Главен редактор: Калина Дренска феминистки хоризонти

Доминиращият антикомунистически дискурс през прехода към либерална демокрация и пазарна икономика заличава еманципативните идеи и практики на социалистическото движение, които се разгръщат както на Изток, така и на Запад. Той поставя запори на специфичните дейности по въпросите на половото равенство, развивани в рамките и на реалния социализъм, независимо от недостатъците и ограниченията на режима в тази и други области. Лявото във всичките му аспекти бива сведено единствено и само до тоталитаризъм, чрез което се легитимира реституцията на частната собствености установяването наново нарез- ките социални неравенства с реставрацията на капиталистическите форми на организация. Този процес върви ръка заръка с въвеждането на дискурса за човешките права. Чрез антикомунистическото отричане наминалото и потъпкването на всяко споменаване на темата за социално-икономическо равенство, социална и трудова сигурност или колективно действие, дискурсът за индивидуалните човешки права доминира страната ни от те години нататък. Той се превръща в единствената легитимна рамка, през която се говори публично не само за женски права, но и за човешка сексуалност. Антикомунизмът е неизменният спътник на човешките права, които се мислят като гарантиране на сигурности лична свобода. Когато връзката между критика на капитализма от перспективата на

трудещите се и техните нужди е прекършена като нелегитимна, феминизмът и темата за сексуалността като част от историята на левите движения отминалото бива заклеймена и постепенно забравена.
Идеологемите на либералната демокрация се оказват решаващи затова как се структурира полето на актуалния феминизъм в България. От една страна, той се основава върху настояването за изграждане на граждански сектори активно гражданско общество, което често пъти бива свеждано до дейността на непра- вителствените организации, схващани като демократичен посредник между гражданите и управляващите. Именно говорителите от неправителствените организации се мислят като обществено приетите представители на гражданското общество в публичността. От друга страна, става въпрос за съсредоточаване на политиката около въпроси, касаещи правовия ред. Подобна позиция се основавана твърдението, че ако постигнем справедливо правораздаването тогава ще имаме сигурно средство за решаване на всички проблеми на по- стсоциалистическите общества. Тъкмо в този контекст през 1995 г. в Пекин се провежда Четвъртата конференция зажените на ООН, на която представителки от професионални организации в България и Румъния са ангажирани да сътрудничат на международни правозащитни организации за изготвянето на доклад за домашното насилие на

национално ниво. Темата за домашното насилие набира сила. В страната започват усилени действия, които се предприемат и отново- възникващия граждански сектор в лицето на неправителствените организации. Например фондация Асоциация Анимус“ е основана през
1994 г. с цел да предоставя подкрепа на жени, преживели насилие тя разработва телефонна линия и изгражда приюти за жертвите. Междувременно тази тема започва да мобилизира жени от цялата страна, които се организират на местно ниво и понякога се свързват с
Анимус, провеждат се обучения, чрез които да се противодействана ширещото се насилие.
1
Този първоначален етап е изключително важен от днешна гледна точка. Той определя трите своеобразни разклонения на дейностите нали- бералното женско движение от те години нави началото на 21 в, които могат да се наблюдават и сега.
2
Най-често върху проблемите на жените работят жени, основно от адвокатската професия, занимаващи се със законодателни реформи и правосъдие в съдилищата, които възприемат себе си като носители на експертиза
1
Ivancheva, M. (2015). The Spirit of the Law: Mobilizing and/
or Professionalizing the Women’s Movement in Bulgaria. Mobiliz­

Изтегляне 2.82 Mb.

Сподели с приятели: