География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| 8: Прегърнете абсурда Когато бях малък, на хладилника ни имаше една карикатура. Не си спомням кога мама я е окачила, в съзнанието ми тя винаги си е била там. Карикатурата изобразяваше луд учен в стая, пълна с чудовища с всякакви форми и цветове. Седнал отчаян до своята гигантска лазерна машина, ученият казвана своя асистент Тридесети седем години създавам чудовища и какво получих накрая Стая, пълна с чудовища. Албер Камю би се подсмихнал на карикатурата. Френско-алжирският писател проповядвал философия, наречена абсурдизъм. Светът е ирационален. Няма смисъл. Всички наши постижения се разпадат под безпощадния ботуш навремето. И все пак ние упорстваме. Това е Абсурд. Това е животът. Една сложна сценична постановка, изпълнена ентусиазирано и многократно пред празен театър. Бовоар греши, биха казали абсурдистите. Старостта не е пародия на живота. Животът е пародия на живота. Старостта е просто поантата на шегата. Как да се отговори на такъв абсурд Можем да го игнорираме за известно време. Нашите фитнес гривни и пенсионни планове ни дават илюзия за напредък, за смисъл. Наблюдаваме изгорените калории, спечелените лихви и си мислим, че сме стигнали донякъде. Животът ми има смисъл. Виждам как мига ярко на този малък екран. Но Сизиф, носещ фитнес гривна, е също толкова абсурден, колкото Сизиф без нея. Всъщност е по-абсурден, защото е съблазнен от илюзията за напредък, докато Сизиф без такава гривна не е. Определената количествено абсурдност е повече, а не по-малко абсурдна. Интересно, но какво общо има това с остаряването Не ели животът също толкова абсурден, когато сме на 25 години, както когато сме на 75? Дано на 75 вече го осъзнаваме. Събрали сме достатъчно награди, спестили сме достатъчно пари, за да знаем колко безсмислени са те. Сизиф на 25 все още 249 таи надежда, че може би този път скалата няма да се търколи по хълма. Сизиф на 75 няма такива илюзии. Задачата на Сизиф, както и нашата, е да приеме „неизбежността на съкрушителната съдба, без примирението, която трябва да я съпът- ства“, 233 казва Камю. Трябва да си представим Сизиф щастлив. Но как Как може едно съзнателно интелигентно същество да намери щастие в такава монотонна безсмислена задача Като се хвърли в своята задача, въпреки нейната безполезност, заради своята безполезност. Неговата съдба му принадлежи – казва Камю. – Скалата му е негова вещ. Дори поотделно всяко зрънце от този камък, всяко парче материя от тази планина, изпълнена с мрак, представлява един свят. Самата борба на порива към върховете е достатъчна, за да изпълни човешкото сърце.“ 234 Бовоар не се присъединява изцяло към абсурдизма на Камю, но тя прегръща страстния героизъм, както го нарича, наслаждението от магията на работата заради самата работа. Намирайки се в стая с чудовища, тя продължава до самия си край да създава още. Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|