География на Мъдростта

258 смъртта се смесва и преплита с нашия живот постоянно. Ние не умираме, защото сме болни. Умираме, защото сме живи.
Монтен мисли за смъртта по начини, които не вярвах, чеса възможни. Той не само че размишлява за смъртта, носи играе и дори – осъзнавам, че това звучи странно – се сприятелява с нея. Искам смъртта да има дял в лекотата и удоволствието на живота ми. Тя е голяма и важна част от него Боря се с тази идея. Не съм сигурен, че искам смъртта да е част от живота ми, голяма или каквато ида е. Как, чудя се, мога да се разбера със смъртта, докато я държана безопасно разстояние Не можеш, казва Монтен. Трябва, ако не да се сприятелиш със смъртта, то поне да не се страхуваш от нея. Мислиш за смъртта като за враг, нещо някъде
там. Грешка. Смъртта е условието на твоето сътворяване. Част е от теб. Бягаш от самия себе си Трябва да се преориентираме спрямо смъртта. Тя не ето и ти не си нейна жертва.
Монтен, експериментатор като Ганди, вярва, че всичко трябва да се опита, поне веднъж. Трябва да натиснем една врата, за да знаем, че тя е затворена за нас, каза той. Никоя врата не е позатворена от смъртта. И все пак трябва да я натиснем. Не се подигравайте със смъртта, докато не сте я опитали, казва той. За какво говориш, Мишел? Можем да репетираме за много събития – сватби, бар мицва
242
, интервюта за работа, – но със сигурност не за смъртта. Има експерти по смъртта и умирането, но експерти „умирачи“ няма програмата миза правопис дори не разпознава думата) Не можем да тренираме умирането. Или можем Монтен го е направил. Годината е 1569. Монтен язди недалеч от къщата си. Той е избрал кротък, послушен кон. Минавал е по този път много пъти и смята, че е напълно безопасен, когато друг ездач, възседнал мощен работен кон, се опитва да го изпревари с пълна скорост. Той ни удари като гръмотевица с цялата си сила и тежести двамата с коня се претърколихме презглава, спомня си
Монтен.
Монтен лежи на земята натъртени кървящ, без повече движение или усещания от един дънер. Минувачите били убедени, че е мъртъв. Но тогава видели, че той помръднал. Вдигнали Монтен на крака и той веднага повърнал цяла кофа от съсиреци и чиста кръв. Струваше ми сече животът ми виси само на крайчеца на устните ми, спомня си той. Странно, но не изпитвал нито болка, нито страх. Той затворил очи и изпитал удоволствие от усещането, че се пуска от живота и сякаш Бар мицва (букв. син на закона) и бат мицва (дъщеря на закона) са еврейски ритуали при навършване на 13 години от момчетата и 12 години от момичетата. След бар (бат) мицва, те стават отговорни засвоите действия (преди това отговорност носят родителите им, влизат в обществото на възрастните.

259 неусетно заспива. Ако това е смъртта, мислел си Монтен, не е толкова лошо, даже никак не е лошо.
243
Приятели го отнесли у дома. Видял къщата си, но нея разпознал. Хората му предлагали различни лекарства. Той ги отказал всичките, убеден, че е смъртно ранен. И все пак той не изпитвал никаква болка, нито страх – само безкрайна сладост. Щеше да бъде, спомня си той, една много щастлива смърт. Той се оставил да се изплъзва постепенно, без никакво усилие. След това започнал да идвана себе си и със съживяването му дошла и болката Стори ми сече блясък на светкавица удари душата ми със силно разтърсване и че се връщам от другия свят. Инцидентът оказва дълбоко влияние върху Монтен. Той поставил под въпрос предположението си, че смъртта е нещо, което не можем да упражняваме. Може би можем. Може би можем да опитаме. Не можем да видим самата смъртно можем поне да я зърнем ида проучим подходите към нея. Смъртта не е нещо, което можем да усвоим като шаха или правенето на вино. Това не е умение. Това е ориентация, съгласувана с природата. Няма нищо безполезно в природата, дори и самата безполезност, казва Монтен. Смъртта не е провал на живота, а негов естествен резултат. Постепенно
Монтен започва да се отнася към смъртта не като към катастрофа, а като нещо красиво и неизбежно, като есенно листо, което пада от дърво. Листото не се тревожи как ще падне, не трябва да се тревожите и вие. Ако не знаете как да умрете, не се притеснявайте когато дойде моментът, природата ще ви покаже какво да правите, адекватно и без да пропусне нищо. Тя ще свърши работата перфектно вместо вас не се безпокойте затова Дали, Мишел? Надявам се. Природата е страхотно изменчива. В един момент тя създава весели цветя, в следващия пуска ураган от пета степен. Не съм привърженик на теорията, че щом нещо е природно, значи, е добро. Хлебарките са естествени. Земетресенията са естествени. Космите вноса също.
*** Как изглежда една добра смърт Обикновено (но невинаги) идва в края на един добър живот. Атмосферата е важна. Колкото по-малко драма, толкова по-добре. Твърде често в дните на Монтен умиращият човек бил заобиколен от множество бледи и плачещи слуги в затъмнената стая, запалени свещи, легло, обсадено от лекари и свещеници накратко, всичко около нас е ужаси Израелският министър-председател Ицхак Рабин, смъртно ранен от куршума на убиец, казал нещо подобно Не се тревожете. Не е зле. Не, не е толкова зле, казал той малко преди да умре. В
Patrick Cockburn, “Assassin ‘Told Guards Bullets Were Fake,’” The Independent, November 8, 1995.

260 страх. Днес нашите болнични стаи са осветени от флуоресцентни лампи, а не от свещи. Но лекарите и свещениците са все още там, както и ужасът, и страхът.
Най-близкият ми опит със смъртта беше да гледам как тъстът ми умира. Той умря по два начина бавно, после бързо. Болест, наречена фронто- темпорална деменция, обясняваше параноята и гнева. Инсулт го изпрати в болницата, след това в старчески дом, след това, когато бъбреците му отказаха, обратно в болницата. Знаехме, че това е краят. Лекарите също знаеха. И все пак никой него признаваше. Болничната стая бе наситена седна конспирация на мълчание и всички бяхме неволни конспиратори. Това е фалшивият театър на престореното незнание, който определя как се умира в нашата епоха. Гледах как гърдите на тъста ми се издигат нагоре и надолу, а очите му сакато стъклени от морфина, докато струпаните наоколо като в пилотската кабина на самолет машини бипкаха и свистяха. Не можех да откъсна очи от един екран, който следеше нивото на кислорода в кръвта му. Четиридесети пет, след това седемдесети пет, после до четиридесет. Гледах как числото се колебае, сякаш актът нагледане някак ще го поддържа жив. Медицинската технология ни успокоява, като ни хипнотизира, и постига това, като ни разсейва. Докато машините издават звуци и екраните мигат, всичко е наред.
Монтен не би одобрил това. И не палиативните грижи биха го притеснили, а отричането. Технологиите ни отдалечават от реалността на смъртта, която не е нищо повече и нищо по-малко от природа. Тъй като сме част от природата, ние само се дистанцираме от себе си. Бягаме от самите себе си. Чрез звукови сигнали и цифри по екраните. Той ще погледне мигащите монитори, подскачащата светлинка на кардиографа и дозираните капки кръв, които се стичат в системата, и ще види ясно като бял ден какво липсва в стаята приемане. Лекът за смъртта не е повече живот – също както лекарството за отчаянието не е надеждата. И двете състояния изискват едно и също лекарство приемане. Именно до този извод достига Монтен, подобно на Бовоар. Не неохотно приемане, а пълно и щедро. Да приемеш смъртта, дано и живота, и самия себе си. Да приемеш своите положителни черти (Да кажеш по- малко за себе си, отколкото е вярно, е глупост, а нескромност, да приемеш и недостатъците си. Като безделието. Монтен често се самобичувал, че си губи времето. В крайна сметка той осъзнал колко глупаво е това. Ние сме големи глупци Той е прекарал живота сив безделие, казваме Не съмна- правил нищо днес Какво, не сили живял
***

261 Говори сече мъжете са отвратителни пациенти. Може да е труизъм, носи е истина. Аз съм голямо бебе, когато съм болен. Монтен е бил същият. За разлика от мен той страдал от действително заболяване камъни в бъбреците, които го измъчвали през по-голямата част от живота му взряла възраст.
Монтен проклинал камъка, който убил баща му и сега заплашвал, че ще вземе и него. Болестта е начинът на природата да ни подготви за смъртта ида ни улесни в прехода към нея. Точно както млечен зъб изпада безболезнено, така и ние се изплъзваме от себе си. Преходът от здрави към мъртви е твърде голям за нас, но скокът не е толкова жесток от болезнен живот към никакъв живот, казва Монтен. Той предлага коренно различна версия на добрата смърт. Смятаме за добра смърт тази, която следва кратка болест или когато преди смъртта изобщо няма болест. Не, казва Монтен. Скокът е прекалено голям. По-добре да се плъзгате постепенно, отколкото да паднете внезапно. От една страна, теорията за подхлъзването на Монтен има смисъл. По- добре малко падане, отколкото голямо. Но опитайте да кажете това на някой, който е по средата нападането. През последните няколко години гледах падането на тъща ми, докато болестта на Паркинсон я крадеше парче по парче. Първо ѝ отне стабилната походка, а след това способността да ходи изобщо. Незадоволена от тази плячка, болестта започна да ограбва ума ѝ, лишавайки я от възможността да прочете книга, а после ида води разговор. Когато настъпи окончателното ѝ падане, да, то ще е малко, но само защото тя се спускаше надолу толкова дълго време. Болестта може да е начинът на природата да ни подготви за смъртта, но, както знам от публичните си изказвания, е възможно ида прекалиш с подготовката. Понякога е по-добре да се сблъскаме сдадена ситуация, без да знаем за рисковете. И понякога е по-добре да паднеш отвисоко, отколкото от ниско. Подобно на Монтен, и аз започвам да се изплъзвам от себе си. Косата ми се изплъзна преди няколко десетилетия заедно с плочките на корема и безупречната ми кожа без петна. Що се отнася домен, това е достатъчно плъзгане. Не можели да спрем дотук Не искам да умирам, проклета да е природата. Бих могъл да свикна с безсмъртието. Всъщност дали бих могъл
Симон дьо Бовоар играе с този въпрос в романа си Всички са смъртни. Главният герой е италиански благородник, който е безсмъртен благодарение на отвара, която е изпил през XIV век. Отначало той смята безсмъртието за невероятна благословия и се стреми да го използва добре, иска да подобри живота на близките си хора. Но после започва да гледана безсмъртието си като на проклятие. Всеки, когото обича, умира. Той е отегчен. (Дори мечтите му са скучни) Липсва му щедрост, защото като безсмъртен няма какво да

262 жертва. В живота му няма неотложност, няма и виталност. Може ида се страхуваме от смъртта, но алтернативата, безсмъртието, е много по-лоша. Осъзнаването на смъртта ни позволява да живеем по-пълноценно. Древните египтяни са знаели това. В разгара на празненствата те внасяли скелети, за да напомнят нагостите за съдбата. И древните гърци, изобретатели на трагедията, знаели това. „Убедете себе сив зората на новия

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: