Съдбоносен въпрос е: какво да се прави? Какво е?
През 1989 г. единствената организирана политическа сила, която можеше да попречи на „смяната на системата" и на въвеждането на див капитализъм, както и да потърси отговорност на главатарите си за националната катастрофа, беше БКП. „Редовите комунисти" се очертаваха като най-голяма опасност за кандидат-капиталистите. Затова главният удар на бъдещата Мафия беше насочен срещу тях. Чрез създаване на измислен политически противник в лицето на СДС висшата партийна номенклатура успя до обедини облажилите се от социализма и (или) изцапани с престъпления номенклатурчици, кариеристи, „религиозни фанатици" и инертни хора, които не искат да си „сменят отбора". Другите напуснаха Партията – майка, а те бяха именно тези, които можеха да попречат на предстоящите „промени". След това БКП си смени името и емблемата, отказа се от идеологията си и се превърна в най-дясната буржоазна партия – банда на едрия капитал, макар и с лява фразеология. През цялото време на „прехода" „опозицията" всячески улесняваше този процес, най-вече чрез кресливия си антикомунизъм. Това е една операция против българския народ, блестящо проведена от създаващата се Мафия, в изпълнение на предварително разработена манипулативна технология (сценарий). В резултат на това народът доброволно и с желание влезе в капана.
„Обикновените хора" черпят своята информация главно от медиите, сред които на първо място е телевизията. Медиите са тези институции, които „промиват мозъците" на широката публика, според манипулативните технологии, които Мафията е разработила. При това не е задължително всеки журналист да знае в какъв манипулативен процес участва (и обикновено не знае). Но ръководителите им знаят голяма част от истината. Представите за „Мафията" у „обикновения човек" са доста размити – обикновено се визират охранителни фирми, рекетьори, спекуланти и други дребни изпълнители на нейната воля; почти никой не отнася към Мафията държавните институции, политическите партии и други явни или неявни структури, без чието участие изпълнителите не биха могли да действат ефикасно. Сред широката публика няма враждебно отношение към „едрия капитал" и другите „фирмаджии", започнали бизнеса си с ограбени от обществото пари. Самото понятие „бизнес" от презряна дума, будеща асоциации с нещо неморално и нередно, за няколко години се превърна в нещо авторитетно и свещено. А хората с „промити мозъци" са едни и същи – и преди, и сега. Ето колко мощни са манипулативните технологии! Те карат иначе неглупави и сравнително образовани хора да възприемат само видимата страна на нещата, при това не цялата.
Фактът, че „отиваме към лошо", е ясен за всички, които не са заредени с неограничени дози детски оптимизъм или не са се „облажили" от „демокрацията". Между червените, сините и другите „бетонни глави" съществуват всезнайковци, които имат отговор на всеки въпрос. Те поразяват с наивните си съждения и тоталната си неосведоменост относно действителните механизми на събитията, и това е изворът на непоклатимата увереност в правилността на оценките им. Ян Хус би възкликнал: „О, свещена простота!". Тези просто устроени и неосведомени всезнайковци са гръбнакът на различните електорати. И тъжно, и жалко.
Като цяло, хората не знаят какво точно става в страната, а могат само да се досещат за това. Лоша шега с тях си прави претенцията за „самостоятелно мислене". Зловредността идва не толкова от неспособността им да мислят логично, колкото от факта, че се упражняват в мислене върху предмети, които не познават. В този случай има не мислене, а емоционално тълкуване на ограничен обем от факти и схеми, лансирани от манипулативните технологии на Мафията.
В период на избори, каквито често се провеждат, политическите страсти се разгарят. Тъй като в „мирно време" почти всички страдат от „демокрацията", те са склонни да се съгласяват с твърдението, че у нас „всички са маскари". По време на избирателните кампании под натиска на медиите обаче голяма част от тях стигат до зомбиране. Особено активни са пенсионерите – тогава те забравят за обидно ниските си пенсии и за мизерното си съществуване и тръгват да „спасяват България" чрез подкрепата за своята партия, въпреки че по-естествено е да бойкотират изборите в знак на протест; по-естествено е също да се борят за повишаване на пенсиите си било чрез биене по празни тенджери пред Народното събрание, било по друг начин. Особено агресивни в агитацията в полза на „нашите" и против „техните" са по-примитивните хора. Разпалва се дива спортна запалянковщина. Така Мафията получава одобрение, и следователно легитимност, направо от народа. Масовото оглупяване е резултат както от инфантилността на непорасналите българи, така и от манипулативното въздействие на медиите.
Иначе „обикновеният българин" е безпомощен на всяка крачка. Сега няма комитети на БКП, ДКМС, ОФ, комисии за народен контрол, пионерска организация... И добре е, че ги няма! Но на тяхно място не бяха създадени никакви структури, които да запълнят образувалия се вакуум. Единствените инстанции, където гражданинът може да се оплаче, са общината и съдът; и в двата случая той е просител, чиято молба (иск) може да бъде удовлетворена и след години, вместо за няколко дни. Място за текущо общуване между колеги и съседи могат да бъдат кафенетата в предприятията (учрежденията) и в квартала, а трибуна, от която да се каже мнението, просто липсва. Човек се чувства сам, изолиран, изоставен, отчужден. Това е дирижирано отчуждаване на човека и атомизиране на обществото.
Като цяло, БЪЛГАРСкИЯТ НАРОД е смазан и се намира в етап на ДУХОВНА И МОРАЛНА ДЕГРАДАЦИЯ И НА ФИЗИЧЕСКО ИЗТРЕБВАНЕ. Илюзия е да се мисли, че някой може да благоденства само в своя двор, обкръжен от всеобща разруха. НЕ СЕ ЗАБЕЛЯЗВА НИКАКВА ИСКРА НА СЪПРОТИВА СРЕЩУ РОБСТВОТО. Българинът покорно се приспособява към всякаква обстановка, включително и към режим на бавно загиване. ТОВА ВСЪЩНОСТ Е НАЙ-СТРАШНОТО.
Какво трябва?
Един човек се разболял тежко. Лекарят му казал: „Ще ти предпиша сто инжекции по хиляда лева всяка. След това ще ти препоръчам да прекараш половин година в един санаториум в Швейцария. Тогава имаш шанс да оздравееш". Пациентът възкликнал: „докторе, но това ще ми струва поне шест милиона лева, а аз получавам шест хиляди месечно!" Лекарят вдигнал рамене: „Аз ти казвам какво трябва да направиш, а ти ще прецениш дали можеш да го направиш".
И така, какво трябва да направят българите, за да се освободят от мафиотското робство? Повечето от тези неща (предварителни изисквания) са добре известни на широката публика и добре забравени от нея:
1. ОСЪЖДАНЕ НА ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ПОСЛЕДНАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА, включително за последните години (политически „нюрнбергски" процеси), независимо от мнението на Запада. Без този акт не може да се извърши морално възраждане на народа ни. В момента за това не говори никой.
2. КОНФИСКАЦИЯ (ЕКСПРОПРИАЦИЯ) НА ЗАГРАБЕНИТЕ НАРОДНИ БОГАТСТВА, включително изнесените в чужбина. Всеки богаташ трябва да докаже законния произход на богатствата си. Това ще укрепи моралния дух на народа и ще даде възможност на икономиката да стъпи на краката си. Сега всички партии мълчат по този въпрос.
3. ФАКТИЧЕСКО УНИЩОЖАВАНЕ НА УЖ УНИЩОЖЕНАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. Това би лишило Мафията не само от координационно-ръководен център, но и от квалифицирани изпълнителски кадри. Осъществяването на първите две задачи е възможно само при реално унищожена ДС. И тук всички мълчат.
Това са фундаментални и ключови изисквания. Без тяхното изпълнение всеки законодателен, административен, стопански или друг акт би служил само на Мафията.
Към изброените три основни точки могат да се добавят и по-конкретни дела:
1. КАТЕГОРИЧНО „НЕ!" НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА. В този й вид и обем тя е в интерес на новобогаташите, мафиотите и спекулантите, в чиито ръце са парите. За масова приватизация са определени само 4% от основните фондове на страната. А останалите?
2. Отказ да се плащат заемите, отпуснати от чуждестранни банки на бившата номенклатура и на новата Мафия и употребени за собственото й обогатяване. ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗПЛАТЕН ОТ ТЕЗИ, КОИТО СА ГО НАПРАВИЛИ.
3. РЕШИТЕЛНО „НЕ!" НА ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В НАТО. Съществуването на НАТО след ликвидирането на варшавския договор е безсмислено освен като колективен жандарм на Запада и главно на САЩ. Идеалното решение за България е ПЪЛЕН НЕУТРАЛИТЕТ ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА.
4. ДА НЕ СЕ ПРИЕМА ДИКТАТЪТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД И НА СВЕТОВНАТА БАНКА и да не се получават заеми от тях. Заемите са скромни по размер, а съпровождащите ги условия – заробващи. МВФ и СБ са финансовата полиция на Запада и главно на САЩ, която има за задача да задържа развитието на другите страни.
Тук могат да се включат и други точки като аграрния проблем, социалното осигуряване, здравеопазването и пр.
Подобна българска позиция би се натъкнала на остра реакция от страна на Запада. Би започнало „избиване на ръце" по икономически, политически, дипломатически (може би и военни) и други пътища – у нас винаги се намират достатъчно хора, готови да бъдат пета колона на външни сили.
За да може да устои на натиска, българският народ трябва да бъде единен. Това не значи, че трябва да става единение с Тодор Живков и Григор Стоичков, с Андрей Луканов и Филип Димитров, с „Мултигруп" и Първа частна банка, с БСП, СДС и други структури, тласкали и тласкащи България към пропаст. Обединявайки се в името на национални цели и общочовешки ценности, НАРОДЪТ ТРЯБВА ДА ОТСТРАНИ ОТ СНАГАТА СИ ВСЯКАКВИ властогонци, кариеристи, разбойници и други ПАРАЗИТИ. Напук на лансираните теории и концепции, че трябва да се обединяваме с паразитите. Паразитите се боят от това, и за да не се превърне то в реалност, разделят народа на електорати, насъсквани един срещу друг.
Прави впечатление, че по-горе преобладават деструктивни и негативни пунктове. Това е естествено: ЯСНО Е КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ, А КАКВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ, ПОДЛЕЖИ НА ОБСЪЖДАНЕ – преходът от реален социализъм (държавен капитализъм) към (частен) капитализъм е ново явление и за него няма готови рецепти.
Сподели с приятели: |