Дете падна от счупена кошара в болницата в Русе

1900 грама живот

1900 грама. Точно толкова тежеше синът ми, когато се роди преди близо 5 г. Плашещо малък човек, който изкара първия месец от живота си в болница и сам. Кувьоз, после затоплящо легло, различни лекари, за които гледката на недоносеното бебе е ежедневие и за които моят близо 2-килограмов мъник си беше истински великан. Помня всичко това, сякаш беше вчера. Помня страха от после какво ще стане с моето дете, ще расте ли като всички останали хлапета - здраво и щастливо?

На 17 ноември е Световния ден на недоносените бебета. За повечето хора това е дата като всички други от календара като Денят на усмивката или Денят на бирата. Чуват го и не го запомнят. За родителите на 6000 деца, които годишно се раждат у нас недоносени, този ден им напомня за борбата за живот, която техните мъници сами са спечелили. В тази борба единствените, които могат да помогнат, са лекарите. Родителите просто стоят от страни и се молят за чудо, за радостта да отнесеш малкото вързопче щастие живо и здраво вкъщи. Скоро.

Поне така си мислех и аз самата, докато не ми се наложи да мина по пътя на майка, родила преждевременно. Когато видиш нещата от близо, разбираш, че зад сухите цифри стоят човешки съдби, мечти и ужасно много болка, която обаче изчезва в мига, в който видиш усмивката на порасналия си мъник.

А сухите цифри наистина са страшни. 500 грама - това е теглото, под което се счита, че едно бебе не може да оцелее, ако се роди преждевременно. 10% това е процентът на родените преждевременно бебета у нас. Близо 1/3 от тях остават с различни по вид и степен увреждания, след като излязат от кувьоза. 25 000 лв. - това е средната цена на един нов кувьоз. За съжаление болниците в България, особено тези в помалките населени места, рядко получават нова апаратура и лекарите се налага да се борят за живота на мъниците с подръчни средства. Да лепят инкубаторите с тиксо или да заменят изхабили се от времето тръбички или други части от системите му с каквото намерят, за да може машината да продължи да помага на малките бебета да пораснат...

Наскоро разказвах на приятели за известен БГ естраден певец, който често става обект на различни вицове, но от години, без много шум, дарява по един нов кувьоз в различни болници в страната. Малко хора могат да се похвалят, че буквално са подарили живот, нали?

И на фона всичко написано дотук трябва да се знае, че преждевременното раждане може да бъде осуетено. При чести профилактични прегледи - преди, по време и след бременността. И с постоянно говорене по темата. Убедена съм, че много малко хора, извън тези 6000 родители, които годишно се сблъскват с проблема недоносено бебе, могат да разберат сериозността му и отговорността, която носим за него. Но ще кажа друго заради желанието на много майки доброволно да родят със секцио (най-вероятно от страх), голяма част от децата у нас реално се раждат недоносени, макар и не с критично ниско тегло и без това да е отбелязано някъде из регистрите. И рискът от проблем при тях не е много по-малък, отколкото при мъниците, родени в 7-и и 8-и месец...

А днес моето малко момче расте здраво и щастливо. Докато рови с другите хлапета в пясъчника или се гонят на площадката, сякаш забравям за миг, че е роден толкова малък. Но страхът е останал в мен. Ирационален страх, който светва като сигнална лампа всеки път, когато не успее да направи нещо, което някой негов връстник може. И единственото, което ме успокоява, е, че моят малък мъж е доказал, че е борбен и може. Може да надрасне клеймото "1900 грама живот" и да преоткрие за себе си и за мен щастието от всеки ден.