Гражданите на ес
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2.1.Когато потребителите пътуват зад граница
- 3.2.2.Регламентирано образование и обучение
- 3.3.Отваряне на общата система
- 3.3.2.Компенсаторни мерки
- 3.3.3.Частично квалифицирани специалисти
3.2.Временна мобилностПрез 2005 г. бе въведен нов режим за улесняване на временното предоставяне на услуги. Той не задължава специалистите, желаещи да предоставят временни услуги, докато са установени в държавата-членка по произход, да преминат през формални процедури по признаване в приемащата държава. Държавите-членки могат единствено да изискат предварителна декларация, придружена от набор от документи, която при необходимост да бъде изпратена до компетентните органи. Редица държави-членки широко прилагат тази възможност. Има значителен проблем при справянето със ситуации, в които специалист от държава-членка, където съответната професия не е регламентирана, се премества временно в държава-членка, където професията е регламентирана. В такива случаи новият режим е отворен само за лицата, които успеят да докажат две години професионален стаж, или да представят доказателства, че са следвали „регламентирано образование и обучение“. Някои заинтересовани страни призовават за осигуряването на по-голям избор за потребителите, което може да се постигне с разширяване на обхвата на по-лекия режим. Други се страхуват от злоупотреби, като например търсене на най-благоприятната правна система („форум шопинг“). При модернизирането на директивата трябва да се намери точният баланс между тези легитимни позиции. 3.2.1.Когато потребителите пътуват зад границаДвегодишното правило (член 5, параграф 1 от директивата) е общоприето, тъй като защитава потребителите в държавите-членки, където съответната професия е регламентирана. Това правило обаче може да се окаже непропорционално в случаите, когато потребителите пътуват от своята държава-членка по произход до друга държава-членка, и не са избрали специалист в държавата-членка, до която пътуват, а в тази по произход — пример за такъв случай могат да бъдат туристи, които са наели екскурзовод в държавата, от която пътуват. В този случай специалистът няма контакт с потребители от приемащата държава-членка. Следователно изискването за предварителна декларация и две години професионален стаж може да не бъде оправдано с оглед защитата на потребителите. Уважението към избора на потребителя трябва да надделее над опасенията, че той ще потърси най-благоприятна правна система, които в подобни ситуации не са уместни19. Следователно изискването за предварителна декларация не изглежда необходимо. Изборът на потребителя ще бъде ограничен само когато рискът за общественото здраве или безопасността на потребителя оправдават предварителна проверка на квалификациите (съгласно член 7, параграф 4 от сегашната директива). Въпрос 7: Съгласни ли сте, че изискването за две години професионален стаж за специалисти, идващи от държава-членка, в която съответната професия не е регламентирана, трябва да бъде премахнато в случаите, когато потребители пътуват зад граница и не избират специалист в приемащата държава-членка? Трябва ли в този случай приемащата държава-членка да има правото да изисква предварителна декларация? (Посочете конкретни аргументи за или против този подход). 3.2.2.Регламентирано образование и обучениеСпециалистите с т. нар. „регламентирано образование“ също са освободени от изискването за две години професионален стаж. Директивата предоставя доста ограничително определение за „регламентирано образование“ като образование, включващо обучение, специално насочено към упражняване на определена професия, по отношение на конкретните случаи, упоменати в приложение III към директивата. Образователната сфера обаче се променя и директивата трябва да следва тези промени. За да се поощри работоспособността в перспектива за учене през целия живот, политиката, насочена към образованието и обучението, все повече се стреми да разработи универсални умения, които могат да се използват в множество професии (например умения за комуникация или управление), в допълнение към тези, пряко свързани с работата (технически умения). В този контекст може да не изглежда оправдано ограничаването на понятието за регламентирано образование и обучение до тези, които са специално насочени към упражняване на определена професия (вж. член 3, параграф 1, буква д) от директивата). Понятието за регламентирано обучение може да бъде разширено, така че да обхване всяко образование и обучение, признато от дадена държава-членка, и съотносимо към професията. Europass приложението към диплома20 или Europass приложението към сертификат21 могат да бъдат използвани от обучаващите институции, за да се предостави информация за съдържанието и целите на съответните програми. С ревизирано определение за „регламентирано образование и обучение“ по-голям брой от подходящо образованите специалисти могат да се възползват от по-лекия режим за временна мобилност. Същевременно държавите-членки ще имат право да продължат да изискват годишна предварителна декларация съгласно модернизирана директива (освен в случаите, когато професионалната карта направи това изискване излишно). Въпрос 8: Съгласни ли сте, че понятието „регламентирано образование и обучение“ може да обхване цялото обучение, признато от държава-членка, което се отнася за дадена професия, а не само обучението, което е специално насочено към упражняването на определена професия? (Посочете конкретни аргументи за или против този подход). 3.3.Отваряне на общата система3.3.1.Квалификационни ниваЧлен 11 от директивата предвижда пет квалификационни нива в зависимост от вида и продължителността на обучението. Когато даден специалист кандидатства за признаване на квалификацията си за професия по общата система, компетентният орган трябва да използва тези нива, за да определи дали кандидатът може да се възползва от директивата. Съгласно съществуващото положение ако има разлика от две или повече нива между квалификацията на специалиста и квалификацията, изисквана в приемащата държава-членка, директивата не се прилага. Възможно е да се получи припокриване между нивата, определени в член 11, и осемте нива на Европейската квалификационна рамка (ЕКР), основана на резултатите от обучението, след нейното въвеждане през 2012 г.22 Паралелното съществуване на две системи за класификация създава риск от объркване за компетентните органи и други заинтересовани страни. В рамките на проучване, възложено от Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“, понастоящем се оценяват предимствата и ограниченията на тези системи за класификация, насочени към признаване на професионалните квалификации. Резултатите от това проучване ще станат известни през есента. Едно от възможните решения е да се избягва класифицирането на квалификации, което изключва определени специалисти от обхвата на директивата. С оглед на това може да се пристъпи към заличаването на квалификационните нива в член 11 (както и приложение II във връзка с член 11). Това би означавало, че компетентните органи вече няма да определят пригодността на даден кандидат според предварително зададени квалификационни нива, а ще търсят съществени различия при обучението, за да решат дали са необходими компенсаторни мерки. В резултат на това компетентните органи вече няма да могат да отхвърлят молби за признаване въз основа на разлика в квалификационните нива (например между университетска диплома и средно образование), нито да отказват признаване на квалификацията на специалисти въз основа на професионалния стаж, удостоверен от държава-членка (съгласно разпоредбите на член 11, буква а) от директивата).
1) Член 14, параграф 1 от директивата определя условията, при които приемащата държава-членка може да наложи компенсаторни мерки. Едно от тези условия е свързано с продължителността на обучение. При сегашното положение разлика в продължителността на обучение от поне една година е достатъчно условие за прилагането на компенсаторни мерки. Остава под въпрос дали все още е оправдано съществуването на член 14, параграф 1, буква а) от директивата. 2) Член 13, параграф 2 от директивата изисква специалистите да имат поне две години професионален стаж, ако професията им не е регламентирана в държавата-членка по произход. При сегашното положение ако те не изпълнят това изискване, не могат да се възползват от общата система. Няма причина да се изключват специалисти с по-малък професионален стаж. Приемащата държава-членка във всички случаи ще трябва да оцени техните налични квалификации, включително професионалния им стаж. Ако квалификациите се различават значително от национално приложимите изисквания, приемащата държава-членка може да наложи съответните компенсаторни мерки. В съответствие с това член 13, параграф 2 от директивата ще бъде заличен. 3) В Комисията са получени множество жалби от граждани срещу компетентни органи, налагащи несъразмерни компенсаторни мерки. Ако в модернизираната директива вече не се съдържа система за класификация, в нея може да се въведе нова предпазна мярка, която да защитава гражданите на ЕС от произволни компенсаторни мерки. Когато даден кандидат стане обект на компенсаторна мярка, компетентният орган в приемащата държава-членка може изрично да аргументира своето решение по отношение на: a) съществените различия между обучението на кандидата и обучението, изисквано в приемащата държава-членка (по-конкретно кои елементи от обучението, необходими в приемащата държава-членка, са недостатъчно застъпени в обучението на кандидата и защо те се смятат за „съществени различия“); б) причините, поради които тези съществени различия не позволяват на специалиста да упражнява професията си в приемащата държава-членка. 4) За да се улесни прилагането на компенсаторни мерки, основните разпоредби на Кодекса за поведение за националните административни практики съгласно директивата23 (като например изискването поне два пъти годишно компетентните органи да предлагат тестове за установяване на способностите) могат да станат задължителни. Кодексът за поведение обаче трябва да остане незадължителен в останалите си части.
В съответствие с решението по делото Morgenbesser в модернизираната директива могат да бъдат потвърдени два принципа: разширяване на процедурните предпазни клаузи на директивата, които да обхванат завършилите академично обучение, желаещи да преминат платен контролиран стаж по професията си в чужбина, ако такъв стаж се предлага на граждани от приемащата държава-членка. Това засяга най-вече сроковете, в които компетентните органи трябва да вземат решение, както и задължението да се потвърди получаването на заявлението в определен период от време и да се уведоми неговия подател за липсващи документи от досието. В същото време директивата може да поясни, че държавата по произход не може да откаже принципно да признае стаж въз основа на това, че той е проведен в чужбина. Процедурните предпазни клаузи на директивата могат да бъдат приложени и в този контекст. Въпрос 11: Бихте ли подкрепили разширяването на ползите от директивата към лицата, завършили академично обучение, които желаят да преминат платен контролиран стаж по професията си в чужбина? (Посочете конкретни аргументи за или против този подход). Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|