Гладът приятел и лекарство
наред, не може да бъде възстановено само за седмици
Изтегляне 0.73 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Калорична-та стойност на дневната храна е вече наполовина от приеманата преди.
| наред, не може да бъде възстановено само за седмици. Сега трябваше да науча и разбера, че темповете на природата са бавни." Той постепенно си оформя план и дневна програма, задача номер едно в която е храненето: какво точно и колко трябва да се яде. Така благодарение на изключителната си интуиция на лекар и будния си интелект, въпреки че се насочва към съвършено непознати за него дотогава пътища - пътищата на природо-съобразната медицина, той съумява в продължение на две години да постигне желаното истинско здраве. „Аз се отклоних от начина на живот, съпътстващ нашата цивилизация - пише д-р Джексън, - но АЗ ВЕЧЕ НЕ СЪМ БОЛЕН. Вече не познавам страха от страдания, болести и зарази. Всички болести, от които страдах години наред и от които толкова много хора страдат и умират всяка година, ме оставиха нд мира. Човечеството е заслепено и заблудено!..." Д-р Джексън е наясно, че храната е основното изискване за реално здраве. От новия си начин на хранене той завинаги изключва месото и месните консерви (въпреки че Канада е северна страна), белия хляб и всичко приготвено от бяло брашно и захар, както и алкохола. Калорична-та стойност на дневната храна е вече наполовина от приеманата преди. Постигайки едно реално здраве, д-р Джексън съзнава, че ако отново се върне към стария си начин на хранене, присъщ на съвременното цивилизовано общество, болестите отново ще се върнат. Диетата, на която той се спира и която излагам по- долу, д-р Джексън практикува до края на живота си и тя го поддържа истински здрав, жизнен и активен. Със ставането си сутрин от сън в 5.30 ч., освен 1-2 чаши вода (топла или студена според желанието) той не приема нищо друго, докато не приключи със сутрешната си гимнастика и осемкилометровата си разходка, която извървява на бърз ход зиме и лете, леко облечен. След това енергично раздвижване той пристъпва към закуската си, за която споделя: „Приемам храната в нейния животворен вид, като вземам сурови плодове според сезона (ябълки, грозде, праскови и пр. през 13 лятото, а зиме - сушени сливи, стафиди, фурми, портокали) и кафе от зърнени храни или чаша сурово мляко. Тъй като закуската ми е жива храна, тя ме зарежда с физически сили в излишък и аз съм пълен с желание за работа..." Обядът, който д-р Джексън следва неотклонно, е чиния булгур с мляко (това е РИМСКАТА ХРАНА, високо ценена от него) или хляб от пълноценно брашно с масло и мед. Към това се прибавя салата от сезонни зеленчуци - обикновено свежа маруля с лук, репички, карфиол, магданоз и домати. Този лек обяд му дава сили напълно да се справи с дневната си работа, независимо от напредналата възраст. За д-р Джексън главното хранене е вечерята, защото след нея може да се отдели време за почивка. Освен салатата, която винаги е на първо място в менюто, то е обогатено с включване на белтъчна храна, например сирене, извара, орехи или мляко, а през зимата предпочитанията му са към сушените зеленчуци с масло и сол. Понякога вечерята му се състои само от сладки плодове с мляко, орехи или стафиди. Въпреки леката храна д-р Джексън от време на време включва и дни на разтоварване за пречистване на организма и храносмилането, като остава на плодове, вода и съвсем малко мляко. За своя нов начин на хранене той пише: „Със зеленчуците и плодовете, зърнените храни, сиренето, млякото приемам не само пълноценна храна, която леко и лесно се смила и абсорбира, но и храна, която не ме трови, както би станало с месото и рибата. Същевременно тялото ми се снабдява с достатъчно възстановителни сили, с много минерални вещества, съдържащи се в зърнените храни, салатите и плодовете. Плодовете убиват бактериите на разлагането. При тази храна моята кръв е чиста и устойчива, тъканите са освободени от киселини, а органите - от претоварване." Сравнявайки новия си начин на хранене - семпъл и здравословен - с този от миналото, той пише: „Количеството на приеманата дотогава от мен храна можеше да стигне за трима работници на физическия труд. Тази изобилна храна не само изсмукваше последните ми сили, но и хронично отравяше и похабяваше тялото ми. В светлината на тези си разсъждения аз се чудя, че останах жив!" Д-р Джексън не само остана жив: той създава от себе си изключително жизнен човек. Само четири го-дими след установяването па новия си начин на хранене и на живот, на цялостна собствена лечебна система, вече петдесетгодишен, той се наема да участва в много тежкч) състезание: изкачване и слизане от петдесе-тетажната страда на Вашингтонски паметник. - Състезават се 12 души. от които д-р Джексън е най-възрастният състезател. Чудото става! Най-възрастният състезател побеждава, и то без задъхваме и умора. Това ли е същият човек, който само преди четири години не можеше да изкачи с болното си сърце трите сгънала пред собствения си дом? „Аз съм толкова здрав, че от 25 години не зная какво е настинка, докато в миналото всяко течение ми докарваше хрема - пише д-р Джексън, прехвърлил вече осемдесетте. - Бих ли могъл с предишния си начин на живот да постигна това, което постигам днес? Без да си позволявам нито един ден почивка, ежедневно из- минавам 16 километра въпреки моите осемдесет години и никога не чувствам умора. Мога да работя по 12-15 часа дневно, мисълта ми е чиста, бистра, лека и подвижна. От 5.30 часа сутринта до 22.30 вечер съм на крак и работя без прекъсване, като не знам какво е отпуска и ваканция. В резултат на грижите, които полагам, въпреки възрастта тялото ми е гъвкаво и заредено със съпротивителна сила." Обърнете внимание: за да се лекува, той не отива на село, нито пък сменя професията си - твърде добре е разбрал значимостта на природосъобразния начин 14 на живот и хранене за здравето. Като оформя храненето си според изискванията на природата, което той смята за основно в новата си профилактична програма, както и включване на движението, той до края на живота си запазва вече постигнатата добра форма, осигурила му изключително висока работоспособност. За съжаление скоро след като написва книгата си „Никога болен", д-р Джексън става жертва на злополука - затрупване от лавина. Голям майстор на ски-спор-та, той става и негова жертва на 82-годишна възраст. Друга ярка личност с голям принос по. въпросите на природолечебната медицина е доктор Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|