11
Предговор
В ръцете си държите първия сборник на левия феминистки колектив ЛевФем. Изданието помества разкази
отпърво лицеи анализи на над 30 жени и куиър хора, чието ежедневие и борби са резултатна конкретни властови отношения, възникнали с реставрацията накапи- тализма, затягането на патриархалния реди навлизането на все по-консервативни вълни в България. Читателите ще проследят как тези истории не обхващат една-единствена произведена разлика, а по-скоро палитра от йерархии, защото положението на жените и куиър хората в обществото е продукт на множество сложни пресечености: дали спрямо поли сексуалност в
един патриархален свят, дали спрямо социално-икономическото положение на наемна работничка в една експлоататорска икономическа система, дали спрямо етнос в контекста наширещ се расизъм.
По-голямата част от представените статии възникна в отговорна три отворени покани за текстове от колектива на ЛевФем по
повод три ключови за феминизма в България и по света дати 26 ноември 2018 г, защото тогава и в София се състоя протест срещу насилието над жени 8 март 2019 г, защото е международен ден на женските борби за еманципация май 2019 г, защото е международен ден на труда и на работническите борби за справедливост. Тези три дати са отправни точки както за мисловната рамка, така и за структурата на сборника. Така например темите за насилие и експлоатация, но и мобилизации срещу условията,
които ги създават и подклаждат, се преплитат непрекъснато в личните разкази и анализите, представени в изданието. Текстовете улавят както моментна картина на положението на жените, куиър хората, феминистките и работнически мобилизации в България в края на 2018 и началото на 2019 г, така и посочват възможни тълкувания на случилото се през последните няколко десетилетия у нас, които да ни помогнат да разберем по-добре процесите на насилие и експлоатация, но и на отпор срещу тях днес. Живите свидетелства за потисничество не са поместени
като отчаян зов за помощ, а напротив – като призив за осъзнаване на спешността на положението, в което са поставени мнозинството от жените в България, и необходимостта от общи действия и съпротиви отдолу закон- триране на икономическото и политическо статукво, задушаващо възможността за достойно съществуване.
Макар ЛевФем да е ляв феминистки колектив, текстовете, които получихме в рамките на различните
отворени покани и мобилизации, невинаги са писани от осъзнати леви или заявени феминистки позиции. Публикуваме гине в опит да дефинираме политически авторките има защото смятаме, че четени в своята цялост, те отлично набелязват онези теми и проблеми, върху които трябва да се фокусира едно прогресивно феминистко движение, загрижено за равенство и социална справедливост. Тези истории служат за отправна точка за рефлексия и колективно феминистко действие, чертаят хоризонти и потенциали. Приятно четене!
Сподели с приятели: