Университетите в много държави-членки предлагат най-малко петгодишна програма за обучение по архитектура. Директивата не предвижда никакви пречки в тази насока: изискванията за четиригодишно обучение на архитекти, посочени в член 46, представляват необходимият минимум, позволяващ на държавите-членки и университетите да прилагат по-високи стандарти при образованието на бъдещите архитекти. Независимо от това професионалните организации, представляващи архитектите, предлагат минималната продължителност на обучението по директивата да бъде увеличена от четири на пет години, за да отрази развитието на професията.
Предложението да се хармонизира петгодишното изискване на ниво ЕС повдига някои сложни въпроси. Първо, Комисията не е в състояние да потвърди кои от дипломите, посочени в директивата въз основа на тяхното съответствие с нейните настоящи разпоредби, удостоверяват преминаването на петгодишно обучение. В резултат на това въвеждането на хармонизиран минимален период на обучение от пет години ще наложи необходимостта от режим на придобити права за архитекти, чието обучение е започнало (или ще бъде започнато) преди влизане в сила на модернизирана директива през 2012 г. или 2013 г., в допълнение към вече съществуващия режим на придобитите права за архитекти, получили образованието си преди влизане в сила на първата директива за архитектите през 1985 г. (вж. член 49 от Директива 2005/36/ЕО във връзка с приложение VI).
На второ място, това решение значително ще ограничи гъвкавостта, без да предложи изход от друг сериозен проблем, свързан с мобилността, а именно — как да се отчита контролираният професионален стаж. Този аспект от образованието вече е приет в много държави-членки като важен елемент от обучението на архитектите.
В този контекст могат да бъдат набелязани два варианта:
Първият вариант е да се запази съществуващото изискване за четири години.
Вторият вариант е разпоредбите на директивата да се адаптират към сегашната ситуация в повечето държави-членки, като на всяка от тях се позволи известна гъвкавост: за да се възползват от автоматичното признаване на квалификациите си, архитектите трябва да докажат най-малко пет години академично образование, последвано от поне една година контролиран стаж, или най-малко четири години академично образование с поне две години контролиран стаж. В резултат на това ще са необходими най-малко шест години за придобиване на пълна квалификация за архитект в Европейския съюз, която винаги ще включва контролиран стаж.
Въпрос 22: Кой от двата посочени по-горе варианта предпочитате?
Вариант 1: запазване на настоящото изискване за най-малко четири години академично образование;
Вариант 2: допълване на настоящото изискване за най-малко четири години академично образование с изискване за две години професионален стаж. Като алтернатива архитектите ще имат право на автоматично признаване на квалификацията след завършване на петгодишна академична програма, последвана от поне една година професионален стаж.
4.7.Автоматично признаване в сферата на занаятите, търговията и промишлеността
Автоматичното признаване на квалификациите в сферата на занаятите, търговията и промишлеността зависи от две условия: (1) определен брой години стаж в зависимост от дейността и (2) ясно идентифициране на професионалната дейност въз основа на приложение IV към директивата. Относно първото условие оценката показва, че няма причина за промяна на минималния брой години изискван стаж. Относно второто условие има категорични становища, че в настоящия си вид приложение IV невинаги позволява ясно идентифициране на дадена професия въз основа на изброените в него дейности. Понастоящем приложение IV се позовава на Международната стандартна отраслова класификация (ISIC)32, но не на нейната последна версия, а понякога на версии, датиращи от 50-те и 60-те години на XX век.
Едната възможност е да се приеме за основа същата класификация ISIC, но в най-новата ѝ ревизирана форма от 2008 г., която включва по-прецизно дефиниран списък с дейности. С бързо развиващия се технологичен прогрес дефинирането и актуализирането на квалификациите и съответстващите професии добива особена важност. Различни заинтересовани страни предлагат като алтернативно решение Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки на ЕС33, който редовно се актуализира, и номенклатурата по Международната стандартна класификация на професиите (ISCO)34 в нейната ревизирана версия от 2008 г.
Докато модернизираната директива трябва да запази принципа на автоматично признаване за професиите в областта на занаятите, търговията и промишлеността, класификацията на самите дейности може да бъде извършена на по-късен етап въз основа на резултатите от проучването.
Въпрос 23: Кой от следните варианти предпочитате?
Вариант 1: незабавно модернизиране чрез замяна на класификацията ISIC от 1958 г. с класификацията ISIC от 2008 г.;
Вариант 2: незабавно модернизиране чрез замяна на приложение IV с Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки;
Вариант 3: незабавно модернизиране чрез замяна на приложение IV с номенклатурата по ISCO в нейната последна ревизия от 2008 г.;
Вариант 4: модернизиране в два етапа: потвърждение в модернизирана директива, че автоматичното признаване продължава да се прилага за дейности, свързани със занаятите, търговията и промишлеността. Тези дейности продължават да бъдат изброените в приложение IV до 2014 г., когато посредством делегиран акт ще бъде въведен нов списък с дейности. Списъкът трябва да се основава на една от класификациите по варианти 1, 2 или 3.
4.8.Квалификации в трети държави
По принцип Директивата за професионалните квалификации се прилага за граждани на ЕС, които притежават квалификации, придобити в държава-членка на ЕС. Въпреки това тя е в помощ и на граждани на ЕС, притежаващи квалификации, придобити извън Европейския съюз (например диплома от Канада или Китай).
Директивата се прилага за граждани на ЕС, които първоначално са придобили квалификация в трета държава, ако тази квалификация вече е призната в държава-членка и гражданинът на ЕС разполага с тригодишен професионален стаж в тази държава-членка. Член 3, параграф 3 от директивата улеснява свободното движение на гражданите на ЕС, които се местят в друга държава-членка. Следователно те могат да се възползват от всички процедурни защити по т. нар. „обща система“ (като например бързо и обосновано решение относно признаване на квалификацията). Казано накратко, тригодишен законен и действителен професионален стаж в държава-членка позволява третирането на първоначалната квалификация, добита в трета държава така, по същия начин, както ако е придобита в държава-членка на ЕС.
Директивата обаче съдържа и предпазни клаузи, гарантиращи минималните изисквания за обучение, които вече са хармонизирани на европейско ниво (за определени здравни професии и архитекти). Съгласно член 2, параграф 2 от директивата държавите-членки не приемат квалификации от трети държави, придобити от граждани на ЕС, ако нивото на квалификацията не отговаря на минималните изисквания за квалификации, придобити в ЕС. Държавите-членки трябва също така да предотвратят миграцията на квалифицирана работна ръка от държави, които не членуват в ЕС35.
Основният въпрос е дали цялостният недостиг на квалифициран персонал изисква промени в горепосочените разпоредби. Такива промени на първо място ще донесат полза за гражданите на ЕС. Те обаче могат да засегнат и някои граждани на трети държави, които се ползват с права по европейското законодателство: членовете на семействата на граждани на ЕС36, дългосрочно пребиваващите лица37, бежанците38 и притежателите на „сини карти“39 имат същите права като гражданите на ЕС при признаването на професионалните им квалификации (въпреки че съответните законови инструменти не са задължителни за всички държави-членки на Европейския съюз).
Въпрос 24:
Смятате ли, че са необходими промени в предвидения в директивата начин, по който се третират гражданите на ЕС, притежаващи квалификации от трети държави, като например намаляване на тригодишното правило по член 3, параграф 3? Бихте ли приветствали такава промяна и за гражданите на трети държави, включително лицата, обхванати от европейската политика за съседство, които се ползват от клаузата за равнопоставеност съгласно съответното европейското законодателство? (Посочете конкретни аргументи за или против този подход).
5.Изпращане на становища по Зелената книга
Комисията приканва всички заинтересовани страни да изпратят своите становища до 20 септември 2011 г., за предпочитане по електронната поща, на следния адрес:
DG Internal Market and Services, Unit E-4 Free movement of professionals
E-mail: MARKT-PQ-EVALUATION@ec.europa.eu
Пощенски адрес: European Commission
Internal Market Directorate General, Unit E-4
Rue de Spa 2
Office 06/014
1049 Brussels
Belgium
Не е задължително становищата да обхващат всички въпроси, повдигнати в настоящата Зелена книга. Те могат да се свеждат до въпросите, представляващи особен интерес за Вас. Посочете ясно въпросите, за които се отнасят Вашите становища. Ако е възможно, посочете конкретни аргументи за или против вариантите и подходите, представени в книгата.
Всички становища ще бъдат публикувани на интернет страницата на Генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“, освен ако техният автор изиска друго. Важно е да се запознаете с декларацията за поверителност, приложена към настоящата Зелена книга, или с информацията относно обработката на Вашите лични данни и становища.
Сподели с приятели: |