Главен редактор: Калина Дренска феминистки хоризонти

щото се и броят на докладваните от медиите жертви, съвсем не означава, че криза има само в момента или че проблемът е от днес. В същото време епидемичността задава идеята за патология в някаква времева и историческа изолираност имало е време без насилие над жени, изведнъж идва времена насилие, търсим му цяр. Ця- рът обикновено е привидян в законови промени, които да криминализират домашното насилие и наложат по-строг контроли санкции срещу насилниците като индивиди, но не и към проблема като структурен и с много сериозни корени в икономическата система, в която живеем.
Ние от Левфем смятаме, че макар със сигурност да са необходими спешни законови промени, които да дадат повече правни механизми и защити на жертвите на домашно насилието самият проблем е показателен за по-широки процеси, на които не може да се противодейства само с легалистки методи. На първо място насилието над жени имане просто физически измерения. Неговите корени са дълбоко залегнали в историческото положение на жената в социални, политически и икономически структури, насилието има патриархални, икономически, расистки, хомофобски измерения. За да го разберем, не можем и не бива да мислим тези процеси поотделно, а в тяхната взаимосвързаност и пресечност. Поради тази причина искахме да чуем по-широки и мащабни разкази, да опитаме да обрисуваме насилието над жени в по-цялостен контекст.

Текстовете в тази секция на сборника са в по-голямата си частно не само) получени по повод на покана на Левфем, която отправихме в седмиците преди 26 ноември, за мнения, които подкрепят предстоящия протести искат да разширят разбирането за насилие, основано на пола в неговата комплексност. Не всички от линиите, които следващите коментари поддържат, могат да се определят непосредствено като прогресивни – в отделни текстове има моменти, които лягат на стереотипи за жената и феминизма в общественото пространство, които с Левфем се стараем да проб- лематизираме с работата си. Така например се опитваме да се противопоставяме на идеята за жената единствено в ролята на майка и се стараем да разширим представата зароди- телство и отглеждане на деца като отговорност на цялото общество, а не само на отделното оставено само на себе си семейство опитваме се да говорим за феминизъм не като се оправдаваме завижданията си (например аз съм феминистка, но това не значи, че мразя мъжете смятаме, че такива опити, макари изказани с обратните намерения, всъщност легитимират и подсилват негативните стереотипи за феминизма. Избрахме да публикуваме текстовете в този им вид, защото смятаме, че четени в своята цялост, те рисуват една прогресивна и сложна мозайка от взаимоотношения и системи, които стоят зад насилието над жени, като по този начин допринасят не

само за по-доброто разбиране на проблема, но и за разширяването на полето на действие на феминизма в България.
***
На първо място представените текстове проб лематизират дома като сигурна територия домът е тъжно място зажените, казва
Геновева Сотирова. Домът, противно на патриархалния стереотип, не е синоним за сигурност забитите, унижавани и убивани жени зажените, за чиито емоционални и психически проблеми пространство никога няма или, както отбелязва една от нашите авторки Мислех си, че е нещо нормално - да не споделям, за да не товаря другите нито пък за куиър хората, които биват отхвърляни както от собствените си родители и дом, така и от обществото, защото биват възприемани за грешка. В патриархалния дом жената е видяна единствено в ролята на майка, в неговите предели тя ели- шена от друга идентичност – тя не може да е работничка, нито пък обществено ангажиран човек. Затварянето на жената в сферата на домашното и личното я прави уязвима, подчинява я на мъжа, а тази именно йерархия в положенията, възможностите и отредените роли допуска той да я контролира и превъзпитава, особено когато тя се осмели да се отклони от предначертания път или да оспори позицията сив патриархалния модел – например като излезе на протест.

Но патриархалният насилнически модели мъжката доминация не са проблеми само у дома, обратното – тези динамики биват произвеждани и затвърждавани на най-висо- ко ниво в държавния апарат, както показаха унизителните сексистки парламентарни дискусии на 15 ноември 2018 г. Под предлога, че обсъждат по-стриктни законови мерки срещу домашното насилие, депутатите се изплюха в лицата на убиваните и битите, насилваните и охулвани жени, като в прав текст им заявиха, че трябва да решават проблемите си всяка за себе си у дома, да умилостивяват насилника си между чаршафите. Протестът, който последвана ноември, беше не само срещу патриархални насилнически практики у дома, а и срещу дългогодишното профанизиране и дори подклаждане на проблема с насилието над жени от управляващите елити.
Но неглижирането на проблема с насилието над жени отстрана на властимащите е симптоматично за нещо по-дълбоко. Темата за домашното насилие открай време е приемана заличен въпрос, който следва да се изчисти между партньорите, а системният ù масов характери причините за него са пренебрегвани. Тези динамики логично водят до затвърждаването на представата за насилието у дома като индивидуален акт на патологизиран социопат, а не на отражение на големи обществени динамики. Но ние знаем, че насилието не се ражда зад четирите стени на дома, а обратното –

то се произвежда и възпроизвеждана всички нива в обществото. Както се вижда от текста на българска затворничка – жените в българските институции ежедневно са жертви на полово базирано насилие и дискриминация. Едно насилническо и йерархично общество възпитава насилието като норма, а индивидуализирайки проблема и поставяйки го в тесните рамки на частния дом, политиците успешно прикриват собствената си импотентност да се борят с чудовищните неравенства, които разкъсват обществената тъкан в България и раждат именно тези агресия и жестокост. Как обаче тези големи процеси се отразяват конкретно на жените и защо те страдат повече, щом като насилието е повсеместно Сложните взаимовръзки между насилническите йерархични системи на патриархати капитализъм (и расизъм) и песеченостите между тях поставят жените в незавидната позиция на двойно и дори тройно експлоатирани. От една страна, отбелязва в текста си Юлия Владимирова, в настоящите принудителни взаимоотношения и обща експлоатационна ситуация жената продължава да бъде мислена като собственост на мъжа, с която той може да разполага както намери за добре – съответно да я понабие си е съвсем вреда на нещата. Изследванията сочат, че жени, които са икономически и емоционално зависими от партньорите си, са много по-уязвими и в риск от домашно насилие. В същото време жената е експлоати-

рана и на работното си място. Веднъж като работничка, често хвърлена в унизителни условия на труди още веднъж като жена – чрез подценяване на уменията и кадърността ù, чрез сексистки актове отстрана на шефове и колеги, както и чрез системни опити за орязване на специфични права, касаещи работничките, които саи майки, като натиск да не се ползва дълъг отпуск по майчинство, дискриминация към наемането на бременни жени и други. Този сложен комплекс от скачени проблеми няма просто и еднозначно решение, няма да бъде счупен само и единствено със законо- ви промени, колкото и важни да са теза да подобрят поне минимално и непосредствено положението на жените. Текстове в секцията отразяват това разбиране – никой от тях неспира с изискването на промените на няколко параграфа в Наказателния кодекса обратното разширява се полето намислените необходими интервенции. Така например се говори за необходимостта от социални и прогресивни политики, които да отнемат от тежестта, която падана раменете на жената. Наличието на социални центрове и жилищен фонд зажени, жертви на домашно насилие, прави решението да напуснат партньора-насилник по-лесно. Контролът по спазване на трудови и работнически права гарантира, че жената няма да стане жертвана експлоатиращ работодател. Достъпът до безплатни детски градини, социални кухни, ясли, добре платени майчински от-

60
пуски създават условия за жената да е подсигурена ида не е сама в отглеждането на децата, разширяват отговорността затова към цялото общество. И още много други примери изплуват в редовете на следващите текстове, за да поставят насилието над жени в много по-широка рамка от тази, в която то често е мислено в общественото пространство. За да е ефективна борбата срещу насилие над жени, то не може да бъде мислено инак, освен в неговата цялост – като физическо, икономическо, институционално, резултат от сложни взаимовръзки между доминиращи производствени и социални модели. На тези процеси трябва да противодействаме заедно, да ги адресираме в тяхната пълнота, да се осмелим да поискаме да сме истински равни и свободни. А протестът е неизменна част от това.

Защото така разбрах, че любовта е насилие
Дима
Защо си феминистка?
Защото още в детска възраст разбрах какво е мъжки полов член. Не като дума, а като усещане. Защото тогава и за първи път разбрах как мирише спермата. Защото преди да навърша десет редовно тичах по стълбите, когато видех съседа, от когото мама ми казваше да бягам. Защото когато бях дете, в трамвая редовно ме опипваха възрастни мъже. Защото в училище редовно ме биеха момчетата. Защото си спомням яростното лице на майка ми след поредния побой над мен. Защото това изражение бе единственото, което тя успя да направи пред увещанията на учителя по физическо, че така малките момчета изразяват, чеса влюбени. Защото така разбрах, че любовта е насилие. Защото в пети клас си разбих челото. Бягах от тълпа момчета, които ме опипваха. Защото нито един учител или възпитател не им каза, че това е насилие и че насилието е недопустимо. Защото тогава разбрах, че ин-

62
тимността е насилие. Защото, когато бях на
14, майка ме събуди втри през нощта. Викаха ни в районното, защото приятелката, с която излизахме предната вечер, била намерена изнасилена и захвърлена в храстите. Защото когато я видях в районното, тя плачеше. Защото когато бях в късния си пубертет, приятелят на моя приятелка ме изнасили. Защото тя неми повярва, ами каза, че виновната съм аз. Защото той беше най-якият в тази компания и защото си мислих, че дори ида кажа нещото това не би струвало нищо. Защото и сега най-яките са обикновено най-големите насилници. Защото в гимназията най-добри- ят ми приятел бе постоянно унижаван, защото не беше достатъчно мъж. Защото го беше страх да каже, че е гей. Защото при първия ми брак два пъти се озовавах със синки по ръцете от силно разтърсване. Защото ме беше страх да се обадя в полицията. Защото в професията ми мъжете са най-гръмогласни, пък често нищо не казват. Защото въпреки че често разчитат на труда на жените, са по-видими от нас, което подобрява единствено тяхното социално и материално положение. Защото ме уволниха от работа в момента, в който разбраха, че съм бременна. Защото си замълчаха знаех, чене трябва. Защото тогава ми оставаха седем месеца до термини защото това означаваше, че няма да получавам никакви пари, докато родя. Защото като отидех на женска консултация, лекарят си прибираше парите в левия джобна зелената си престилка. Защото тези пари не отиваха солидарно за някоя друга жена, а отиваха за забогатяването на един-единствен индивид. Защото ни лъжат, че има демографска криза в България, а то няма. Има криза в здравеопазването. Има криза в осигурителната ни система. В криза сме, защото забогатяването на частни лица се толерира за сметка на всички нас. И защото лъжите, че има демографска криза, се стоварват на жените. Защото върху тях пада цялата отговорност за отглеждането на деца. Защото искат да пипнат парите низа майчинство. Защото работодателите са мизантропи, които водят война срещу женския труди правото ни да се възпроизвеждаме спокойно. Защото ме е страх, че точно като майка ми няма да мога да се пенсионирам и ще трябва да помагам финансово на дъщеря си. Защото тези неща не са се случвали само на мен.
Феминистка съм и съм лява, защото това е единственият начин на борба, който може да пребори изписаното горе в неговата цялост. Защото този начин на борба ни предоставя уникалната възможност да разпознаваме структурите, които произвеждат насилието, на което сме подложени ежедневно – както преките физически удари, така и произведените условия, в които жените получават пони- ски заплати от тези на мъжете и са натоварени с роли, отредени като женски. Защото феминизмът, който поставя под въпрос позицията на жената в трудовите процеси, както

нейното включване, така и нейното изключване от тях, наложената ù позиция да се справя с домакинската работа, наложените ù биологични задължения, е политическата възможност пред нас, която ни дава уникалния шанс да се мобилизираме срещу многобройните и натрупващи се неравенства.