Главен редактор: Калина Дренска феминистки хоризонти

в областта, а активността име основно в юридическото поле
• професионални неправителствени организации, които предоставят различни типове услуги, сред които основно юридическа експертиза, психологическа подкрепа, гореща телефонна линия, приюти и т.н.;
• колективи, които възникват като неформални самоорганизирани групи, често на локално ниво, с цел взаимопомощ, образование и повишаване на общественото съзнание. Тези групи понякога впоследствие се формализират, но по-често се разпадат. Историята оттам насетне може да сечете или като пълен триумф или, както я мислим ние, като доста неравен път с постижения и перипетии. Първоначално с помощта на международните организации, женските НПО-та успяват да изработят проектозакон. Работата се реализира и със съдействието на жени-депу- татки, влезли в Народното събрание от квотата на НДСВ през 2001 г, когато в парламента се наблюдава рекорден за България и Европа процент жени (Законът за превенция срещу домашното насилие се приема през 2005 ги той се възприема като много прогресивен спрямо други от подобен тип не само в Източна
1
Ivancheva, M. (2014). Continuity in Rupture: The Paradoxical
History of the Women’s Movement in Bulgaria. What Do Ideas
Do?, ed. A. Lisiak, N. Smolenski, Vienna: IWM Junior Visiting Fel- lows’ Conferences, Vol. 33.

Европа, но и отвъд.
1
Въпреки това той има своите слабости.
2
Законът не задължава държавата да поеме предоставянето на приюти и не предвижда изплащането на обезщетение или стъпки за финансова, жилищна, трудова, образователна интеграция на жертвите на домашно насилие. Той също не криминализира сексуалното насилие, не взима под внимание предишни провинения на насилника извън страната или при обсъждане на правото му на родителски права над децата. В настоящата законова рамка също няма протокол за координация на органите на реда при работата им по случаи на домашно насилие или санкции срещу такива, които не изпълняват задълженията си.
3
След приемането на България в Европейския съюз парите от международни организации постепенно намаляват и средствата се централизират около европейски фондове, разпределяни от българската държава. В тази ситуация женските организации се оказват във все по-сериозен вътрешен конфликт – коя от трите дейности заслужава най-много ресурси и внимание. Така постепенно те се насочват към сферата на услугите зажени, постра-
1
Ivancheva, M. (2015). The Spirit of the Law: Mobilizing and/
or Professionalizing the Women’s Movement in Bulgaria. Mobiliz­
ing for policy change: Women’s movements in Central and Eastern
European domestic violence policy struggles, Krizsan, A. (ed.). CEU,
Center for Policy Studies: pp. Солидарна България. (2018). Насилието над жени несъстоялият се дебат. Solidbul.eu. Извлечено от http://
solidbul.eu/?p=7547 (пак там.

дали от домашно насилие. Това пресушава финансите особено за последния тип дейности – образование, самоорганизация и повишаване на общественото съзнание.
1
Организациите в страната на местно ниво до голяма степен замират. Средствата за финансиране се пренасочват към Министерство на правосъдието, а едно от основните изисквания към кандидатстващите е да имат три или повече години застъпена дейност срещу домашното насилие. Мярка, която прави спонсорството на нови и възникващи колективи и организации почти невъзможно.
2
Разговорът за феминизъм, ако изобщо съществува в публичното пространство, остава приоритетна няколко фигури, локализирани основно в София, често свързани с Българския фонд на жените и тесни кръгове на университетски жени, чиито дискусии рядко достигат масовите медии и пространствата за обществен дебат 1
Ivancheva, M. (2015). The Spirit of the Law: Mobilizing and/
or Professionalizing the Women’s Movement in Bulgaria. Mobiliz­

Изтегляне 2.82 Mb.

Сподели с приятели: