Глобяват шефове на болници, ако работят над лимита



страница11/24
Дата14.01.2018
Размер1.25 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   24

170 здравни медиатори спасяват роми от СПИН


Назначават ги след изпит, плащат им минимална работна заплата

Мариана Тодорова

Монитор  стр. 2,3  

През тази година здравните медиатори у нас ще достигнат 170, като от дейността им ще се възползват близо 100 общини в ромски махали. Това съобщи за “Монитор" Деляна Дил­кова, член на УС на Нацио­налната мрежа на здравните медиатори (НМЗМ).

Една от основните задачи и дейности на здравните медиатори е да помагат на ромите за пресичане на заразата от СПИН и другите опасни болести, свързани с половата култура.

“Миналата година на територията на страната работиха 150 здравни ме­­диатори, като през 2015 г. амбицията ни е те да достигнат 170, а от дейността им да се възползват близо 100 общини с ромски махали", обясни Дилкова. По думите й професията е въведена у нас през 2001 г.

когато са били назначени първите 5-има медиатори в община Кюстендил. През 2007 г. дейността е записана в Националния класификатор на професиите и длъжностите в България и бройката им се увеличава до 55 души, а на общините, които са ги наели, се отпуска делегиран бюджет. Тогава тази дейност става приоритет в държавната политика.

“Професията дава възможност на хора от тази малцинствена група да се реализират по един добър начин на пазара на труда, както и да се развиват", уточнява Дилкова. Про­це­дурата, по която ромите могат да получат това образование, минава през препитване в общините

Те организират конкурс, а интервюто с кандидатите се води от техни представители, лекар, човек от НМЗМ и от Регионалната здравна инспекция в съответния град. “Идеята е да има по-голяма прозрачност при избора на медиатори, за да не се заема тази длъжност от познати, приятели или роднини", категорична е Дилкова.

След като кандидатите бъдат одобрени, те отиват на интензивно обучение в МУ - София, което продължава 14 дни. В края му ромите полагат изпит и получават сертификат от факултет “Обществено здраве". Общините финансират тяхното обучение, както и дейността им след това. Назначават се на минимална работна заплата, но по-будните сред тях работят и по проекти, което им осигурява значително по-високи месечни доходи.



В Хасковско зареждат със спирали и събират вноски

Хасковският медиатор Сема Асенова е безценен кадър за хасковската болница от назначаването й преди 3 години. Усилията й са насочени най-вече към детското и родилното отделение, които са традиционно заливани от огромната ромска махала “Република" в Хасково. В нея живеят поне 15 000 души и по признанието на самата Сема, която е родом от там, не повече от една четвърт са осигурени. От назначаването й досега обаче в болницата не се е чуло традиционното оплакване от неосигурени и съответно неплащащи. Предишни ръководства изчисляваха загубите си от тях на стотици хиляди годишно.

Говоря с тях и ги убеждавам, разказва медиаторката. Казвам им, че има лечение и лечение, и качественото е скъпо. Или ще си плащат на частно, което е още по-скъпо, или на болницата. Когато на някого от съкварталците й се налага постъпване в болница, фамилният съвет се събира и намира тези около 700 лева за плащане на здравните осигуровки за три години назад. И пациентът получава всички необходими услуги.

“Хубавото е, че роднините много се държат, нямат и друг изход", уточнява медиаторката.

Но най-голямата гордост на медиаторката е повишената сексуална култура на малцинството. Ромите в Хасково вече не искали да раждат на килограм.

“Вече не е модно да се раждат по 5 - 6 деца, сега жените имат по 2, най-много 3", казва медиаторката, самата тя е с едно дете. Раздала е вече стотици спирали. Те се осигурявали безплатно от Сдружението на здравните медиатори и Асоциацията по семейно планиране. В квартала масово се използвали и други предпазни средства - кондоми или противозачатъчни.



Изследват за хепатит хората в "Столипиново"


Монитор  стр. 2  

В “Столипиново" вече пета година работи ефективно здравно-информационен център към фондация “Ро­­ма".

“През тази година при нас работят 6-има сътрудници на терен с един координатор. По програмата за превенция и контрол на ХИВ/СПИН имаме и нает кожен лекар, който взима изследвания на хора с кожни проблеми или със симптоми на полово предавани болести. Про­дъл­жаваме да информираме и консултираме населението за това кои са полово предаваните болести, как да се предпазят от тях и какви са симптомите им", обясни сът­рудникът във фондация “Рома" Асен Карагьозов. Той уточни, че дейността на здравния център включва и изследвания за хепатит В и С, за сифилис и СПИН. Про­бите се взимат от мобилна кола, осигурена по програмата, а изследванията на кръвта се правят в лабораторията на РЗИ.

През миналата 2014 г. сътрудниците на здравния център на фондация “Рома" са раздали 70 000 презерватива и над 5000 информационни брошури. Направени са около 1000 изследвания за хепатит, сифилис и СПИН, както и 350 изследвания за други полово предавани болести.

“Срещаме разбиране сред младежите, защото екипът ни се справя много добре. Здравният ни център е отворен всеки ден от 8,30 до 17 часа и в него винаги има дежурен", казва Асен Карагьозов. По думите му през центъра на ул. “Елба" на ден минават повече от 20 души за консултации, но главната работа на хората от фондацията е на терен, сред хората в квартала.

Междувременно в “Сто­ли­пиново" общинската фирма “Чистота" започна разяснителна кампания за опазването на околната среда. Първата лекция се състоя в ОУ “Пенчо Славейков".



Ромската интеграция - без въпросителни


Яна Йорданова

Монитор  стр. 12  

Винаги когато си говорим за интеграция на ромите, се сещам за един доста поучителен телевизионен репортаж. Главната героиня в него беше 36-годишна ромка, която беше родила четиринадесетото си дете. В столична болница питат Кръстинка дали знае имената на всичките си отрочета. “Ни мой да ги спомня сичкити, ЕГН-та ни знам!", каза леко смутено жената. За някои историята може да звучи като виц, но по-скоро е като червена лампа за обществото ни, и то на фона на проблема с демографската ни картина. Липсата на каквито и да е познания по сексуално образование е само една от причините за това. “Изм­ръз­наха ми тез дица, ша спа утделну", заяви скромно Кръс­тин­ка.

Разбира се, едва ли спането в отделна от съпруга стая е решението на проблема. Всички знаем, че отглеждането на деца на парче, с които се надяваш да печелиш някой лев социални помощи, е тенденция от години. И тя все още не се променя, въпреки че периодично се поставя в публичното пространство. На моменти дори се обсъжда и идеята помощите да се дават във вид на натура, например като ваучери, а не като пари, за да се спрат злоупотребите. Ромската интеграция обаче е двустранен и продължителен процес. И тя преминава най-вече през образование и квалификация. Защото е престъпно да възпитаваш детето си да не посещава училище. Затова трябва да се измислят различни стимули, които да поощрят ромите да учат. Идеята със здравните медиатори е една от стъпките, които могат да помогнат в тази посока. Кол­кото и да ни се струва невероятно, има много положителни примери за интеграция на малцинствата. Тази мисия не е невъзможна, не е въпросителна с неизвестни. Испания например е сочена като модел в това отношение. Там ромите вече са се интегрирали в масовата култура на страната. Как обаче е станало това? На първо място - страната отделя милиони евро годишно, за да ги асимилира. Факт е, че сега половината от ромите там живеят в собствени домове, почти всички цигани имат достъп до здравната система, а ромските деца масово постъпват в основни училища. А образованието е ключов фактор за изваждането на ромите от капана на бедността. Но и самите роми трябва да го осъзнаят. Самите те нямат нужда от съжаление, още по-малко пък от игнориране от обществото. Наскоро представител от ромската общност заяви, че трябва да се помисли за създаването на работни места най-вече в сфери като земеделието. И че ромите биха се справили успешно с тази дейност, че така ще могат да се развиват. Това също е идея, върху която може да се помисли. Защото ги има и добрите примери.

Преди години имах колежка в университета, която беше от ромски произход. И беше сред най-добрите в курса - интелигентна, артистична и много сърдечна. Никой не гледаше на нея като на “различна", беше една от нас. Така че интеграцията съвсем не е нещо непосилно. Напротив, в днешните условия, на развиващите се технологии, е все по-реална. Важното е самите роми да осъзнаят, че имат права, но и задължения и че никой няма полза от това да бъде невеж и неграмотен.




1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница