География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
- Навигация на страницата:
- 7: Неправи нищо
| 6: Бъди поет на навика Ние мислим за възрастните като за хора на навика и ги съжаляваме затова. Но трябвали Бовоар не мисли така. Навикът не е непременно лоши си има своя собствена красота. Нуждаем се от навици. Без тях животът ни заплашва да се разпилее на милион безсмислени парчета. Навиците ни връзват към този свят, към нашия свят. Навиците са полезни, при условие че помним защо смеси ги създали, и непрекъснато поставяме под въпрос тяхната стойност за нас. Трябва ние да сме господари на навика, а не обратното. Бовоар дава пример с мъж, който играе карти всеки следобед. Той свободно е избрал да играе карти в това кафене по това време. За него навикът има значение. Но ако той се ядосва, защото, да речем, масата му е заета един ден, тогава навикът е ерозирал в една потребност, лишена от живот, която ограничава свободата му, а нея разширява. Навикът не е коловоз. Мислете за него като за контейнер – или пък, ако искате, като за чанта. Чантата ни дава възможност да държим парчетата от живота си. Това прави една чанта полезна. Неприятностите идват, когато объркаме една чанта с нейното съдържание, когато бъркаме навиците със значението, което съдържат. През шейсетте си години Бовоар започва да се наслаждавана поезията на навика. Тя прави това, което е правила винаги пише, чете, слуша музика. Но тя не чете едни и същи книги, не слуша същата музика. В техния ритъм, в начина, по който ги изпълвам, с хората, с които се виждам, дните ми си приличат единна друг. И все пак животът ми изобщо неми изглежда застоял Бовоар е била господар на своите навици. Цитирано в Wayne Booth, ed., The Art of Growing Older: Writers on Living and Aging (Chicago: University of Chicago Press, 1992), 159. 248 7: Неправи нищо Има време за активности има време за безделие. Кайрос. Като култура ние ценим първото, но не и второто. Бовоар и Сартр със сигурност били плодовити творци, но понякога можели да спрат да правят и просто да съществуват. Летата им в Рим били времена пространно нищоправене. Бовоар отменяла проектите си и безкрайните си борби и се потапяла в Рим. Бобърът в покой. И въпреки че приемане не е дума, която тя използва често, Бовоар постигна нещо подобно на това. В навечерието на 75-ия си рожден ден тя казва В крайна сметка има нещо хубаво в остаряването. Подобно на Ницше, тя няма съжаления Наслаждавах сена всичко, доколкото можех и докогато можех. Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|