13
лятото, а зиме - сушени сливи, стафиди, фурми, портокали) и кафе от зърнени храни или чаша сурово мляко. Тъй като закуската ми е жива храна, тя ме зарежда с физически сили в излишък и аз съм пълен с желание за работа..."
Обядът, който д-р Джексън следва неотклонно, е чиния булгур с мляко (това е
РИМСКАТА ХРАНА, високо ценена от него) или хляб от пълноценно брашно с масло и мед. Към това се прибавя салата от сезонни зеленчуци - обикновено свежа маруля с лук, репички, карфиол, магданоз и домати.
Този лек обяд му дава сили напълно да се справи с дневната си работа, независимо от напредналата възраст.
За д-р Джексън главното хранене е вечерята, защото след нея може да се отдели време за почивка.
Освен салатата, която винаги е на първо място в менюто, то е обогатено с включване на белтъчна храна, например сирене, извара, орехи или мляко, а през зимата предпочитанията му са към сушените зеленчуци с масло и сол. Понякога вечерята му се състои само от сладки плодове с мляко, орехи или стафиди.
Въпреки леката храна д-р Джексън от време на време включва и дни на разтоварване за пречистване на организма и храносмилането, като остава на плодове, вода и съвсем малко мляко.
За своя нов начин на хранене той пише: „Със
зеленчуците и плодовете, зърнените храни, сиренето, млякото приемам не само пълноценна храна, която леко и лесно се смила и абсорбира, но и храна, която не ме трови, както би станало с месото и рибата. Същевременно тялото ми се снабдява с достатъчно възстановителни сили, с
много минерални вещества, съдържащи се в зърнените храни, салатите и плодовете. Плодовете убиват бактериите на разлагането. При тази храна моята кръв е чиста и устойчива, тъканите са освободени от киселини, а органите - от претоварване."
Сравнявайки новия си начин на хранене - семпъл и здравословен - с този от миналото, той пише: „Количеството на приеманата дотогава от мен храна можеше да стигне за трима работници на физическия труд. Тази изобилна храна не само изсмукваше последните ми сили, но и хронично отравяше и похабяваше тялото ми.
В светлината на тези си разсъждения аз се чудя, че останах жив!"
Д-р Джексън не само остана жив: той създава от себе си изключително жизнен човек. Само четири го-дими след установяването па новия си начин на хранене и на живот, на цялостна
собствена лечебна система, вече петдесетгодишен, той се наема да участва в много тежкч) състезание: изкачване и слизане от петдесе-тетажната страда на Вашингтонски паметник. -
Състезават се 12 души. от които д-р Джексън е най-възрастният състезател.
Чудото става! Най-възрастният състезател побеждава, и то без задъхваме и умора. Това ли е същият човек, който само преди четири години не можеше да изкачи с болното си сърце трите сгънала пред собствения си дом?
„Аз съм толкова здрав, че от 25 години не зная какво е настинка, докато в миналото всяко течение ми докарваше хрема - пише д-р Джексън, прехвърлил вече осемдесетте. - Бих ли могъл с предишния си начин на живот да постигна това, което постигам днес? Без да си позволявам
нито един ден почивка, ежедневно из- минавам 16 километра въпреки моите осемдесет години и никога не чувствам умора. Мога да работя по 12-15 часа дневно, мисълта ми е чиста, бистра, лека и подвижна. От 5.30 часа сутринта до 22.30 вечер съм на крак и работя без прекъсване, като не знам какво е отпуска и ваканция. В резултат на грижите, които полагам, въпреки възрастта тялото ми е гъвкаво и заредено със съпротивителна сила."
Обърнете внимание: за да се лекува, той не отива на село, нито пък сменя професията си - твърде добре е разбрал значимостта на
природосъобразния начин 14
на живот и хранене за здравето. Като оформя храненето си според изискванията на природата, което той смята за основно в новата си профилактична програма, както и включване на движението, той до края на живота си запазва вече постигнатата добра форма, осигурила му изключително висока работоспособност.
За съжаление скоро след като написва книгата си
„Никога болен", д-р Джексън става жертва на злополука - затрупване от лавина.
Голям майстор на ски-спор-та, той става и негова жертва на 82-годишна възраст.
Друга ярка личност с голям принос по. въпросите на природолечебната медицина е доктор
Сподели с приятели: