, че въпреки препъванията ни по пътя, въпреки неудобствата, въпреки раните дори, стремежът към святост има смисъл, защото ни води към най-великата от всички добродетели – любовта. А любовта е тази, която единствена може да ни оправдае, да ни спаси, да ни освети, когато застанем пред лицето на Бога, за което говори и днешното евангелско четиво (Мат. 25:34-45):
Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна дойдете
вие, благословените от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас
от сътворението на света защото гладен бях, и Ми дадохте да ям жаден
бях, и Ме напоихте бездомен бях, и Ме приютихте гол бях, и Ме облякохте
болен бях, и Ме посетихте в затвор бях, и Ме навестихте.
Тогава праведниците ще Му отговорят и ще кажат Господи, кога Те
видяхме гладени нахранихме, или жаден, и напоихме Кога Те видяхме

115
бездомен, и Те прибрахме, или голи Те облякохме Кога Те видяхме болен,
или в затвори Те посетихме
А Царят ще им отговори и каже истина ви казвам доколкото сте
сторили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мене сте го
сторили.
Тогава ще каже и на онези, които са от лявата страна Идете Си от
Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели
защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям жаден бях, и не Ме напоихте
бездомен бях, и не Ме приютихте гол бях, и не Ме облякохте болен бях и в
затвор, и не Ме посетихте.
Тогава и те ще Му отговорят с думите Господи, кога Те видяхме гладен,
или жаден, или бездомен, или гол, или болен, или в затвори не Ти
послужихме?
Тогава Той ще им отговори Истината ви казвам доколкото не сте
сторили това на един от тези Мои най-малки братя, и на Мене не сте го
сторили.

Някои хора се чудят как да обичат Бога. Много е просто – чрез човека, казва митрополит Антоний Сурожки, позовавайки сена едни от най-силните и изобличителни) думи на апостол Йоан

Които каже любя Бога, а мрази брата си, лъжец е защото, който не
люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял
И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си
(1 Йоан 4:20-21).
От евангелския текст за Страшния съд става ясно, че няма да бъдем съдени затова колко пости сме пазили, нито колко поклони сме правили, а критерий за нашето спасение ще бъде човечността ни – тоест любовта, в конкретни прояви на човеколюбие. Избирайки този текст днес, Църквата не се опитва да ни плаши с Божието наказание. Когато се говори за вечното осъждане на онези, които не избират любовта като състояние на живота, става ясно, че адът всъщност не е място.
По-лошо е. Вечният огън, за който ни предупреждава Христос, е състояние на душата, страданието, че вече не можеш да обичаш, по думите на Достоевски. Защото времето ти на Земята, отредено за дела на любов, свършва със смъртта, а ти безвъзвратно си пропилял тази възможност приживе да се приближиш до Бога – чрез любовта към хората. Съдният ден

всъщност е моментът, в който ще прозрем, че целият смисъл на живота ни тук е бил да обичаме. Да внимаваме да не изгубим любовта – това е, което ни предупреждава Църквата в Неделята на Страшния съд. Да не спираме да обичаме – конкретно, в малките жестове към другите в ежедневието ни. Не е нужно непременно да вършим големи дела, а както казва Майка Тереза – стига да направим нещо малко за някого, нос голяма любов.

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: