Главен редактор: Калина Дренска феминистки хоризонти

жените често се оказват не само отговорници да закърпят двата края, но и жертви на произволи насилие въпреки лични лишения, колективни решения и задължеността на отделните домакинства към банки, кредитори, други семейства и индивиди.
1
Междувременно докато този проблем е поне отчасти решен зажените от средната класа в развитите капиталистически общества, кризата на социално възпроизводство се задълбочава за всички останали жени. В глобалната фабрика на наемния труди аутсорсинга жените от развиващите се страни и бедни райони са често черно- работнички в предприятията или мигрантки, които се грижат за чужди семейства в развитите страни (Еренрайх и Хохшилд, За да се поддържат в тази подчинена роля на производители на работна сила и възпроизводители на обществото чрез грижовен труд, в който те да могат да презаредят силите си, жените търпят все повече ограничаване направата си и все по-силно издевателство над тялото си. Женското тяло етерен на политическа и икономическа борба. Продължаващи и нови забрани и криминализации на абортите и противозачатъчните, дори в случайна изнасилване или заплаха за здравето на майката, не поз-
1
Gagyi, A. (2019). Solidarity Economy and the Commons in Central and Eastern Europe. Green Europe Journal, April,
2019. Извлечено от https://www.greeneuropeanjournal.eu/
solidarity-economy-and-the-commons-implications-for-cen- tral-and-eastern-europe
2
Ернрайх Би А. Хохшилд. (2004). Глобалната Жена, Сиела

38
воляват жената да решава сама кога и дали да произвежда новото поколение. Патриархалната чест също се крепи от женската сексуална чистота макар голяма част от случаите на домашно и сексуално насилие да идват от членове на семейството на жертвите партньори, бащи, братя. Едновременно с това, поради несъществуващите или подронени институции на социалната държава, жените са все по-притис- нати да изстискват и последните индивидуални и колективни ресурси, за да подсигурят прехрана и достоен живот. Тази порочна логика не подминава и движението за сексуални права, при което хора, способни или неспособни да се възпроизвеждат, но желаещи и можещи да отглеждат човешки същества, са отритнати като негодни и с душевни заболявания. Междувременно подминаваме действителността, в която нуклеарното семейство мама-татко-и-аз е – исторически, и днес – идеологема. Реалността е тази на семейства с множество роли, сработещи, често в чужбина родители, подкрепяни от баби, съседи, или сриващи се под натискана труд без достойно заплащане и отношение, но и без време за отглеждане на и пълноценна грижа за ново поколение.
ЛевФем черпи идеи от борбите на работничките в България и отвъд от началото на 20 вот жените активистки, живели по времето на реалния социализъм в България и от съветските женски съюзи от движението за сексуална свобода от те години на 20 в. които

взривяват истинността на хомофобската мантра от авторки като Клара Цеткин, Тина Киркова, Селма Джеймс, Силвия Федеричи, Елена Лагадинова, Анджела Дейвис и безбройните анонимни авторки-работнички, които поставят женския въпрос в основата на техните съпротиви срещу капиталистическите форми на икономическа, политическа и културна организация на обществото. Форми, които експлоатират телата им до краен предел, третират тяхната грижа за деца и домакинската им работа сякаш се осъществява извън икономическата сфера, а в синхрон с патриархалните ценности контролират репродуктивните им заложености.
Жената на работника оставя своите деца,
отива във фабриката, на полето и нався­
къде, гдето може да изкара хляб за себе си и
децата си. Дъщерите на работническата кла­
са пълнят днес тютюневите и текстилните
фабрики, теса навсякъде, гдето машината

Изтегляне 2.82 Mb.

Сподели с приятели: