Gatanki ot nebeto

основателни. Това обаче не е съдбата на човека. Дори някои видове червеи живеят по-дълго. Човекът е венец на творението, носител на Божия дух,
образ и подобие на Бога. Същество, предопределено да бъде син Божи. Създание, предназначено да споделя в радост вечността с Бога. Всеки от нас е вечен човек. Затова, в перспективата на вечността, нашите претенции за земно щастие нямат особено значение. Дори човешкото раждане, в един по- общ контекст, има смисъл само като необходимо условие за настъпване на смъртта, защото тя е преходът към вечния живот, за който сме създадени. Затова, както излизането от майчината утроба не е край, а начало на живота, така и смъртта не е мрачна дупка в земята, а светъл тунел в небето. Не знам Божиите планове и не мога да отговоря Защо точно този или онзи добър човек е пострадал или страда в този момент. Но безрезервно вярвам, че светият Божи промисъл винаги е в наша полза и винаги за наше добро, дори ида него разбираме. Затова избрах следващата притча – с дълбоката надежда, че би могла да послужи поне като малка утеха на неутешимите.
Имало едно време един млад монах, който обичал Бог, вярвал в Него и
славел името Му. Монахът обикалял земите, проповядвал Христовата вяра
и спазвал всички Божии заповеди, но нещо в него все бушувало и той така и
не намирал отговорна въпроса Защо Господ постъпва различно – седни е
милостив, а други наказва Защо зли хора не получават възмездие, а добри –
страдат?
В едно от своите пътувания монахът отседнал в килията на друг монах –
възрастен пустинник. Той го нагостил любезно, настанил го удобно и се
държал много гостоприемно.
Оказало сечена следващия ден домакинът трябвало да пътува и
гостенинът му предложил да му прави компания. Другият приел, но имал
едно условие
– Моля те само да неми задаваш въпроси, защото така и така няма дати отговоря.
– Добре – съгласил се гостенинът и двамата си легнали.
На сутринта поели на път. Вървели цял дени когато привечер се уморили,
отседнали в скромна къща. Стопаните ги нагостили щедро с това, което
имали, избрали им най-доброто място за спане в къщата и през цялото
време се отнасяли към тях с голямо уважение.
Когато на сутринта двамата монаси се подготвяли за път, младият
монах с учудване видял как възрастният открадва единственото ценно
нещо от този дом – една златна чаша.
Но нали нямал право да пита, само поклатил глава и тръгнал.
И този ден вървели дълго през знойния пек и когато наближили някакво
село, решили да отседнат в него. Жителите на селото ги посрещнали

112
радушно и им предложили да ги настанят в някоя от селските колиби.
Предупредили гида не ходят в голямата къща на хълма, защото в нея живее
тиранин, който не само няма да ги приеме, но може да им стори и зло. За
голямо учудване на младия монах обаче, възрастният казал, че ще отседнат
точно в този дом. Изкачилите възвишението и почукали на масивната
порта. След малко им отворил един слуга и ги въвел в къщата. Стопанинът,
макар и лош, не можел да откаже на монаси. Той обаче дори не излязъл да
ги поздрави, казал да ги настанят в плевнята и пратил да ги гостят с
комат сух хляб. Когато на следващата сутрин двамата се приготвили за
тръгване, младият монах видял как старият влиза тайно в къщата и
оставя златната чаша, която откраднал предишния ден от бедния дом.
Изненадал сено пак нищо не попитал.
В края на третия ден двамата монаси намерили подслон в малка схлупена
къщурка. В нея живеели баба и внучката ѝ. Те били много бедни, но
изглеждали щастливи. Само едно нещо притеснявало възрастната жена –
как ще се справя внучката ѝ, след като тя напусне този свят. Жените ги
приели радушно, нагостили ги с каквото имали и понеже къщурката им
била само една стая, оставили мъжете да нощуват вътре, а те самите
спали в плевнята.
На сутринта, преди да тръгнат на път, за най-голямо учудване на младия
монах възрастният дръпнал една подпора от къщичката и тя се срутила.
Гняв бликнал в душата на младежа, но понеже бил обещал да не задава
въпроси, помолил сена Господи вече с нежелание продължил пътя си с
другия.
Вървели още един ден. На свечеряване стигнали дорека. Нямало къде да
пренощуват и двамата монаси решили да останат на брега ѝ. Така поне
щели да имат вода. Изведнъж отнякъде се появило момче с рибарска
мрежа. Тоги поздравило и ги поканило в скромния си дома те с охота
приели. Момчето било младо и силно, душата му била чиста и непорочна.
Приело ги като знатни гости, а на сутринта ги съпроводило отново до
реката, за да не объркат пътя, защото колибата, в която живеело, била на
доста затънтено място. Сбогували се сърдечно, но когато момчето се
обърнало да си върви, старият монах го бутнал в реката, която била много
буйна по това време. Момчето се удавило.
Младият монах вече не издържали извикал
– Какво правиш, друже, защо постъпваш така Наблюдавам те от
няколко дни и вече не мога да се сдържам.
Спътникът му се усмихнал благо, поседнал на един камък и подканили
младия монах да седне до него.
– Аз не съм монах – казал той. – Аз съм ангел, пратеник на Бога, и
изпълнявам Неговата воля. Сега щети обясня. От първия дом, в който

113
нощувахме, аз откраднах онази златна чаша, която бе единствената ценна
вещ на собствениците. Но тя беше намазана с отрова и ако нея бях взел,
тя щеше да убие милите хора. Вторият дом беше на неблагочестив човек,
който тормозеше цялото село и погубваше със злото душата си. Затова
оставих чашата при него. Когато бяхме при бабата, която се тревожеше
как ще живее внучката ѝ без нея аз бутнах къщата, Защото, когато
започнат да я изграждат отново, ще намерят в затрупаната камина
съкровище и младото момиче ще е осигурено през целия си живот.
– Добре – казал младият монах. – Защо обаче уби доброто момче
– Момчето имаше чиста и непорочна душа, но баща му е престъпник и
щеше да го вкара в банда. То щеше да изгуби вярата си ида даде душата сина дявола и затова Господ си го прибра, за да не гори във вечни мъки. Сега
то е при Бога и се радвана любовта Му.
Тогава младият монах разбрал, че Божията милост е безкрайна, но често
е скрита от човешките очи.

Изтегляне 0.77 Mb.

Сподели с приятели: