Главен редактор: Калина Дренска феминистки хоризонти
Изтегляне 2.82 Mb. Pdf просмотр
|
| Конституцията и цялото българско законо дателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвус мислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично де терминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоред ба биологичният пол жена се свързва със социалната роля – майка, с раждане, с „акушерска помощ. Накратко, понятие то пол се използва от конституционния законодател като единство от биологич но детерминираното и социално констру ираното. Социалното измерение в Консти туцията не създава социален пол, незави сим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията. За нас обаче тук не е от значение да реконструираме аналитично и в подробности цялата дис- курсивна сложност на битката, ада отчетем нейните ефекти върху политическото поле. Няма съмнение, че тя беше повратен моментна пречупване тъкмо на либералните нарати- ви около пола и сексуалността. Защо всъщност либералният наратив загуби Първо, защитниците на Истанбулската конвенция се впуснаха да обясняват на народа значението надума та „джендър“, тъй като народът очевидно нея разбира. И докато в публичността излизаха множество разяснителни статии, то противниците говореха тъкмо от името на народа, изпълвайки тази фигура с традиционни християнски ценности, чийто носител е бялото хетеросексуално българско семейство. Така народът беше произведен като чужд на каузата, а противниците започнаха да регистрират една от първите демократично спечелени битки, чрез която, твърдят, народът е успял да повлияе на (международните) политически елити. Второ, защитниците се опитваха да успокоят противниците, настоявайки върху биологичните дадености, въз основана които се надгражда социалният пол. Така обаче беше утвърдена хетеронормативната рамка относно разбирането за пола оттук се случи и категоричното изключване на възможността ЛГБТИ+ перспективите да придобият публична видимости уместност. Трето, защитниците оставаха твърдо привързани към своите идеологически виждания, с което не желаеха, а често не желаят и до днес, да проявят рефлек- сивност над начина, по който именно теса се превърнали в губещи в една вече изменена политическа конюнктура, която е ефект именно на провала на либералната демокрация. Затова натрапчивото настояване зася- каш извънредната сила на Русия, Путин, а и евангелистите, които са видяни като външи на нас, защото само така негативните тенденции могат да бъдат мислени като нещо, не- зависещо от нашите политически действия. Оттук следва и устремът на много активисти да търсят и назоват източника на пропагандата, с който трябва да се борят. Това обаче е опасен път, тъй като той много лесно води дообяснения, които допълнително утвърждават конспиративната логика на интерпретация на социално-политическия ни свят, така присъща на крайната десница. Като следствие на целия този дебат се случи и компроментирането на идеята за индивидуална автономия и свобода, която беше осмислена като „свободия“. Ако всеки си сменя пола както му дойде, къде ще му се види края – питаха противниците. Това, според тях, е вид свободия, която ще доведе до морален разпадна нашето национално тяло. А настояването върху обществената доминация, която се упражнява през пола, се превърна в насилствено изменение на пола на децата ни чрез навлизането на джендър идеологията в образователните институции. Не на последно място в дебата беше изразена и една притеснителна теза, която въпреки чене придоби широка популярност, си струва да бъде отбелязана. Беше направен опит да бъде защитена Конвенцията именно като необходим инструмент за противодействие на насилието, практикувано от хора, идващи от други култури, чужди на Европа. 1 Обвързва- 1 Янакиев, К. (2018). Фалшивият скандал с Истанбулската конвенция. Kultura.bg. Извлечено отнето на насилието с културни характеристики, което в повечето случаи почивана ислямо- фобски, но често и антиромски допускания, не е специфично само за България. Но след отклика на дебатите около нападенията в Кьолн в новогодишната нощ в Германия от началото на 2016 г, както и след обсъждането и въвеждането на Закон за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето през същата година, е повече от ясно, че ислямофобията може да моделира темата за насилието над жени през расистки инструменти. Този наратив открива път към консолидирането на десни и консервативни форми на феминизъм. Оттук насетне си струва да се запитаме какво е мястото на левия феминизъм като носител на идеите за еманципативни политики в полето на социалното възпроизводство равенство в производствената сфера, което същевременно не възпроизвежда форми на насилие, произтичащи от капиталистическия начин на производство и разпределение антира- сизма и сексуалната свобода Появата на ЛевФем Първоначално ЛевФем се формира като отговорна мобилизацията срещу насилието, основано на пола, което касае предимно жените, в края на 2018 г. Протестът на 26 ноември 2018 г, който отбеляза Международния ден за елиминиране на насилието срещу жени на 25 ноември, се мислеше и като едно от средствата за влияние върху бъдещите изменения в Наказателния кодекс. Паралелно случаите на насилие над жени в страната ескалираха, докато политическият елит полагаше усилия да ги нормализира, а събираната от активистите неформална статистика се трупаше. 1 Ескали- раи интересът, макари често нездрави сенза- ционалистки, на масовите медии към темата за феминизма. Това, което ни събра, беше споделеното от нас разбиране, че дискусиите около проблемите на жените и сексуалността в рамките на българския публичен дебат бяха не само твърде ограничени, но и вече политически неефективни. В този контекст, както се вижда в много от текстовете в този сборник, 2 ние влизаме в дискусия директно през очерталите се от консервативните гласове фигури като например тази на „жената-майка“, която е подчинена на грижите за семейството. Така се опитваме да преобърнем съотношението насили ведно поле, вече доминирано от фашистки наративи. Когато говорим за преосмисляне на фигурата на жената майка, твърдим, че необходимостта от публични услуги като детски кухни, ясли 1 ЛевФем. (2018). Мъже в българския парламент застават зад насилието над жени. dversia.net Извлечено от https://dversia.net/4140/muje-w-bulgarskiq-parlament-zast- awat-zad-nasilieto-nad-jeni/ (Например текстът на Леа Вайсова в последната секция. и детски градини, както и масово достъпно здравеопазване и добра социална политика, са едни от средствата, чрез които жената би могла политически да бъде освободена от обществено предписаната ù роля да бъде единствено и само майка, индивидуално отговорна загрижите по физическото и емоционално благоденствие на обществото. Исторически тези социални системи са били въведени именно с идеята да еманципират и освобождават жените от социално наложените им функции, както ида противодействат на икономически произведените неравенства, които се понасят особено тежко именно от жените. Нов последните години социалното подпомагане като средство за противодействие на неравенствата беше преосмислено от политическите елити като средство за наказване на бедните. Опасността, която стои пред насече социалното подпомагане все повече бива трансформирано от консерваторите в средство за стимулиране на бялата средна класа за целите на това да бъде подпомогната раждаемостта. По този начин те фиксират отново отговорността около раждаемостта във фигурата на жената, докато паралелно наказват бедността, превръщайки я расова характеристика. Така обаче биват наказвани и всички, които са извън хетеронормативната рамка на нук- леарното семейство, което се случва вимето на икономическия просперитет на отечеството. По този начин политическият елит се опитва да решава проблемите на демографската криза, която бива свеждана единствено и само до раждаемости емиграция. Но както Рая Апостолова подчертава – демографската криза е в същността си социално-икономи- ческа криза, а свеждането ù до раждаемости емиграция е инструмент, който замаскира капиталистическите кризи. 1 В този смисъл оплакванията на бизнеса за липса на работна ръка се преплитат успешно с консервативните наративи, които реабилитират националната държава. Чрез анти- емиграционна реторика, насочена единствено и само спрямо българите, по подразбиране ет Изтегляне 2.82 Mb. Сподели с приятели:
|