Глава тридесет и четвърта - Умивалникът

Глава тридесет и четвърта - Умивалникът

Нещо кръгло

(на еврейски)

Когато изляза от стана на Израел и вляза през входа на скинията, чрез вяра в Божията правда, пред себе си ще видя великото дело на благодат. Там ще се идентифицирам с нашия заместник на олтара, напълно разкрит и напълно погълнат от огъня. Там ще видя пълно приемане, пълно изкупление, пълно помиряване и пълен мир. Ще видя Божията омраза към греха и Неговата присъда над него, а Бог ще види живота, който е представен чрез кръвта и ще бъде задоволен от това.

Сега чувствам, че трябва да задам същия въпрос, който пророк Михей зададе:

Изкупителят, Исус от олтара има отговор на този въпрос. Светият Дух „ще вземе от мен и ще го открие във вас” (Йоан 16:14). По прекрасен начин той може да вземе това, което Исус притежава и да го извика в съществуване в нашия живот.  Това продължително дело, което следва изкуплението е наречено освещение. Качествата от живота на Исус са придадени на нас. Ние ставаме съучастници в Неговата съвършена святост, търпение, любов, вяра и чистота. Исус е оформен в нас. Всички негови съвършенства са ни дадени напълно. Той не ни дава способността да произведем святост като Неговата чрез непрекъснат, бавен процес, но Неговата святост в нас става видима. Исус е повече, отколкото пример, който трябва да следваме. Неговият живот става наш.

Изкуплението при олтара е последвано от освещение при умивалника. Както Исус каза: „Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист...” (Йоан 13:10). Изкъпването сочи към изкуплението, а умиването на нозете към освещението.

Павел използва различна илюстрация, когато посочва това на Ефесяните. „... Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото” (Ефесяни 5:25-26). Първо Той предаде Себе Си. Това е нашето изкупление, което ни осигурява нашата позиция в Христос. След това, Той уми църквата с вода, чрез словото Си. Това е освещение, което ни казва, че нашето състояние е това, което го изисква.

Казано ни е, че: „Този, Който започна доброто дело във вас, ще го довърши до деня на Исус Христос” (Филипяни 1:6). Затова съществува нуждата от „изработване на спасението със страх и трепет” (Филипяни 2:12).

Ако трябва да бъдем привлечени близо до Бог в Светото място и да се занимаваме с Божиите святи неща, тогава Божието слово е това, което трябва да извърши делото.

Започвайки своето евангелия Йоан казва: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бог” (Йоан 1:1-2). „И Словото стана плът и пребиваваше всред нас” (Йоан 1:14). Това Слово дойде не само, за да ни изкупи при олтара, но също така да ни освети при умивалника. Там, където олтара използва кръв за очистване, умивалника използва вода, тип за Исус, който ни умива със Словото Си.

В Римляни 12:2 четем: „Не се съобразявайте с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си” (Римляни 12:2). Същата дума е използвана за Исус, когато Той беше „преобразен пред тях” на планината на преображението (Матей 17:2). Тя означава „метаморфоза” – промяна от гъсеница в пеперуда. Влиянието на Божието слово трябва да има това влияние върху ума ни.

Представете си всичкото плътско влияние на културата и медиите, които имат над нашите умове и сърца да бъдат преодолени от Божието Слово и Дух. Това беше видяно върху лицето на Стефан, когато той стоеше пред Синедриона (Деяния 6:15). В Деяния 7:55-56 ни се казва, че на неговия променен ум му бе позволено да види: „видя Божията слава и Исус стоящ отдясно на Бога; и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.”

На нас също така ни е обещано, че „...всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господнята слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2 Коринтяни 3:18).

Няма дадени размери за умивалника, тъй като Божието Слово е неизмеримо и няма ограничения относно ефекта, който той отразява. Той е описан като кръгъл съд с подложка. На еврейски, думата за умивалник означава „нещо кръгло”.

Умивалника и основата му бяха направени от полиран бронз от огледалата на жените, които се събираха при вратата на скинията, за да служат (Изход 38:8).

Тези жени дадоха доброволно своите средства за подчертаване на външния им вид, за да могат да дадат на свещениците средство, с което да очистват от натрупаното замърсяване. Без това умиване не можеше да се влезе в Светото място и в Божието присъствие под заплахата от смърт.

Умивалника не беше място за възхищение от себе си, но място за изпитване на себе си. То трябваше да помогне на свещеника да се види така, както Бог щеше да го види в присъствието Си. Затова умивалника говори за предаване – готовност да се разделим с това, което сме планирали, за да направим нещо значимо от себе си. 

Глава тридесет и пета - Функциите на умивалника

Изход 30:19-21

Открива, измива и инструктира

„Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово... В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам” (Псалм 119:9, 11).

„Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих” (Йоан 15:3).

Сега Словото служи като наш умивалник.

Когато решим, че искаме да преминем отвъд бронзовия олтар и да вземем участие в службите на масата с присъствените хлябове, светилника и кадилния олтар, тогава трябва да се научим да използваме умивалника.

„Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа” (Псалм 24:3-4).

В умивалника виждаме не само отражение на себе си в неговата вест, но също така той представя зависимостта ни от Духа (Йоан 14:15), убеждение за истината (Йоан 17:17-19), дисциплина за нашите желания (Филипяни 4:8) и желания, които са концентрирани в Бог (Яков 4:5).

Същият умивалник, който открива замърсеното притежава средството за очистването му. То не ми е вменено, както изкуплението при олтара. Нищо не може да бъде прибавено към това завършено дело. Умивалника изисква участие. Свещеника трябваше да вземе вода от умивалника и да измие краката и ръцете си. Не ни е разрешено да замърсяваме водата на Словото, като преувеличаваме значението на предпочитани от нас текстове.

Умивалникът е тип на Исус, Словото. Очистването чрез това Слово не е автоматично. Божието Слово за нас е това, което са сапуна и водата за мръсното. Дрехите не знаят как водата и сапуна работят, но когато те преминават през дрехите, всичката мърсотия пада от тях. Цялото Божие Слово притежава очистващи съставки, но то трябва да бъде четено, за да може да преминава през умовете ни.

Църквата няма да бъде очистена чрез изгонване на злите духове, лекуване, икуменизъм, музика и пр., но чрез Словото. Когато Словото се проповядва, то може да се отрази в тези неща, но Словото е това, което очиства хората, не нещата, които то предизвиква.

Ние трябва да пристъпваме до Божието присъствие в Светото място, с „искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода” (Евреи 10:22).

Те трябва да измиват ръцете и краката си „за да не умрат” (Изход 30:19-21). Това е сурово наказание.

Павел разбираше строгостта на това изискване, когато предупреди църквата в Коринт относно „който яде хляба и пие Господнята чаша недостойно” (1 Коринтяни 11:27). „По тая причина много между вас са слаби и болни, а много са починали” (1 Коринтяни 11:30).

Свещеникът трябваше да се измие преди да влезе в Божието присъствие и преди да отиде пред олтара. Това са две различни неща.

В Светото място ние не работим в Неговото присъствие, а пред олтара не се покланяме на хора. В Неговото присъствие ние получаваме инструкции. Напускайки присъствието Му – ги изпълняваме. 

В Неговото присъствие ние сме като Мария, седяща в неговите крака (Лука 10:39), слушайки Го. Отивайки си от неговото присъствие ние сме като Марта, изпълняваме Неговите заповеди (ст. 40).

Ние трябва да се научим какво да обичаме и какво да мразим, както Исус правеше. Саул изгуби царството си, защото не мразеше това, което Бог мразеше. Израел изгуби територията си, защото не обичаше това, което Бог обичаше (Неговото Слово).

Трябва да запомним, че Святото място, наос, (светилището), е мястото, в което влизаме, за да бъдем удивени от Бог, докато евангелизиране е излизане от Неговото присъствие, за да изразим това удивление пред свят, който не Го познава.

От наблюденията, които имам виждам, че ние отиваме в света, за да бъдем удивени от него, след което идваме в Неговото присъствие, за да представим себе си като средство за евангелизиране, като че ли Бог се нуждае да бъде евангелизиран.

Умивалникът и олтара имат различно предназначение.

Олтарът ми дава моята позиция в Христос, тя е сигурна. Моят Спасител Христос притежава силата, за да ме пази в безопасност. Но, като водата в умивалника казва: „съвършено оправдание, не означава съвършена святост”.

Умивалникът изявява моето състояние в Христос. То е несъвършено и все още съдържа кваса на грях в себе си. То  има нужда от очистване. Трябва да запомняме и прилагаме Словото за проблемите в живота си, за да имаме готов отговор тогава, когато сме изкушавани. Тогава Исус ще може да каже: „Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих” (Йоан 15:3).

 

Олтарът беше предназначен за	Умивалникът беше предназначен за
–  всеки, който дойде	– само за свещениците
– за огън	– за вода
– бунтуващото се сърце	– ходенето, което замърсява
– използва кръв за очистване	– използва вода за очистване
– занимава се с поквара	– занимава се с омърсяване
– очиства миналия, наследен грях	– очиства настоящия, придобит грях
– предлага условно очистване (Божия закон е задоволен)	– предлага практично очистване (омърсяването на човека е отнето)

 

Олтарът и умивалника отвътре бяха направени от бронз, и двата бяха в двора и бяха символ на очистване. Олтарът от дърво, което беше покрито с бронз илюстрира човешката природа на Исус, която беше покрита с присъдата над греха на човечеството. Умивалникът беше направен от бронз, илюстриращ Божието Слово, което не притежава дървото на човешката мисъл. 

„... Словото което изговорих ще го съди в последния ден” (Йоан 12:48-50). То беше, все още е и ще бъде последната дума на авторитет.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 2.73 Mb.

Сподели с приятели: