Горанов е против нова здравна застраховка, предпочита да има повече здравни каси
Разговор с проф. д-р Петко Салчев, Атанас Русев и д-р Маша Гаврилова
Изтегляне 399 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Проф. д-р Петко Салчев
- Атанас Русев
- Д-р Маша Гаврилова
- Репортер
- Водещ
Разговор с проф. д-р Петко Салчев, Атанас Русев и д-р Маша ГавриловаБНР, До обед 
Водещ: Днес в Министерски съвет ще се взима решение по участието, позицията и състава на българската делегация за 8-ата сесия на Конференцията на страните по рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация, която ще се проведе от 1-ви до 6-и октомври тази година в Женева. А пък такса „разрешено пушенето”, която хората вече прекръсти на такса „дим” се промъкна в публичния дебат като предложение на бизнеса, по-специално на Асоциацията на заведенията. Какви са икономическите и здравните аргументи за и срещу подобно нещо, какво мислят здравни и икономически експерти за идеята заведенията да внасят годишна такса „дим” и да си отварят отново обособени затворени помещения за пушене. Крачка назад ли е това от забраната и има ли, вижда ли се икономическа или здравна логика в това. Нека да кажа, че съм поканила много интересни експерти, с които да разговаряме по тази тема. Проф. д-р Петко Салчев от Националния център по обществено здраве и анализи е на телефона. Здравейте. Проф. д-р Петко Салчев: Здравейте. Водещ: Да кажа, че вие сте един от ключовите експерти в здравната система у нас, бил сте зам.-министър на здравеопазването, преподавател сте също така. Да кажа добър ден на Атанас Русев от Центъра за изследване на демокрацията. Атанас Русев: Добър ден. Водещ: Благодаря ви, че сте с нас и в студиото, става сложно, когато всички са на телефона, така че радвам се, че сте тук. Атанас Русев анализира незаконната търговия с тютюневи изделия и балканските маршрути от много време в Центъра за изследване на демокрацията, говори и анализира теми като институционалните слабости и корупцията, а когато говорим за тютюн и цигари, това са теми, които също се промъкват в публичния дневен ред. И накрая, въпреки че може би трябваше да започнем с д-р Маша Гаврилова, председател на Сдружение „България без дим”, също работила в системата на здравеопазването, в Министерството на здравеопазването, свързана с голямата тема за общественото здраве. Здравейте, д-р Гаврилова. Д-р Маша Гаврилова: Здравейте, добър ден на всички. Водещ: Нека преди това обаче да погледнем буквално за секунди към това какво виждаме на масата за публично обсъждане и защо отново се налага да дискутираме пушенето – „за” и „против”, така все едно досега не е правено нищо по въпроса. Как, въпреки че беше отхвърлена на първо четене, идеята за връщане на режима на пушене в обособени зони в заведенията, тя отново се появи в публичното пространство. Идеята беше оповестена от Асоциацията на заведенията с мотива, че такса „дим” ще напълни специален нов или по преценка стар фонд и че парите от него ще отидат за здраве. припомняме акцента от предаването „Преди всички” на 10 септември, от разговора на Веселина Миланова с Ричард Алибегов, председател на Асоциацията на заведенията, буквално в минута. Ричард Алибегов: Такса „дим” да се заплаща на годишна база, да се определя от размера на заведението. И тази такса „дим” да позволява да има обособено помещение в самото заведение. Таксата се определя по квадратурата на заведението, заплаща се от собственика – много е важно да уточним, клиентите не плащат за тютюнопушенето. И нашата идеята всъщност е тези поправки да влязат в настоящия закон и да може Законът за здравеопазването най-после в тази си част да стане и работещ. Точно така, срещу заплащане с издаване на определен стикер от Министерството на финансите, така че клиентът да може сам да избере: „В това заведение е за пушачи – ще вляза или няма да вляза в него.” Парите е хубаво да отиват във фонд за здравеопазване, за социално подпомагане, за каквото прецени Министерството на здравеопазването. Но ние мислим, че това ще доведе до милиони приходи в бюджета, защото в момента законът както е, не работи, събираемост няма, има 1200 проверки, 100 направени акта. Само по себе си вече чуваме, че това е една неработеща система. Австрия и Германия връщат една крачка назад относно тоталната забрана. При тях просто се обособяват помещения за пушачи, без такси. Репортер: Един нюанс във вашето предложение, който ми се струва много важно да коментираме. Вие казвате, че по този начин ще бъдат премахнати сега съществуващи корупционни практики. Разкажете ни, моля ви. Ричард Алибегов: Когато има, както е оповестено, 1200 проверки и само 100 издадени акта, за нас става абсолютно ясно, че това е неработеща система. Според мен, когато бъдат 1195 издадените актове, тогава ще бъде това работеща система. Защото е обществена тайна в момента, че абсолютно навсякъде тази забрана масово не се спазва. Репортер: И когато отидат инспекторите и констатират, че не се спазва, се плаща такса „спокойствие”? Ричард Алибегов: Това вече не може да се каже така, извадено от контекста. Репортер: Градим хипотези в момента. Ричард Алибегов: Извадено абсолютно от контекста. Българската асоциация на ресторантьорите искаме да създадем диалог между институциите и бизнеса. Искаме да участваме в правенето на тези законопроекти. Имаме много широка подкрепа в момента и мисля, че ще се получат нещата този път. Водещ: Чухме Асоциация на заведенията. Какво може да накара бизнесът да поиска да се самооблага с допълнителна такса, годишна такса „дим”, всичко това в името на отварянето на вратата към пушенето? Това е въпрос, който може според мен да осветли и здравният, и икономическият анализ. Нека да започнем с г-н Атанас Русев от Центъра за изследване на демокрацията. На кого ще помогне това заведенията да плащат такса „дим” и да върнат дима в обособени помещения? Чухме някакви милиони, които могат да се съберат в специален фонд, който пък да отива за лекуване на пушачи, вероятно. Как ви звучи от икономическа гледна точка това? Атанас Русев: Да започнем с това, че е добре да се погледне реалистично към сегашната законова рамка. Господинът е абсолютно прав, наредбата по-скоро не работи в момента, така, както е разписана. Водещ: Едно неработещо законодателство в правилна посока повод ли е да се търси друг регламент, който да либерализира забраната? Атанас Русев: Това е наистина въпрос на обществен дебат. В момента според мен по-скоро общественият дебат клони в посока да не се връща старото положение. Ако се върнем назад, преди 2012 г., преди да влезе в сила тази забрана, имаше тази възможност за обособени помещения. Ситуацията не беше по-добра, и тогава не се спазваше въпросната наредба. Водещ: Тук имаше един финансов аргумент, че няма да плащат клиентите, но ние много добре знаем, че в крайната цена на услугите и на продуктите, които се предлагат в един ресторант или в едно заведение, вероятно собствениците и управителите си калкулират съответната такса, която сами те предлагат да бъдат обложени. Атанас Русев: Проблемът наистина по-скоро е, че с въвеждането на това законодателство, ако погледнем от гледната точка на бизнеса, е, че се въведе една неработеща наредба, която в крайна сметка направи една корупционна ниша, в резултат на което много от заведенията предпочитаха да плащат т.нар. такса „спокойствие”. И в момента, ако изключим големите градове, ако тръгнем из страната ще видим, че масово тази забрана просто не се спазва. Пуши се вътре в закрити помещения. Говорим само за заведенията. Ако тръгнем вече да гледаме... ние имаме, аз последно проверих, имаме 34 000 заведения в страната. На фона на около 650 инспектори. И това са само заведенията. Ако включим хотели и места за настаняване, ако включим всички офиси и т.н., места за обществено ползване, няма как 650 инспектори реално да наложат този контрол. По същия начин... Водещ: Тоест това, което е корупционната такса, такса „спокойствие”, да влиза в държавния бюджет – и бизнесът чист, и държавата сита. Така ли става? Атанас Русев: Това е тяхната икономическа логика. Разбира се, ако направим оценка от гледна точка на щетите, здравните щети, там на практика няма такса, с която бизнесът да може да покрие това. Водещ: Д-р Маша Гаврилова. Каква е цената на общественото здраве? Как вие гледате на това? Д-р Маша Гаврилова: За мен това е едно абсурдно предложение, лишено от всякаква логика, защото то не съответства на замисъла на забраната за пушене, която беше приета през 2012 г. Тази забрана цели да се предпазят хората, които се намират в даден момент на дадено обществено място от вредното въздействие на дима на пушачите, които са на същото това място. Никъде няма (...) нещо, което да води натрупване на някакви средства, до попълване на някакви дупки в бюджета, до създаване на фондове. Този фонд няма да изпълни ролята да предпази хората от въздействието на тютюневия дим, когато даденият човек е на обществено място. Никаква връзка няма едното с другото. Това е просто една възможност да се узакони отмяна на забраната. Защото ние сме минали от 2004 г. през най-различни етапи – на зони, на помещения, на пълна забрана, на отмяна на забраната и т.н. Минахме през всичките тези неща. Документите, които издава СЗО, рамковата конвенция за контрол на тютюна, препоръката за среда без тютюнев дим на ЕК – това са документи, които искат да предпазят хората от вредното въздействие на тютюневия дим. Не е въпросът да пълним хазната. Никаква логика няма в това. Водещ: Вие чухте от представителя на Асоциацията на заведенията, че те разчитат на широка подкрепа. Аз пак ще припомня политическия контекст, беше отхвърлена на първо четене идеята за връщане на този по-либерален режим и за отваряне на вратата за падане на тази твърда забрана, която казваме, че не работи. Но пък не си задаваме въпроса защо не работи и как да я направим работеща. Д-р Маша Гаврилова: Точно това са предложенията, които правим Министерството на здравеопазването, с тези промени в Закона за здравето, които предлага по отношение на тютюнопушенето, не коментираме другите предложения, защото законопроектът е доста широк и в най-различни области. Те точно това искат да променят, да се подобри контролът. Това може да се стане като се разширят правомощията и на други контролни органи да извършат контрол по спазване на забраната, това може да стане с въвеждането на текст, който ще даде права на директорите на регионалните инспекции или на БАБХ да издават заповед за спиране при установяване на повторно нарушение. Това са санкциите, които се въвеждат за допустителство – който допусне в неговия обект, независимо какъв е, да се пуши, да бъде санкциониран по определен начин. Защото това бяха нишите, дупките в закона, които водиха до това той да бъде заобикалян и много често нарушаван, инспекторите да бъдат с вързани ръце. Освен това ние предлагаме още допълнения, които сме установили в рамките на тези шест години, че биха могли да подпомогнат контрола. Водещ: Тоест вие подкрепяте предложението на Министерството на здравеопазването, което аргументирано отхвърли идеята за падане на тази пълна забрана, да се търси модел за по-добър контрол, казвате от „България без дим”. Д-р Маша Гаврилова: За нас ключът е в контрола. Водещ: Контрол. Нека сега да помоля проф. Салчев, аз знам, че той е изкушен от идеята за новия модел да се въведе и задължителна здравна застраховка. Това са страшно интересни неща и това е буквално най-горещата тема в обмисляната здравна реформа, министерството говори за два варианта. Но на мен ми се иска, проф. Салчев, само в аспекта, да си го представим, прекрасен е примерът, само в аспекта пушач, който сключва допълнителна задължителна здравна застраховка, не трябва ли да плаща повече този един пушач, защото знаем, че пушачите боледуват повече, и това мисля, че никой не оспорва? Проф. д-р Петко Салчев: Ако трябва да говоря като застраховател, бих вдигнал вноската на пушачите, разбира се, тъй като там се оценява рискът. При застраховките винаги се говори за риск, а не за споделена солидарност. От друга гледна точка аз мисля, че този (...) продължи вече твърде дълго, от 2005 г. досега, как да се ограничи тютюнопушенето на обществени места. Всякакви форми са търсени. Аз мисля, че производителите решиха проблема, тъй като в закона е написано, че 1% от акциза влиза в специален фонд. Вече има такъв специален фонд, интересно за какво се харчи фондът и дали нещо се е постигнало с тези пари. Тъй че, дори да направим ново плащане в друг фонд или т.н., за мен не е проблемът само в контрола, за мен проблемът е и в превенцията. До момента няма направена нито една съществена програма, която да оказва въздействие и да предобеди младите да не пушат, защото в момента, забранявайки тютюнопушенето в каквито и да е обществени места, ние пренасочваме младите към другите форми на пушене – електронните цигари, цигарите с ниско горене, цигарите с течности и т.н. Или от едната опасност ги хвърляме в другата. За мен по-съществено е да се тръгне към не пълни забрани, търсене на начин за заобикаляне на закона, а към превантивни програми, които да кажат, че всяка отрова, независимо в какво количество, влияе върху здравето. Водещ: Добре, обаче, ако падне забраната, това как ще повлияе на превенцията? Атанас Русев. Атанас Русев: Тук бих искал само да отбележа нещо. Дори когато влизаше тази забрана, един от аргументите, политическите, може би здравните експерти не ги споделят, но един от аргументите беше, че тя ще доведе до намаляване на пушенето. Ако погледнем числата на „Евробарометър”за пушенето в България, на практика няма промяна в процента от населението, който пуши. Ако гледаме от гледна точка на пасивно пушене, вторичните пушачи, там вероятно има някаква промяна, но за съжаление този индикатор не се измерва. Ако говорим за превантивни мерки, нещото, което реално е допринесло за намаляване на пушенето, специално сред младите, това беше повишаването на акциза. Ако погледнем за пушене сред учениците, последните години имаме траен спад на пушенето сред учениците – 15-16 години говорим. Проф. д-р Петко Салчев: И пренасочването им към друг тип цигари. Водещ: Нали там също вдигнаха акциза? Проф. д-р Петко Салчев: Няма увеличено пушене на електронни цигари. Водещ: Нали там също вдигнаха акциза? Не толкова, колкото им се искаше, но все пак имаше повишаване на тази ставка за електронните и другите видове цигари. Проф. д-р Петко Салчев: Не. Само за тези, които са с ниско горене. Атанас Русев: В България не се пушат електронни цигари. Ако сравним с Италия, с други страни, там наистина има по-голям процент от населението. У нас пушенето на тези нови продукти, различни тютюневи продукти, е много ниско. Водещ: Добре, но вие казвате, може би няма данни за отказали се пушачи от забраната за пушене в заведенията. Атанас Русев: Не, казвам, че няма данни за намаляване на пасивните пушачи, вторичните пушачи. Просто никой не го измерва. Водещ: Тоест, ние нека да разграничим двата въпроса – единият е дали хората се отказват да пушат, но различен е въпросът дали хората, които не пушат, са изложени на тютюнев дим. Атанас Русев: Да, това е по-важният въпрос, според мен. Д-р Маша Гаврилова: Може ли и аз да се намеся? Водещ: Д-р Маша Гаврилова, да. Д-р Маша Гаврилова: Искам да кажа, че не знам кой го твърди, но официалната теза на пълната забрана за тютюнопушене не е намаляване на тютюнопушенето. Това не е основната цел. Основната цел е да се предпазят хората, които са в среда от тютюнев дим. Тоест да бъдат освободени от тази среда. Да могат да дишат спокойно там, където се намират на обществено място. Намаляването на пушенето се явява като вторичен ефект, защото, ако ти не можеш да си пушиш на бюрото докато работиш и трябва да слезеш 5 етажа и да отидеш навън да пушиш, е едно, тоест пушиш много по-малко, отколкото, ако си стоиш на бюрото. Или ако трябва да излезеш навън да пушиш в едно заведение, пушиш много по-малко, отколкото, ако си вътре в заведението и пушиш. В крайна сметка за 24 часа един такъв пушач, който е принуден да пуши само навън, не може да компенсира след работното си време да изпуши всичките тия 25-30 цигари, които обикновено пуши. Така че се получава едно намаляване на тютюнопушенето. Водещ: Добре. Имаме много малко време. Това е вашата теза. Ние говорим за две различни неща – дали намаляват пушачите или дали са предпазени непушачите, които може би са малцинство в България. Атанас Русев: Мнозинство са. Над 60% от хората не пушат. Водещ: Чудесно. Завършваме с по едно изречение. Таксата „разрешено пушенето”, т.нар. такса „дим”, с която бизнесът иска да се самообложи, когато говорим за ресторанти и заведения, ще върне ли димът в заведенията? Д-р Петко Салчев. Вие какво мислите, професоре? Проф. д-р Петко Салчев: Това няма да реши никакъв проблем във връзка с основния проблем за ограничаване на тютюнопушенето. Ще продължават споровете навсякъде. Водещ: Благодаря ви. Атанас Русев, Център за изследване на демокрацията. Атанас Русев: Това, което би добавил, е, че непушачите все пак са мнозинство в България. Така че според мен политически в момента е невъзможно да се отиде на този вариант. Водещ: И д-р Маша Гаврилова, Коалиция „България без дим”. Д-р Маша Гаврилова: За мен е абсурдно това предложение и няма да доведе до нищо. Водещ: Благодаря ви за участието в този дебат. 
Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 399 Kb. Сподели с приятели:
|