География на Мъдростта
: Изключи се конструктивно
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
- Навигация на страницата:
- 10: Предайте факела
| 9: Изключи се конструктивно Докато остаряваме, се вкопчваме все повече в живота. Трябва да се научим как да го пуснем. Трябва да практикуваме това, което аз наричам конструктивно изключване. Това не е апатия, отвръщане от света. Това е едно деликатно отдръпване назад. Все още сте пътник във влака, все още сте загрижени за спътниците си, но вече не се безпокоите от всяко подрусване и залюляване, не ви интересува толкова дали ще достигнете дестинацията си. Бертран Ръсел, доживял до годишна възраст, предлага да разширите кръга на своите интереси, правейки ги „по-широки и общи, докато постепенно стените на егото се оттеглят и животът ви все повече се разтваря в универсалния живот“. 235 Мислете за живота като зарека. Отначало тя е тясна, ограничена от своите брегове и бърза покрай камъните, под мостовете, над водопадите. Постепенно реката става по-широка, бреговете се отдръпват, водите текат по-тихо и в крайна сметка, без видим преход, те се вливат в морето и безболезнено губят индивидуалността си Това според мене финалната задача на старостта не стесняване на водите ни, а разширяване. Не ярост срещу умирането на светлината, а вяра, че светлината живее в другите. Мъдростта на кайрос. Всичко има своето време. Дори това. 233 Camus, The Myth of Sisyphus and Other Essays, 54. 234 Le mythe de Sisyphe, превод Пенка Пройкова и Венелин Пройков, 1982. 235 Bertrand Russell, “How to Grow Old,” in Portraits from Memory and Other Essays (Nottingham: Spokesman Books, 1995), 52. 250 10: Предайте факела Това, което френският критик Пол Валери е казал за стиховете, се отнася и за нашия живот. Те никога не са завършени, а само изоставени Незавършената работа не е знак за провал. Обратното. Човекът, който си тръгва от този свят без недовършена работа, не е живял пълноценно. 236 Тъй както нашето бъдеще се стопява, бъдещето на други расте. Нашата незавършена работа ще бъде завършена от други. Тази мисъл, може би повече от която ида е друга, вади жилото на старостта. Както Бовоар казва Обичам младите хора и ако в техните планове разпозная своите, тогава чувствам, че животът ми ще продължи и след като аз съм в гроба. Няма гаранции, разбира се. Младото поколение може да обърка нашите проекти, точно както ние направихме с плановете на предишното поколение. Не трябва да имаме никакви претенции. Ние сме като пътешественици в хан, просто преминаваме, спазваме знака пушенето забранено, оставяме стаята така, както смея намерили, и може би пускаме бележка или две в кутията за предложения. Не съм готов да предам факела. Все още не. Не съм стар. Но ако – не, когато – се сблъскам със старостта, каква бележка бих оставил на дъщеря си Докато пътуваме с нея в поредния влак, поглеждам това момиче на прага на женствеността. Слушалките са здраво напъхани в ушите, пръстите ѝ летят по смартфона и тя не забелязва, когато посягам към старческия си бележник и старческата си писалка и пиша Скъпа Соня, Поставяй под въпрос всичко, особено своите въпроси. Гледай света с учудване. Говори с него с уважение. Слушай го с любов. Никога не спирай да се учиш. Прави всичко, но отделяй време ида не правиш нищо. Пресичай мостовете на всяко проклето ниво, което си избереш. Не проклинай Сизифовата си скала. Притежавай я. Обичай я. А, и намали Макдоналдса. Или пъкне. Това си е твой избор. 236 Много от философите са добър пример затова, особено Торо. Ето какво пише за него Уилям Кейн: Той продължаваше да пише в своя дневник и на смъртния си одър, до последно правеше добавки в своя регистър на цветя и храсти, съставяше списъци на птици, правеше подборки от дневника си и подготвяше статии. William Cain, ed., A Historical Guide to Henry David Thoreau (New York: Oxford University Press, 2000), 4. |