Глава тридесет и шеста - Исус нашият умивалник

Глава тридесет и шеста - Исус нашият умивалник

Матей 9:4

 Той знае какво има в човека
Измиването при умивалника е обявено като вечен закон (Изход 30:21). За Израел също се казва, че ще бъде завинаги народ пред Бог (Еремия 31:36). След като Израел все още съществува като народ всред народите, тогава това измиване пред умивалника трябва все още да е в сила.

Божието слово все още е източник на поучение (2 Тимотей 3:16). То все още издирва мислите на сърцето (Евреи 4:12). Вярата все още идва чрез чуване на Божието Слово (Римляни 10:17). То все още има творческа мощ, както когато Той каза „Да бъде” и „стана” (Битие 1:3). Исус каза: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде” (Йоан 15:7). Това може да бъде разбрано и като казващо, че ако нещото не съществува, то ще бъде направено за вас (или извикано в съществуване).

При празнуването на пасхата:

„И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.

Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци, и защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.” (Йоан 2:23-25).

Много повярваха в Него и Го последваха, докато Той не им вярваше. Той знаеше защо повечето от тях Го следваха.

Има вяра, на която Исус не отговаря и към която Той е странно безмълвен. Тъй като Той знаеше това, което е в тях. Това качество на разпознаване охарактеризира живота на Исус. Той привлича хората и след това ги разделя (Лука 12:51).

Никой човек не може да бъде неискрен за дълго време в присъствието на Бог. Исус прониква през всяка маскировка. В живота си той демонстрира възможността да говори, различава и практикува истината, но много хора не искаха да бъдат осветени от нея. В присъствието на Христос никой не лъжеше. Дълбочините на човешките сърца бяха открити. „Защото от онова, което препълва сърцето говорят устата” (Матей 12:34).

Важно е да забележим разпознаващата ни сила на Исус, защото тя вдъхновява послушание и ни напътства да търсим ръководство в областта на вярата. Тази вяра не е само началото на нов живот, но също така и подпомагащата сила, чрез която Исус достига до корените на живота ми. 

Позитивизмът не може да разреши въпроса за греха, така че е важно да не се отдаваме на човешки философии; те са напълно незадоволителни.

Елате близко при Исус, който единствен знае това, което се намира в човешкото сърце. Той познава нашата наследственост, нашите недъзи, силата на нашите обстоятелства, и познавайки всичко, Той взема под внимание всичко, както никой друг.

Божията любов не е основана на невежество, както нашата. Ние предпочитаме хората да останат невежи относно някои сфери от нашия живот. С Исус обаче, Той е основан на пълно познание. Той знае нашето състояние, дори познава целия ни живот преди да дойдем при Него за спасение; всичките пречки в живота ни и неверие, за които ние се страхуваме да говорим. Това са неща като отхвърляне, унижение, страдание, болка и смърт.

Той знае по-добре от нас, че когато бяхме грешници, Христос умря за нас” (Римляни 5:8). Той оценява всичко в пълната му морална или духовна оценка. Той ни познава съвършено и действа в нас, но според Неговата вечна благодат, както Той я представя видимо чрез жертвения олтар.

В случая с паралитика Исус каза: „Греховете ти са простени” (Матей 9:2). Управниците на народа, когато чуха това помислиха, че то е богохулство. Познавайки сърцата им, Исус им отговори: „Защо мислите зло в сърцата си?” (ст. 4).

В Матей 22:18 Исус беше запитан относно даване на Цезар. Той разбра злото и каза: „Защо ме изпитвате лицемери?”

Представяте ли си изненадата, пред която хората описани в Матей 7:21 бяха изправени? Те имаха изключително успешна служба, пророкуваха и изгонваха бесове, казваха, Господи, Господи, и вършеха много чудеса. Шокиращо е за тях да чуят думите на Исус: „Вие, които вършите беззаконие.” Истината не може да бъде измервана чрез успех.

Как тогава изглежда вярата, която Исус търси в човека и на която той отговаря

Това е вяра, която е привлечена от жаждата и глада за Божиите истини (Матей 5:6).

Това е вяра, която различава контраста между святите Божии стандарти и нашето състояние. Плътското желание на сърцето е „измамливо повече от всичко; кой може да го познае” (Еремия 17:9)?

Това е вяра, която предизвиква убеждение за грях, и изразява скръб за греха, а не само за последиците от греха. Павел можеше да каже: „Окаян аз човек. Кой ще ме освободи от това тяло на смъртта” (Римляни 7:24)?

Вярата ни помага да осъзнаем нашата празнота, слабост, нужда и недостатъчност. Той осигурява тези според Своите богатства (Ефесяни 3:16).

Вяра, която ни принуждава да се предадем на Христос, Който може да осигури средствата за нуждите в живота ни, които са предизвикани от греха.

„За да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство, и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите” (Ефесяни 1:18-19).

Това е вяра, която вярва.

„Чрез завръщане (при мене) и почиване (в мене) ще се избавите, в безмълвие и увереност ще бъде, силата ви” (Исая 30:15) AMP.

Исус отговаря на вяра, която работи чрез любов; вяра, която отговаря на Неговия призив в непрекъснато увеличаващо се разбиране на Неговата воля.

Глава тридесет и седма - Кой идва при умивалника?

2 Царе 22

 Хора, които имат нужда от Исус

 

След като прочетохме последната глава може да се запитаме какви са тези хора, които идват при умивалника? Има много примери за това. Аз ще спомена няколко от тях.

Йосия беше на девет години, когато стана цар над Израел. Баща му и дядо му бяха осквернили храма. След осем години, той започна да почиства храма.

Първосвещеникът намери книгата на закона и я прочете на царя. Той раздира дрехите си, когато разбира от пророчицата Олда, че пророчествата ще се изпълнят върху Юда. Тя каза, че вестта за Юда не е добра. За Йосия тя каза: „Понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ” (4 Царе 22:19).

Трябва да прочетем следващата 23 глава, за да видим колко много от идолопоклонството на народа се беше просмукало дори в храма. Например ст. 4: „да извадят из Господния храм всичките вещи направени за Ваала, за Ашерата и за цялото небесно множество.” Стих десети описва унищожаването на олтара на Молох, така че повече да не се изгарят живи деца в жертва на този бог.

Хората можеха да отидат от този олтар до олтара в храма, който беше близо до него и там да принесат другите си дарения на различни богове.

Поправянето на храма, което доведе до откриването на книгата на закона, показва, че това, което е било предавано устно, е било твърде избирателно (4 Царе 22:11).

Много удобно е да забравим това, което не ни харесва. Може би умивалника не е бил използван дълго време. Това беше време, в което Юда служеше навсякъде на който и да е бог, а Израел беше взет в плен осемдесет години по-рано за същото нещо.

Това, което Йосия направи с езическите богове и свещеници на 16-годишна възраст беше голямо геройство. Неговото смирение беше възнаградено от Бог.

„Цар подобен нему не е имало преди него, който да се е обърнал към Господа с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, напълно според Мойсеевия закон; нито след него настана подобен нему” (4 Царе 23:25).

В Битие 32 виждаме Яков, който се завръща от престоя си при Лаван след 21 години. Той се бори с един ангел. Осия 12:4 казва: „Да! бори се с ангел, и преодоля с плач и молба към него.” В продължение на 21 години обещанието на Бог от Битие 28:10-15 не беше изпълнено.

Въпреки, че знаеше, че обещанието е от Бог, (Битие 28:17), той не беше сигурен, че Бог ще го опази (ст. 20).

Въпреки че това събитие стана почти 500 години преди да имаше умивалник, борбата на Яков с ангела е прекрасна картина за човек, който се бори с Бог относно неговите обещания. Той е обещал. Яков иска Бог да го изпълни, така че той се бори през цялата нощ и побеждава. Накрая той казва: „Няма да те оставя да си отидеш докато не ме благословиш” (Битие 32:26).

Яков имаше нужда, а Бог обича тези, които имат нужда от Него. Видях Бог лице с лице и живота ми беше запазен” (Битие 32:30).

Исус извиква своята преобразяваща сила в създадените от греха нужди на хора с непостоянни решения, но гореща любов, както бащата, който извика към Исус вместо своя син: „Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие” (Марк 9:24); хора с опетнена репутация, но с искрено посвещение, както самарянката, която свидетелства пред града в който живееше и много от него повярваха: „”Елате да видите човек, който ми каза всичко, което съм направила” (Йоан 4:29); хора със светски задължения, но с проста вяра, както стотника, който каза вместо страдащия му и парализиран слуга: „Кажи само една дума и слугата ми ще оживее” (Матей 8:8); хора, които схващаха бавно, но станаха хора на смелост, както апостолите след деня на Петдесятница „започнаха да говорят Божието Слово с голяма дързост.”

Много пъти Исус използва обстоятелствата от живота на тези апостоли, за да помогне на тяхната малка вяра да порасне. Четири пъти Той говори за „малката им вяра”.

Той ги поучаваше да не се притесняват. „...И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?” (Матей 6:30-31).

Той ги учеше да не се страхуват от вълненията, причинени от неизбежното зло, като вятър или вълните в морето. „Защо се страхувате маловерци” (Матей 8:26)?

Той ги поучаваше да не се страхуват от чувствата или съмненията си, но да се надяват и да се доверят на словото Му дори когато ходят върху водата. „Маловерецо, защо се усъмни” (Матей 14:31)?

Той ги поучаваше да не забравят пътя, по който ги е водил и да не достигат до заключения, свързвайки аргументите на умовете си. „Маловерци, защо разисквате между себе си, че нямате хляб”(Матей 16:8)?

Също така имаше хора като Мария, Марта и Лазар, които имаха оскъдни постижения, но признателна верност (Йоан 11). След това виждаме бедните, съкрушени и осакатени хора, но имащи страстно желание за Неговата святост (Лука 14:13, 21).

Това са хората, в чийто живот Исус, Умивалникът, извиква преобразяващата сила на Своето слово. Това са хората, на които Той посвещава Себе Си.

„И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово” (Деяния 4:31).

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 2.73 Mb.

Сподели с приятели: