Георги Пенчев1 обяснителни бележки

11 С това решение е обявен за противоконституционен чл. 90а от ЗН от 1949 г. в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността на които се възстановява по чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти. Тази разпоредба на закона е създадена с измененията и допълненията му в 1992 г. (ДВ, бр. 60 от 1992 г.), а искането за обявяването й за противоконституционна в тази й част е направено от главния прокурор. В мотивите на решението КС изтъква следното: “Приемайки, че собствениците (на земеделски земи – бел. авт.) никога не са губили в цялост своето право на собственост и че със закона (има се предвид ЗСПЗЗ – бел. авт.) то се възстановява в пълноценния му вид, а не се придобива отново, съдът счита, че завещанията, направени преди влизането на ЗСПЗЗ в сила, са произвели своето правно действие, като в кръга на наследниците трябва да се включат и наследниците по завещание с всички произтичащи от това последици. Става дума за наследимо право, с което завещателят се е разпоредил чрез направеното от него завещание. Възстановяването правата на собствениците, внесли земя в ТКЗС, по силата на закона, автоматично прави приелите наследство наследници по завещание собственици на съответната завещана им част.”

12 С това решение са обявени за противоконституционни следните разпоредби на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 79 от 1996 г.): § 2 в частта му, с която се изменя чл. 7, ал. 1 от ЗСПЗЗ относно думата “обезщетяване”; § 5, т. 3, с който се изменя чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. От друга страна, с горепосоченото решение е отхвърлено искането на 50 народни представители от 37-то Народно събрание за обявяване на противоконституционност на следните разпоредби на същия ЗИДЗСПЗЗ: § 5, т. 1, с който се изменя чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ; § 5, т. 6, с който се създава нова ал. 12 на чл. 10 от ЗСПЗЗ; § 8, с който се изменя и допълва чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ; § 10, т. 4, с който се изменя и допълва чл. 14, ал. 8 от ЗСПЗЗ; § 12, т. 1 в частта, с която се изменя чл. 17, ал. 3 от ЗСПЗЗ; § 20, с който се създава § 2а от ДР на ЗСПЗЗ. В резултат на § 2 от горепосочения ЗИДЗСПЗЗ не се допуска обезщетяване със земеделски земи в по-малки размери от определените в чл. 72 от Закона за наследството от 1949 г. – 3 декара за нивите, 2 декара за ливадите и 1 декар за лозята и овощните градини. С § 5, т. 1, 3 и 6 от същия ЗИДЗСПЗЗ, с които се изменят чл. 10, ал. 1 и 7 от ЗСПЗЗ и се създава ал. 12 в чл. 10 от ЗСПЗЗ, от една страна, е възприет като меродавен критерий за възстановяването на собствеността върху земеделските земи техният размер преди образуването на ТКЗС и другите селскостопански организации (т. 1 от този параграф на ЗИДЗСПЗЗ по отношение на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ), от друга страна, е уредено възстановяване на собствеността върху земеделски земи, включени в ТКЗС и други селскостопански организации, намиращи се в границите на населените места, освен ако трети лица са придобили правомерно право на собственост върху тях или върху тях са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяването на собствеността, или е отстъпено право на строеж върху тях и строежът е започнал (т. 3 от този параграф на ЗИДЗСПЗЗ по отношение на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ), а от трета страна, е уредено недопускане по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, които са прилежащи площи към сгради в стопански дворове на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации (т. 6 от този параграф на ЗИДЗСПЗЗ по отношение на новата ал. 12 на чл. 10 от ЗСПЗЗ). В резултат на § 8 от този ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя и допълва чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ е предвидено възстановяване на собствеността върху имоти със съществуващи или възстановими стари реални граници с решение на съда. С § 10, т. 4 от горепосочения ЗИДЗСПЗЗ, с който се изменя и допълва чл. 14, ал. 8 от ЗСПЗЗ е уредено възстановяване на собствеността върху имоти в нови реални граници при условията на чл. 17 от ЗСПЗЗ с решение на поземлената комисия. В резултат на § 12, т. 1 от същия ЗИДЗСПЗЗ в частта, с която се изменя чл. 17, ал. 3 от ЗСПЗЗ е предвидено имотите да се “разполагат с плана за земеразделяне в съседство, ако с това не се нарушават правата по ал. 1 на други лица”. С § 20 от този ЗИДЗСПЗЗ, с който се създава § 2а от ДР на ЗСПЗЗ е уредено дефиниране на понятието “мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността”. В мотивите на това решение КС посочва, че “Съгласно категоричните конституционни норми, които защитават частната собственост, вещните права на възстановената вече частна собственост върху земеделската земя в реални граници са защитени и противопоставими срещу всички трети лица, включително и тези, които се легитимират с документи за законна собственост върху същата земя, но с по-късна дата от момента на влизане в сила на плана за земеразделяне (която е неопределена и неопределима в бъдеще време – 30, 40 или повече години).”

13 С това решение се обявява за противоконституционна разпоредбата на § 23, т. 1, б. “а” от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 79 от 1996 г.), с която се изменя § 28, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 45 от 1995 г.). В резултат на това изменение се прекратяват висящите дела и висящите изпълнителни производства, по които организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ са ответници или длъжници, а тези, по които те са ищци или взискатели, могат да бъдат продължени от лицата по § 29, ал. 1. В мотивите на решението си КС изтъква, че в атакуваната разпоредба на закона не е указано кои са правоприемниците на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

14 С това решение е отхвърлено искането на главния прокурор за установяване на противоконституционност на чл. 10, ал. 8, изр. 1 от ЗСПЗЗ (в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 98 от 1997 г.) относно израза “до размерите, определени по отменените чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от Закона за трудовата поземлена собственост” (ЗТПС) и на изр. 2 и изр. 3 от същата алинея, както и на § 15 от ПЗР на ЗСПЗЗ (в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 28 от 1992 г.). Чл. 10, ал. 8 и § 15 от ПЗР на ЗСПЗЗ се отнасят до размера на земеделската земя, който подлежи на реституиране. Във връзка с това, в мотивите на решението КС отбелязва следното: “... препращането към чл. 8, ал. 1 и чл. 10 от ЗТПС (отм.) не е условие за възстановяването на собствеността, а само правнотехнически способ, чрез който законодателят очертава пределите, до които реално се реституират земеделските земи. ... Реституцията на имуществата, най-общо казано, не е уредена в Конституцията. Конституционни разпоредби за нея няма. Тя не може да бъде разглеждана и причислявана към основните права на гражданите, нито да бъде третирана за пряко конституционно задължение на държавата, отговарящо на съответни права. Дали да бъде проведена и в каква форма, както и за какви имоти, на кои собственици и в какъв размер, са въпроси на законодателна преценка за целесъобразност. ... Компетентността на законодателя по въпросите за възстановяване на собствеността на земеделските земи ... обхваща възможността за поставяне предели на притежаваната земя за определен срок.”

15 С това решение е отхвърлено искането на главния прокурор за установяване на противоконституционност на следните разпоредби от ЗН, създадени с §§ 7 и 8 от ЗИДЗН (ДВ, бр. 60 от 1992 г.), а именно: чл. 90а относно думите “или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации”, и чл. 91а относно думите “или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации” и думите “съответно включването на имотите”. Съгласно чл. 90а от ЗН продажбата на наследство, извършена след включване в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, няма действие за тези имоти. От друга страна, според чл. 91а от с. з. отказът от наследство, извършен след включване на имотите в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, за които собствеността се възстановява, няма действие за тези имоти. Във връзка с това, в мотивите на решението КС посочва следното: “За всички имоти, чиято собственост се възстановява чрез провежданата реституция (включително и тази, която за в бъдеще би продължила да се провежда), без да държи сметка дали те са били одържавени или обобществени, законодателят въвежда законовата фикция на “новооткрити наследства”. ... Законодателят обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадени правила, без да се променя значението на времето и мястото на откриване на наследството. ... Разпоредбите на чл. 90а и чл. 91а от Закона за наследството по съществото си са част от нормите на провежданата реституция. ... Дали да се проведе реституция и в какъв обем, е въпрос на законодателна преценка. Правото на гражданите на възстановяване на собствеността не е издигнато като конституционно право, поради което не може да се говори за накърнени права на собственост по чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията.”

16 С това решение е отхвърлено искането на 53 народни представители от 38-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 10, ал. 7 и 13 от ЗСПЗЗ в редакцията след ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г.). Съгласно чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи се изключва в два случая – когато върху тях са построени сгради при спазване на всички нормативни изисквания и когато е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж е започнал преди 1.03.1991 г. Във връзка с това, в мотивите на решението КС изтъква следното: “Възстановяването на правата на собствениците на земеделски земи, които вследствие регулационни промени са променили предназначението си и от земеделски земи са включени в строителните граници на населените места, е в действителност защита на правото на собственост на тези собственици. В резултат на тази разпоредба на закона те ще могат да упражняват правото си на собственост, възможността за което им е била отнета. Купувачите на такива имоти са купили от несобственици, както и тези, които са получили “право на строеж”, и те не могат да бъдат противопоставени на собствениците. ... Съдът обаче намира, че с атакуваната разпоредба законодателят е направил допустимата за него преценка, че в случаите, когато третите лица са застроили или са започнали строежа, и то при спазване на всички законови изисквания, не е целесъобразно да възстановява възможността на собствениците на земеделската земя, влязла в строителните граници, да упражняват правата си на собственост. Такава преценка законодателният орган може да направи в рамките на своята конституционна компетентност.” Според чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху земеделските земи, притежавани от собствениците им преди образуването на ТКЗС, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените, а приобретателите на имоти не могат да се позоват на придобивна давност. Във връзка с това, в мотивите на решението КС отбелязва следното: “ ... собствениците на внесената в ТКЗС и другите селскостопански организации, образувани въз основа на тях, земя не са губили правото си на собственост, а само за определен период от време са загубили възможността да го упражняват. Затова сделките, извършени с тяхната земя, не могат да им се противопоставят, независимо от това дали приобретателите са добросъвестни или не. ... Ограничаване, мораториум върху действието на придобивната давност е допустимо по преценка на законодателя тогава, когато собственикът е лишен от фактическата възможност да упражнява правото си на собственост, какъвто е случаят със земеделските земи, включени в трудовокооперативните земеделски стопанства и образувани на тяхната основа организации.”.

17 С това решение на КС е обявено за противоконституционно Решението на Народното събрание от 22.10.2013 г. за налагане на мораториум върху придобиването на правото на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 25.10.2013 г.). Във връзка с това, в мотивите на решението КС отбелязва следното: “Конституционната уредба на земята, представляваща национално богатство, и свързаният с нея „специален режим на собственост върху земята от вещноправен характер, който създава ограничения за придобиването й от чужди граждани и от чужди ЮЛ” (Решение № 3 от 5 юли 2004 г. по к.д. № 3 от 2004 г.) може да бъде предмет на последващо нормативно уреждане само със закон. ... При приемането на Решението за обявяване на мораториум не е било съобразено и това, че придобиването на земя от граждани на друга държава – членка на ЕС, от граждани на държави, страни по СЕИП, или от юридически лица, учредени в съответствие със законите на посочените държави, се третира като инвестиция в недвижимо имущество и попада в обхвата на свободното движение на капитали като една от основните свободи на ЕС. След 1.01.2014 г., когато изтича срокът на преходната мярка, сделките със земя попадат в обхвата на свободното движение на капитали в рамките на ЕС, уредено в чл. 64 и сл. ДФЕС, освен в случаите, когато ограничителните мерки са оправдани с оглед на обществения ред или националната сигурност, каквато хипотеза в случая не е налице.”

18 Вж. бележка № 2 под линия и изтъкнатото там по отношение на горите. Това решение се посочва отново в този раздел по систематични съображения.

19 Законът за горите, свързан с предмета на делото, е обнародван в ДВ, бр. 125 от 1997 г., изм. и доп., а впоследствие, след приключване на делото, отменен, ДВ, бр. 19 от 2011 г.

20 С това решение е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 92, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗГ (ДВ, бр. 43 от 2008 г.) в горепосочената й текстова част. В мотивите на решението КС е направил следните изводи относно правната възможност със закон да се задължи Министерския съвет да предоставя конкретни сгради – публична държавна собственост на определени държавни органи: “Народното събрание може да задължи със законова разпоредба Министерския съвет в определен срок да предприеме действия за осигуряване на сграда – публична държавна собственост, за осъществяване на дейността на съответен държавен орган. Законодателната власт обаче не може да навлиза в разпоредителните правомощия на изпълнителната власт, свързани с организирането на стопанисването на държавното имущество. Народното събрание няма правомощие да определя с кой конкретен имот ще стане задоволяване на нуждите на съответния държавен орган. ... Определянето на начина на задоволяване на нуждите на Държавната агенция по горите с подходящи сгради – публична държавна собственост, е правомощие на Министерския съвет съгласно чл. 106 от Конституцията. На Министерския съвет като орган на изпълнителната власт в Република България Конституцията е поверила организацията на стопанисването на държавните имоти. ... Стопанисването на държавното имущество се определя като съвкупност от разнородни и неизброими изчерпателно дейности. ... Народното събрание не може да изземва оперативни управленски функции на Министерския съвет по стопанисване на държавното имущество, състоящо се в неговото предоставяне, отнемане, преразпределяне. ... Конституционно недопустимо е състояние, при което определена институция може да се окаже лишена от възможност да съществува и функционира по причини от напълно материален характер.”.

21 Вж. бележка № 2 под линия и изтъкнатото там по отношение на парковете с национално значение (т. е. националните паркове – бел. авт.). Това решение се посочва отново в този раздел по систематични съображения.

22 С това решение е отхвърлено искането на 70 народни представители от 38-то Народно събрание за обявяване на противоконституционност на чл. 4, чл. 7, ал. 1 и чл. 29, 30 и 31 от ЗЛОД. В мотивите към решението КС е направил следните изводи относно дейностите, свързани с организацията на ловната площ, управлението и контрола по охраната на дивеча, опазването на дивеча и правото на ловно сдружаване: “Съгласно чл. 4 от ЗЛОД от Министерството на земеделието и горите (сега – Министерство на земеделието и храните – бел. авт.) се осъществяват организирането на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисване на дивеча. ... Дейностите, възложени с оспорената разпоредба на Министерство[то] на земеделието и горите са обособени в три групи. Видът, характерът и същността на всяка от тях могат да бъдат определени въз основа на чл. 7 – 12, чл. 14 и чл. 66 – 67 ЗЛОД. Съдържанието на тези правни норми сочи, че дейността по първата от групите – организацията на ловната площ, не се изчерпва с определяне на ловностопанските райони. Тя включва и създаването на държавни дивечовъдни станции, между задачите на които е съхраняването и обогатяването на видовото разнообразие на дивеча, както и опазването му, свързано с изграждането на ловностопански съоръжения, ползването на горите от държавния горски фонд за подобряване на местообитанията. Същите правни норми сочат още, че дейността по другите две групи обхваща управлението и контрола по охраняването на дивеча, неговото опазване и поддържане на среда, необходима за нормалната му жизнена дейност. С оглед на изложеното досежно тези дейности съдът приема, че осъществяването им е изпълнение на конституционното задължение на държавата да осигурява поддържането и разнообразието на живата природа. Това задължение произтича от чл. 15 на основния закон. Опазването на горите и дивеча е важна негова част. ... Тъй като дивечът е държавна собственост – чл. 2, ал. 1 ЗЛОД, уреждането на режима на този обект на собственост се отнася и до определянето на субекта, от когото ще се упражняват управленски и контролни функции по стопанисването. ... Функциите, които с тази разпоредба се предоставят на определения от нея правен субект, имат организационен, управленски и контролен характер. Те не представляват стопанска дейност. ... Както вече се изтъкна, организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисване на дивеча са дейности, осъществяването на които е изпълнение, макар и частично, на едно конституционно задължение – за осигуряване поддържането и разнообразието на живата природа. Тъй като това задължение е на държавата, от нея при нормативната уредба на отношенията в тази насока може и трябва да се реши, а когато е необходимо – да се пререши, въпросът за предоставяне определени функции на структури на гражданското общество. Във връзка с решаването на този въпрос, Конституцията не предвижда никакви изисквания. Дали ще бъдат възложени такива функции и ако бъдат възложени – какви ще са видът и обемът им и на кое от сдруженията ще се предоставят, е от изключителна компетентност на законодателя. В случая законодателната преценка е за включване на ловни сдружения в кръга на субектите, от които се стопанисва дивечът, но не и в кръга на тези, от които се упражняват управленските и контролните дейности по чл. 4 ЗЛОД. ... Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЛОД дава възможност разпределянето на ловната площ в ловностопанските райони да се извърши независимо от фондовите граници и собствеността върху земите, горите и водните площи. ... Дейностите, които са насочени към постигане опазването на дивеча като национално богатство, защитават една важна конституционна ценност по чл. 15 – поддържането и разнообразието на живата природа. Тъкмо осигуряването на нейната закрила и собствеността върху дивеча обосновават разпределянето на ловната площ по предвидения в чл. 7, ал. 1 ЗЛОД начин. Те правят конституционно допустими ограниченията, налагащи се от това разпределяне, още повече, че тези ограничения са балансирани с уредени в други разпоредби права на засегнатите лица – някои от задълженията си по стопанисване на дивеча съответните правни субекти могат да изпълнят само след сключване на договор със собствениците на гори (чл. 38 ЗЛОД), на последните се дължи обезщетение за вредите от дивеча (чл. 79 ЗЛОД) ... Трите разпоредби (имат се предвид чл. 29 – 31 от ЗЛОД – бел. авт.) уреждат сдружаването на лицата, придобили право на лов. Тези лица, съгласно чл. 29 ЗЛОД могат да се обединяват в ловни дружини. При обединяването им в ловни дружини със съседни ловностопански райони те според чл. 30 ЗЛОД учредяват ловни сдружения, които са юридически лица, регистрирани при условията и реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) (ДВ, бр. 81 от 2000 г.), с който са отменени чл. 134 – 154 от Закона за лицата и семейството. За последните от своя страна чл. 31 ЗЛОД допуска да учредяват на доброволен принцип регионални ловни сдружения и национално ловно сдружение, които са юридически лица без право на стопанска дейност и които са регистрирани също при условията и по реда на ЗЮЛНЦ. ... Съдът счита, че оспорените разпоредби не накърняват конституционното право на сдружаване. Те не създават задължение за членуване, а предпоставят доброволно групиране на лицата, придобили право на лов. Изводът следва от обстоятелството, че с тях се допуска създаването на сдружения, без членуването в същите сдружения да се поставя като условие за участие в ловуването. ... Участието в стопанисване на дивеча е възможност за различни правни субекти, техният кръг обхващащ и “други български юридически лица” е широк и подборът им се извършва чрез конкурс или чрез договаряне (чл. 34 – 36 ЗЛОД). ... Тъй като дивечът е държавна собственост и неговото стопанисване, включващо опазването му и обогатяването на видовото разнообразие, е изпълнение на конституционно задължение на държавата по чл. 15, тя може да направи промени в субектите, на които възлага свои функции в тази насока. ... Оспорените разпоредби не накърняват и конституционния принцип (чл. 19, ал. 2) за еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица. Създадените ловни сдружения не са лишени от възможност за стопанска дейност. Те могат да я осъществяват в рамките и при условията на ЗЮЛНЦ, което означава, че тази дейност трябва да има белезите по ал. 3 на чл. 3 ЗЮЛНЦ и юридическите лица да не разпределят печалба съгласно ал. 6 на чл. 3 ЗЮЛНЦ. Без право на такава дейност са само образуваните от тях по-висшестоящи организационни структури – регионални ловни сдружения и национално ловно сдружение. Изключването на тези структури от стопанската дейност не води до неравнопоставеност по чл. 19, ал. 2 от основния закон. На същите структури не са възложени функции по стопанисване на дивеча. Тяхното изграждане дори не е задължително, но когато се учредяват, те се формират от сдружения по чл. 30 ЗЛОД. Следователно съставът им включва организации, за всяка от които е допустимо извършването на стопанска дейност. С оглед на това не може да се счете, че на сдружените в национално или регионални ловни сдружения не са осигурени еднакви правни условия по смисъла на посочената конституционна норма.”.

23 С това решение е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ЗЛОД, съгласно която за извършването на административната услуга по издаване и заверка на билети за лов се заплаща такса в размер, определен с тарифа на МС, която постъпва в съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство. Тя е създадена с измененията и допълненията на закона в резултат на приемането в 2011 г. на Закона за горите (ДВ, бр. 19 от 2011 г., изм. и доп.). Искането за обявяването й за противоконституционна е направено от омбудсмана на Република България.

В мотивите към решението КС е направил следните изводи относно таксите, заплащани за придобиване и упражняване на правото на лов от българските граждани:

Изтегляне 0.57 Mb.

Сподели с приятели: