Гладът – приятел и лекарство
Приученият да следи за своята стегната фигура и нормално тегло вече си е извоювал половината здраве
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ДАВА ЛИ НИ ВЪЗРАСТТА ПРАВО ДА ПЪЛНЕЕМ
- Обременяваме с излишни килограми не трябва да има.
- Няма болести на старостта, има само лошо стопанисване на физиката с изобилна и зле подбрана храна, груб и невеж подход към собственото ни тяло.
| Приученият да следи за своята стегната фигура и нормално тегло вече си е извоювал половината здраве. Първото легитимиране на човека при запознанство е неговата фигура, която красноречиво говори и за висотата на неговата душевност. За това е необходимо да се разработват принципи и да се изгражда култура по тези въпроси.
Нека помислим и за естетическите критерии: дали отпуснатият тлъст корем, удебеленият врат или натрупаната тук-там по тялото мастна тъкан могат да задоволят един изискан вкус? Особена неяснота по този проблем съществува сред възрастните, от което следва да се запитаме ДАВА ЛИ НИ ВЪЗРАСТТА ПРАВО ДА ПЪЛНЕЕМ? Поради погрешната информация у нашите възрастни хора е насадена мисълта, че с напредването на годините увеличаването на телесното тегло е съвсем естествено, т. е. натрупването на тлъстини е разрешено и едва ли не е в реда на нещата. Малцина се замислят доколко това е допустимо. Но нека разгледаме проблема в неговата последователност. Докато човек е млад и силовият му заряд е на висота, той води подвижен живот, нормално функциониращите му органи се справят дори и с превишеното количество храна. Обикновено увлечен в младежките си занимания и залисии, той не се стреми нито към редовно приемане на храна, нито към гастрономически угаждания, поради което тялото му запазва нормалния си вид и тегло. Но с напредване на годините под влияние на социалната среда се променят и навиците, и поведението на младия човек: първоначалното несъзнателно поддържане на „улегналия" начин на живот на възрастните, а по-късно принудителното обездвижване в службата и семейството се превръща във втора природа. Небрежното, но истинско първоначално отношение към храната се измества от порочната представа за семеен уют, където основно се налага „редовното" обилно хранене, което неминуемо води до увеличаване на телесното тегло. В годините на младостта, докато вътрешните органи работят с пълния си капацитет, дори и да се превиши количеството на храната, организмът се справя. Трансформирана в сила, храната дава големи възможности. Но настъпва момент, когато тези органи, като всеки работещ механизъм, с всяка измината година започват да се похабяват и силовият им заряд започва да отслабва и намалява. С напредването на годините напредва и тяхната амортизация. И точно тук следва логичният въпрос - следва ли амортизираните и отслабнали вътрешни органи да се товарят със същата работа както преди? Нека разгледаме най-напред средната възраст на човека - тази между 40 и 60 години. През този период човек все така продължава да работи интензивно. Стабилизираното семейство му осигурява възможност за редовно приемане на храна, и то в изобилие и обикновено твърде калорична. Талията, както и коремът, постепенно започват да увеличават обема си. Вместо постепенно и незабележимо да започне намаляване на количеството на приеманата храна поради отслабване работоспособността на вътрешните органи, менюто става все по-обогатено в сравнение с това в младостта. Функциите вече са двойно натоварени: от една страна, със завишеното количество на храната, от друга - с увеличените килограми, също товар на организма за тяхното поддържане. През това време безспорно е в ход и текущият трудов процес, явяващ се като трето натоварване. При подобен подход амортизирането и остаряването на органите тече твърде бързо. Възрастта напредва и настъпва пенсионирането. Като натоварване трудовите задължения отпадат, а всичко друго си остава така, както е било, дори грижата за храната става по-голяма, както и редовното й приемане. Обикновен модел е при това положение жените да се отдадат изцяло на кулинарията, като непрекъснато се въртят из кухнята. Изобщо не се мисли за това, че теглото продължава да се увеличава. Значително отслабналите и похабени органи (а често те вече са сериозно болни и изискват щадене) са натоварени с храна, която изисква съответната преработка. От друга страна, сериозно завишените килограми (в повечето случаи) също се нуждаят от сили и възможности за поддържането им. Логичният извод в случая е ясен и простичък: С всяка прибавена към възрастта година да ограничаваме по малко сервираната на трапезата храна, съобразявайки се с възможностите на организма. Контролът над килограмите трябва да бъде непрекъснат - снизходителното отношение е неуместно. Стегнатата форма на корема и гъвкавостта на талията не са привилегия само на младостта. Те трябва да се поддържат и в по-напреднала възраст с разбиране и съзнателност. Пенсионната възраст трябва да бъде прекрачена не като грохнал старец, а като истински жизнен и работоспособен човек със запазени системи и функции на организма, макар и с леко отстъпил силов заряд. Обременяваме с излишни килограми не трябва да има. В годините, в които живеем сега, когато броят на младите работоспособни хора намалява, а този на хората в пенсионна възраст расте, би трябвало да се помисли как да се удължи и съхрани тяхната работоспособност, за да не бъдат непроизводителното бреме на обществото. Необремененият с излишни килограми човек и без наслойки от патологични тъкани, пречещи на нормалните функции на органите, запазва и тяхното здраво състояние. Няма болести на старостта, има само лошо стопанисване на физиката с изобилна и зле подбрана храна, груб и невеж подход към собственото ни тяло. Не се ли ограничи количеството на храната, не се. ли направи подбор според природните изисквания, неминуемо се стига до пълнота, водеща след себе си и друг проблем, върху който предварително трябва да се помисли, за да не се допуска Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|