Главен редактор: Калина Дренска феминистки хоризонти
Изтегляне 2.82 Mb. Pdf просмотр
|
| ing for policy change: Women’s movements in Central and Eastern European domestic violence policy struggles, Krizsan, A. (ed.). CEU, Center for Policy Studies: pp. пак там. 3 В периода между 1970 ги г. се правят множество социологически проучвания по предприятия, които имат за цел да подобрят положението на жената в сферата на производството и възпроизводството. Въпреки че дебатът тече в рамките на преодоляването на двояката роля на жената – като производители възпроизводител едновременно – в по-голямата си част препоръките, базирани на тези изследвания, не успяват да надхвърлят биологичното поле. В периодът след 1989 г. се публикуват множество преведени книги и статии, Битката около Истанбулската конвенция И така до изкристализирането на конфликта около Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (станала печално известна като Истанбулската конвенция. На партий- нополитическата сцена дебатът, разгърнал се в България в началото на 2018 г, беше иницииран от крайната десница, начело с Обединени патриоти, нов последствие срещу ратифицирането на конвенцията се застъпиха партии от целия политически спектър от консервативно дясно (СДС) до така-наречената левица (БСП), представлявана в този момент от Корнелия Нинова, която с тезиси действия пряко се противопостави на партньорите си – европейските социалисти от ПЕС. 1 Гласност получиха също Българската православна църква и евангелски религиозни организации, обявили се против приемането на конвенцията. Макари политическите представители да имат появяват се и самостоятелни изследвания на български учени от областта на феминизма, джендър и куиър изследвания, основават се магистърски програми в СУ, а в някои специалности и отделни специализирани курсове. В академичното поле тече интензивен дебат, включително и този около проблематичния преводна понятието „джендър“. Темата не е подмината и от артистите, както показва Боряна Росса на страниците на настоящия сборник. 1 Тодоров, А. (2018). Кой се плаши от Истанбулската конвенция. Личен блог. Извлечено от https://bit.ly/2Y4javH (25.07.2018) висока степенна властова ефективност при конструирането на един социален проблем, то трябва да се отчете, че дебатът около Ис- танбулската конвенция даде трибуна както на журналисти, така и на интелектуалци, предимно мъже, изрязващи – почти без изключение – откровено сексистки, хомофобски и трансфоб- ски тези. Битката се разгърна около две централни оси. Противниците на ратификацията изразиха възражения спрямо английската дума „джен- дър“ (gender) в смисъла на социален пол, според превода в Истанбулската конвенция, зад която стои разбирането, че полът е социален конструкт, а не единствено и само биологична даденост (sex). Дебатът се разрази тъкмо около схващането на английската дума „джендър“, тъй като беше привидян опит за легализиране на трети пол. Не ставаше въпрос като чели само за избликна трансфобия, а предимно за мобилизиране на хомофобски нагласи. Беше поставен знак на равенство между „джендър“ = трети пол = гей, а оттук и челният сблъсък, който думата „джендър“ претърпя в България. Тя се трансформира в негативно нарицателно за човешко същество, което е „джендър“, така както се мисли някой като гей. В този първи етап от дебата се настояваше, че чрез ратификацията на конвенцията международната политическа общност се опитва да прокара тайно легализация на гей бракове в България, прикривайки това си намерение през иначе уж приемливия проблем за насилие над жени, а и деца. Оттук противниците твърдяха, че Ис- танбулската конвенция е противоконституционна, тъй като в Конституцията пише, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Другият централен момент в дебата беше темата за образованието. Документът предвижда превенция срещу насилието, основано на пол, чрез образователни програми в училищата, с което да се противодейства срещу стереотипите, обществено наложени във възприятието за пол, които произвеждат насилие. Противниците привидяха в това заплаха за физическото и морално възпроизводство на нацията, тъй като децата ни ще бъдат облъчвани с т.нар. джендър идеология. Така се стабилизира фигурата на детето като обектна морална паника. Вследствие ГЕРБ се отдръпнаха от своето желание да предложат Истанбулската конвенция за ратификация в Народното събрание и тя беше изпратена в Конституционния съд (КС), който трябваше като последна инстанция да потвърди дали в нея има противоконституционно съдържание. В средата налятото на 2018 г. КС излезе със становището, че документът е противоконституционен. 1 От становището стана ясно обаче какво е схващането на представителите на тази важна Конституционен съд. (2018). Решение № 13 (2018, юли 27). Извлечено от http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtml- Content/f278a156-9d25-412d-a064-6ffd6f997310 (25.07.2019) държавна институция за жената, което бива изцяло биологизирано. Битката беше загубена. Изтегляне 2.82 Mb. Сподели с приятели:
|