Гладът приятел и лекарство
човек, основно се променя не само целият му бит, но и психиката
Изтегляне 0.73 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- НИЕ СЕ ХРАНИМ НЕ САМО ИЗОБИЛНО, НО И БЪРЗО И НЕРВНО.
- Ядем, на крак и гледаме съдържанието на чинията по-скоро да премине в стомаха.
| човек, основно се променя не само целият му бит, но и психиката взема друга форма със събуждане точно на човешкото у човека. Последствие от загубения лрироден инстинкт в нашето цивилизовано общество е още един лош навик, върху който също малко се замисляме, и това е, че НИЕ СЕ ХРАНИМ НЕ САМО ИЗОБИЛНО, НО И БЪРЗО И НЕРВНО. Обикновено храната се поглъща недостатъчно сдъвкана и преработена, преди да бъде отправена към стомаха. Големият австрийски диетолог, който в своя труд „Кога храносмилателният ни апарат е в ред?" обширно разглежда недостатъците, недомислиците и пропуските, които цивилизованото ни общество допуска в своето хранене, казва: „... ние буквално направо гълтаме нашата храна. Тази неподготвена храна подлежи на гниене и се изхвърля неизползвана. Тя се разлага в сто- 55 маха и червата, от което се образуват газове и продукти на ферментацията и на разложението. Всичко това претоварва стомаха... Освен това доста големи са залъците, които отчупваме от хляба си, големи са ц шепите плодове, които изяждаме, както е голямо и набоденото върху вилицата..." Първият етап от работата по храносмилането преминава в устата, поради което храната трябва да бъде добре сдъвкана - смляна на мека кашичка и добре напоена със слюнка. Обработена така, тя вече е подготвена за препращане в стомаха, където се извършва вторият етап на храносмилателния процес. Вярно е, че живеем в динамично време. Темпото е ускорено и времето за хранене обикновено не дос- тига. Ядем, на крак и гледаме съдържанието на чинията по-скоро да премине в стомаха. Но ако искаме да се съобразим със собствения си единствен и незаменим стомах, би трябвало да приемем по-малко количество храна, но добре сдъвкана и преработена. При едно спокойно дъвкане ще се спрем дотам, докъдето ни е стигнало времето. Голямото количество, прието в стомаха, заема много място и дава чувство на ситост, но тази храна няма да се оползотвори, няма да нахрани човека, а само ще му навреди. С бързането и припряността се създава напрежение, от което стомахът също не прави изключение. Малкото храна, приета в искания от стомаха вид, се възприема и преработва добре, а липсващата храна може да се приеме допълнително при спокойна и подходяща обстановка с всичките изисквания на хигиената на храненето. Тъй като нашата задача е преди всичко здравословният начин на живот с оформяне на профилактична програма, ако не помислим за контрол върху храненето - то да става без напрежение и бързане - това ще бъде сериозен пропуск. Човекът на цивилизования свят се е отучил да дъвче, за да съкрати времето за хранене. ,Че това е така, можете да се уверите, като наблюдавате хората в ресторанта, закусвалнята или заводския стол, където за кратко време се изяжда поднесената храна, като само с няколко обръщания в устата хапките се препращат в стомаха. Обикновено към това се добавя и лошото състояние на зъбите - положението става не само тревожно, но направо драматично. Но вечното бързане, яденето на крак и под напрежение създава условия за развиване на сериозни разстройства на храносмилателния апарат, които водят до по-тежки болестни състояния. И за да не се стига до тях, би трябвало да помислим за поддържане на Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|