Главен редактор: Калина Дренска феминистки хоризонти

34
денец срещу незаслужаващ).
1
Държавата успешно стабилизира фигурата на бедния чужденец като враг, заплашващ целостта на нацията и работните места на българския работник. В контекста на първоначалното натрупване на капитал в след-социалистическия период, чуждестранният работник бе изкаран от рамката на социалистическия интернационализъм и вкаран в употреба за конституирането на националната работническа класа – независимо дали борбата е срещу вноса на работници, или срещу „ислямизирането“ на нацията. За нас е от изключително значение да се върнем към социалистическата потенция, която мисли работничката не като принадлежаща на националното, а като експлоатирана независимо от така конструирани въображаеми единици и географски случайности.
2
Това не означава, Апостолова, Р. (2018). Маркс и ирландският въпрос. Или какво да правим с чуждестранните работници. В Генова, Н,
Дренска, Ки Трайков, Б. (ред, 200 Години Маркс. Отричане. Завръщане. Противоречия. Посоки. София ВЕРСИЯ стр.
31-35.; Шамаю, Г. (2019). Ловна чужденци. Откъс от книгата на Грегоар Шамаю Ловна хора (Les chasses à l’homme, La fabrique, 2010, pp. 157-172). Превод от френски Момчил Христов. Dversia.net. Извлечено от https://dversia.net/4565/
lov-na-chuzhdenci/ (Тази критика е продиктувана от все по-настоятелните практики вляво да се реабилитират националистически дискурси, които свеждат работниците-мигранти до социален дъмпинг и отправят призиви за недопускането на чуждестранни работници на националната територия. Често, тези практики граничат сили произвеждат расизъм, какъвто е случаят в Дания, където социалдемократите стъпиха на антиимигрантския билет, за да спечелят изборите през май 2019 г. Лявото движение в Германия беше разцепено след изказвания на Сара Вагенкнехт – член

че пренебрегваме реалността и терена на националното и живеем във фантасмагорията на утопичното. Напротив, теренът е този, който всекидневно ни напомня, че произвеждането на такива пространства, които да заличат стратегическата полезност от поредното изковаване на фигурата на българския работник и превръщането на чужденеца в политически компромис вляво, се превръща във все по-належащо политическо планиране. В допълнение на миграционните фигури, които се предлагат като полезни или не на икономическото поле, политическите елити произведоха жената като отговорна за (възпроизводството на работната сила, чиято гаранция за дисциплинираност ще дойде от това, че е произведена от бялата средна класа, равнозначна на народа на националната държава. Оттук, както виждаме напоследък, следва идеята за забрана на аборти и стигматиза- ция на всяка непроизводителна сексуалност, включително и хомосексуалността. Сексуалността отново бива подчинена на икономическата рационалност. на Ди Линке и парламентьор в Бундестага – през 2016 г. срещу приемането на бежанци в страната и достъпа им до пазара на труда. Във Франция имаше сходни настроения по времена изборите през 2017 г, когато Меланшон не успя да отговори на очакванията на леви движения, които се борят за правата на мигранти и срещу неоколониалната политикана страната. Подобни разделения вече се случват и в българския контекст.

Женският труди капиталистическите форми на организация
Насилието над жените в полит-икономически аспект, по начина, по който то продължава да се случва днес, не е само някаква отживелица. Ние го виждаме, в синхрон списаното от феминистки авторки като Тина Киркова, Силвия Федеричи и Тити Батачаря в историческа перспектива. Това е процес, тясно свързан с кризите на капитализма и инструментите, през които женският и обгрижващ труд се превръщат в база на натрупването на капитал чрез отнемане.
1
Така женското тяло се превръща в особен залог то е единствена гаранция за възпроизводството на обществото. В ситуация на икономическа криза неговите членове биват все по-крайно лишавани от достъп до елементарни средства за препитание вода, храна, медицинска и човешка грижа. В този смисъл, както по времето на лова на вещици в средновековна Европа,
2
така и в днешната все позасилваща се криза на възпроизводството, Тук се позоваваме на Дейвид Харви и понятието натрупване чрез отнемане, което има за цел да разшири, и поправи, марксовото разбиране за първоначално натрупване. Наред с други теоретици на капиталистическото натрупване, Харви твърди, че текстът на Маркс за „т.нар. първоначално натрупване може да се интерпретира наново към настоящето.
2
Federici, S. (2004). Caliban and the Witch. Autonomedia
3
Bhattacharya, T. (Ed.). (2017). Social reproduction theory: Remap­

Изтегляне 2.82 Mb.

Сподели с приятели: