География на Мъдростта

252 И все пак, колкото ида се опитват да го отблъснат, гигантският плувен басейн винаги е там и се извисява в съзнанието им като невидимо воднисто чудовище. Докато отпиват от кафето си, подават отчети за разходите си, завиват децата сив леглото, един въпрос плахо, но неоспоримо изниква в мисълта днес ли е денят, в който ще ме хвърлят в басейна
*** Всички философи, които съм срещал по времена пътуването си, ми говорят. Някои по-силно от други. Но никой не говори толкова силно и ясно както Мишел дьо Монтен. Французинът от шестнайсети век е философът, с когото най-много искам да пия бира. Виждам себе сив Монтен, виждам и
Монтен в мен. Привличат мене толкова неговите идеи, колкото начинът, по който той стига до тях – със заобикалки, колебливо. Монтен ме разбира. Той е моята философска сродна душа. Подобно на мен, Монтен е с неспокоен дух. Подобно на мен, той обича да пътувано повече обича да се прибира вкъщи. Подобно на мен, той не може да се удържи да не подчертава ида не пише бележки, докато чете. Подобно на мен, той има отвратителен почерк и се мъчи да разчете какво е написал. Подобно на мен, той е ужасен спарите и е изключително некомпетентен в света на бизнеса. (Бих предпочел да направя всичко друго, отколкото да прочета договор) Подобно на мен, той не може да готви. (Дори дами предоставите напълно оборудвана кухня, аз ще умра от глад) Подобно на мен, той се занимава със света, но периодично има силна, почти неудържима нужда да избяга от него. Като мен, той е човек на настроенията. Подобно на мен, той не обича да пише за себе си, но така или иначе го прави. Като мен, той има само две скорости бърза и бавна. Подобно на мен, Монтен се страхува от смъртта. За разлика от мен, той се изправя срещу страха си. Смъртта прави философи от всички нас. Всеки човек, дори и този, който изобщо не е предразположен към размишления, се пита вдаден момент Какво се случва, когато умираме Наистина ли трябва да се страхуваме от смъртта Как мога да се справя с нея Смъртта е истинският тест на философията. Ако философията не може да ни помогне да се справим с най- важното и ужасяващо събитие в живота, за какво ние Както казва Монтен: Цялата мъдрости разсъждения в света накрая се свеждат до това да ни научат да не се страхуваме да умрем. Въпреки това повечето философи подхождат към смъртта по начина, по който го правим ние, останалите игнорираме я или се ужасяваме от нея.
Марк Аврелий изпадал в паника всеки път, когато се сещал за смъртта.
Шопенхауер се тревожел как историците могат да изопачат идеите му, след като него вече го няма.

253
Най-добре е да не мислите за смъртта, заключава Епикур. Смъртта не е нищо за нас Не се будиш всяка сутрин, притеснявайки се за времето, преди да се родиш, така че защо да се тревожиш за смъртта Тогава си отсъствали отново ще отсъстваш. Когато сме тук, смъртта я няма, а когато смъртта е тук, нас ни няма Него приемам. Нищото, което съм бил, преди да се родя, не е същото нищо, което ще бъда, след като си отида. Едното е нищо, което винаги е било нищо, докато другото е нищо, което някога е било нещо, а това е съвсем различно. Пустотата на Космоса и дупка в Земята не са едно и също нещо.
Нищото се дефинира от близостта му до това, което е било и което все още е.
Монтен прочел Епикур и други по въпроса за смъртта и не бил доволен. Те засягат темата повърхностно, едва докосвайки с четката кората ѝ“, казва той. Той бил решен да се гмурне по-надълбоко – иго направил. Никой философ не пише за смъртта и умирането по-честно и посмело от Мишел дьо Монтен. Точно както Бовоар е обсебена от остаряването, Монтен е обсебен от смъртта или, за да сме поточни, от умирането. Не смъртта, умирането ме тревожи, казва той. То занимава ума му, когато е болени когато е добре, дори в най-разгулните периоди на живота ми. сред дами и забавления. Не мога да го виня. По онова време, шестнайсети век, смъртта е във въздуха. Стиснала ние за гърлото, казва Монтен. Католици и протестанти се избивали взаимно с обезпокоително темпо.
237
Но войната била само един от начините да умреш. Чумата отнесла почти половината жители на Бордо. Само едно от шестте деца на Монтен оцеляло. Брат му Арно бил едва на двадесети три години, когато загинал при нелеп инцидент с тенис топка.
238
Убит от тенис топка Смъртта е абсурдна. Ако не беше толкова окончателна, щеше да ни разсмива.
Най-много болка на Монтен причинила смъртта на близкия му приятел
Етиен дьо Ла Боеси
239
. Когато той умрял от чума на трийсетгодишна възраст,
Монтен се почувствал ужасно, сякаш бях прерязан наполовина. Смъртта може да не хвърля толкова дълга сянка върху нашия ден, колкото върху деня на Монтен, но това е слабо утешение. По-късата сянка е не по-
237
След едно такова масово избиване, в което загинали десет хиляди протестанти, в английския език навлязла думата massacre – от старофренската дума за клане. Това се случило при игра, наречена courte-paume, предшественик на съвременния тенис, при която се използвала по-тежка топка. И все пак убит от тенис топка Френски писатели философ, хуманист, преводач на Плутарх, Вергилий, Ксенофонт и Ариосто.
Монтен го нарича втория Гийом Бюде“. За изказванията си срещу абсолютизма и тиранията и в подкрепа на гражданското неподчинение и ненасилствената съпротива по-късно той е наречен анархиста толкова различни автори като ситуациониста Раул Ванейгем и либертарианеца Лю
Рокуел го считат засвой предшественик. Мъри Ротбард го смята за основателна съвременната политическа философия във Франция.

254 малко тъмна. Тогава, както и сега, шансовете на човек да умре, са точно 100 процента, с допустима грешка от нула. Всички завършват в басейна.
*** Скръбта може да съкруши. Скръбта може да парализира. Скръбта може ида мотивира. Скръбта накарала един опечален владетел на Моголската империя на име Шах Джахан да построи Тадж Махал в паметна любимата си съпруга. Скръбта – от загубата на жена му, дъщеря му и зрението му – вдъхновила Милтън да напише Изгубеният рай. И пак скръбта накарала
Мишел дьо Монтен да изкачи стълбите до последния трети етажна кулата с червен покрив, кацнала високо на хълма и изложена на ветровете, където ще напише своите Опити. От голямото страдание се ражда голяма красота. Ние със Соня изкачваме витата стълба, същата, която Монтен изкачвал преди около 450 години. Това е мястото, където той се наслаждавал на самотата си. Подозирам, че Монтен, също като мене бил интроверт, способен да направи прилична имитация на екстроверт, когато обстоятелствата го налагат. Можем да заблудим света, но заплащаме цената затова лично. Тази симулирана екстровертност ни източва. Изтощавани. Кулата е почти непроменена от дните на Монтен. Трите тесни прозореца с изглед към селския пейзажна Аквитания са си тук. Тук е и писалището на
Монтен, и неговите седла. Той обичал всичко в тази кула. Обичал гледката, която се разкривала към семейното лозе. Обичал тишината. Обичал как, накъдето ида погледне, очите му се спирали върху книга. Началото на неговата съкровищница от книги положил Ла Боеси, който настоял Монтен да приеме няколко книги като спомен от твоя приятел.
Монтен, в началото неохотно, мъкнел книгите повитите стълби и внимателно ги подреждал по рафтовете. Той все повече обичал библиотеката си, а тя все повече нараствала. Към момента на смъртта си Монтен бил натрупал над хиляда тома. Той прекарва часове, дни в кулата си, сам с книгите и мислите си. Дистанцията има значение за Монтан. Сам в своята кула, той се отделя от света навън, а в известен смисъли от себе си. Той прави крачка назад, за да види поясно себе си, по същия начин, по който се отдръпваме наполовин крачка от огледалото. Ние сме твърде близо до себе си, за да се виждаме добре. Всички сме се свили и съсредоточили в себе си и зрението ни стига до върха наноса ни, пише той. Така че, преместете носа си. Залепете го тук, после там. Външното разстояние прави възможна вътрешната близост. Именно тук, в своята любима кула, Монтен приключва разговора си със света и започва разговор със себе си. Време е да обърна гръбна обществото – казва той, – ида се оттегля в черупката си като костенурка

255 Вдигам погледи виждам как мъдростта гледа също гледа към мен петдесетина цитата, издълбани в гредите. Сред древните цитати е и един от собствените на Монтен: Que sais-je
240
: „Какво ли знам аз Тези три думи обобщават спретнато неговата философия и начина му на живот.
Монтен е скептик в първоначалното значение на думата не негативист, който пука като балони идеите на другите за удоволствие, а съмняващ се човек, който търси истината. Монтен се съмнява, за да може да бъде сигурен. Той строи своята кула на сигурността съмнение по съмнение. Хората, мисли той, никога не могат да знаят абсолютната истина. Най- доброто, което можем да направим, е да отсеем по някоя временна, условна истина. Като късче самородно злато. Тези късчета истина обаче не са фиксираните са подвижни. Като пърхания на крила, казва Монтен. С пърхане на крила обаче можеш да стигнеш много далеч. И Монтен го прави.
Монтен, подобно на Торо, има многостранно зрение. Той взема една идея и я разглежда от различни гледни точки. Той прави това с всичко, дори и с котката си. Дали аз си играя с котката, или тя си играе с мен, пита се той. Ето това е чиста проба Монтен. Вземете нещо, което всеки знае или всеки си
мисли, че знае, иго изпробвайте. Играйте си с него. Мислите, че знаете какво е смъртта, казва Монтен, но дали е така Поиграйте си с тази мисъл. Сократ го е направил. Може би смъртта не е толкова лоша, чудел се той на глас след произнасянето на смъртната му присъда. Може би тя е приятен сън без сънища, а може би наистина има отвъден живот Това би било чудесно, казва конската мухана Атина, представяйки си, че си прекарва щастливо вечността, като философства и дразни хората с досадните си въпроси. Подобно на Сократ, Монтен според самия него е случаен философ. А също така личен философ. Той забавлява себе си, дразни себе си и изненадва себе си. Възхищавам сена Монтен как, вместо да отхвърля тези мисли като безсмислени фантазии, ги изследва. Той взема насериозно себе си, но не и философията си. Познай себе си, призовават гърците, но не ни казват как.
Монтен го прави. Познаваш себе си, като рискуваш, правиш грешки и след това започваш отначало, подобно на Сизиф.
Монтен се нуждаел от литературна форма за своята случайна философия. Тогава не съществувала подходяща, така че той сия измислил есето. От френската дума essaye, която означава опитвам. Есето е опит, проба. Неговите есета са един гигантски опит. За какво За опознаване на себе си. Не можел да умре добре, докато не е живял добре, и не можел да живее, докато не познае себе сина среднофренския, който говорел Монтен..

256
Монтен е също толкова нелинеен на страницата, колкото и в живота. Подобно на Сей Шонагон, той практикува дзуйхи-цу. следва четката си. Пише за канибалите и целомъдрието, за безделието и пиянството, за метеоризма и палците си. А също и засоленото месо. Пише за ушите си, които го сърбят, и за камъните в бъбреците, които го болят. Пише за пениса си. Пише за съня и тъгата, за миризмите, за приятелството, за децата. Пише за секса и за смъртта. Но истинският предметна книгата на Монтен е Монтен. Представих сена самия себе си, казва той, наричайки това диви чудовищен замисъл. Хората са много добри в отричането на неудобни истини, а нито една истина не е по-неудобна от смъртта. Гледам на смъртта така, както гледам застаряващия си образ в огледалото. Настрани, ако изобщо. Отчаяни безрезултатен опит да се имунизирам срещу ухапването ѝ.
Монтен смята, че избягването ни излиза твърде скъпо. Когато избягваме смъртта, всяко друго удоволствие се задушава. Не можем да живеем пълноценно, казва той, без да се изправим срещу смъртта, нашата смърт, напълно. Нека се освободим от странността ѝ, да я опознаем, да привикнем към нея. Нека нищо не посещава ума ни толкова често, колкото смъртта. Нека във всеки момент сия представяме във въображението си във всичките ѝ аспекти. При препъването на кон, падането на керемида, при най- лекото убождане. Нека тозчас се замислим затова добре, ами ако това беше самата смърт Смъртта може да настъпи по всяко време, напомняни Монтен, отбелязвайки, че според легендата гръцкият драматург Есхил е бил убит отпадаща костенурка, изпусната от орел. Трябва винаги да бъдем обути ида сме готови за път
*** Пътувам всеки ден между кулата на Монтен и Сент-Емилион, едно от онези перфектни френски градчета, които ви карат да се чудите защо всички не са французи. Само аз и Монтен сме. Соня сее оттеглила в своя юношески свят и рядко се показва от хотела. Всяка сутрин помъквам книгата със събрани есета на Монтен, които са се разпрострели на 850 страници, и поръчвам двойно еспресо ведно местно кафене. Това е евтино място, населявано от хора, които пушат цигара от цигара и крепят сутрешните си бири върху клатещите се маси. В кафенето има също евтино вино и евтини билети за лотарията. Привличат ме такива скромни места. Те отправят по- малко изисквания към мен. Мога да мисля поясно. От книгата научавам, че Монтен е философ от плът и кръв. Той се разхожда. Язди коня си. Яде. Прави любов. Това, което Хенри Милър казва

257 за философа Херман фон Кайзерлинг, важи и за Монтен: „Той е мислител,

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: