Задължителната порция за деня от сурови зеленчуци както лете, така и зиме трябва да бъде запазена и през студените зимни месеци - това е основен дял в храната
Задължителната порция за деня от сурови зеленчуци както лете, така и зиме трябва да бъде запазена и през студените зимни месеци - това е основен дял в храната. Морковите, зелето, алабашът и червеното цвекло могат да бъдат основните материали за салатата. Към тях в различни съчетания и комбинации могат да се включат според вкуса целина, пащърнак, гулия и други коренни зеленчуци. Към всяка салата би трябвало да се прибавя лук, чесън, праз или хрян. Зеленчуците се обработват с ренде или миксер. Подправени с растителни масла, лимонов сок или сол на вкус, те са толкова приятни, че могат да станат любима храна и да изместят топлинно обработената. За една салата не е необходимо да се включват повече от два до три-четири зеленчука.
Създаде се традиция зеленчуците да се заменят с консервирани или с туршии. Човешкият организъм се нуждае от жива храна. С консервирането на зеленчуците животът в тях е убит, освен това е използвана повече сол. Туршиите могат да бъдат допълнителна гарнитура към приготвените салати.
И при зимното хранене към дневния рацион освен порцията зеленчукова салата се запазва и порцията плодове. Най-хубавите круши и ябълки са именно зимните сортове, а също така на разположение са и вносните плодове - портокали, грейпфрути и др. При липсата им могат да бъдат заменени със сушени, накиснати във вода до омекването им. За да се запази сладостта им, във водата се добавя малко мед.
За зимните месеци природата ни е осигурила още една своя естествена консерва - черупчестите плодове като орехи, бадеми, лешници, кестени, фъстъци и др. Ценна храна са всички житни и всякакъв вид семена: сусам, слънчоглед, тиквени семки, които могат да се ползват накиснати или покълнали.
Когато всички тези сезонни дарове на природата бъдат старателно включени в дневното меню и ползвани, организмът ще получи всичко под формата на соли, микроелементи, витамини, ензими и пр. Няма да се допусне развиване на авитаминоза, атония на червата, запек или колит.
Заменянето на тези животворни продукти, което не е рядкост в цивилизования свят, с месо, колбаси, кренвирши, шунка, риби, както и консумация на много захар, бяло .брашно, тестени произведения, торти, пасти, бонбони, шоколад и др. неминуемо води до изтощаване и физиологичен глад, още повече като се добави и редовното ползване на алкохол, кафета и тютюн.
Започне ли съзнателното включване на пресните сезонни плодове и зеленчуци, то не само постепенно става навик, но започват да се събуждат и потисканите до момента вътрешни инстинкти, вложени във всяко живо същество. Те започват да действат - поквареният вкус започва да отстъпва и постепенно да се нормализира. Вредните за здравето храни-постепенно минават на заден план, а централно място заемат растителните продукти, и то в суровото им състояние. Природосъобразното хранене се налага по съвсем непринуден начин - с нови навици и нови душевни настроения.
