Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 226 227 Според някои изследователи на езотеризма думата „граал“ произлиза от гръцката „krater“. Тази етимология е разкрита в книгата на Хенри и Рене Къхейн Кратерът и Граалът“ (The Krater and the Grail). В Древна Гърция кратер означава голям метален или глинен съд с камбановидна форма и две дръжки, в който обикновено смесвали вода и вино. В книга IV от Corpus Hermeticum (основната книга, приписвана на Хермес Трисмегист), също се споменава за кратер, нов един твърде загадъчен контекст Той (Бог) напълни един голям кратери да го дадена пратеник да го отнесе, като му заповяда да извиква в сърцата на хората следното Кръщавайте се, ако можете, в кратера, вие, които знаете защо сте родени. И ония, които откликнаха на този призиви бяха кръстени в Ума, те получиха Знанието и станаха посветени в Ума, съвършени люде... да съзерцават божествените неща ида разбират Бога. Такова е благодеянието на божествения кратер“. Именно в този херметичен текст се разкрива в явен вид един от основните постулати на херметизма: Човек е в състояние да разбере Бога ида достигне Неговото ниво и Неговия Ум чрез познание. Групата на такива хора се нарича общество на посветените. Оттук до обществото на Сион“ има само една крачка, крачка, която прехвърля мост между херметичния кратер (те. граала) и групата на посветените (те. висшите сановници, монарси и управници на Западна Европа през вековете. В случая рицарските ордени на тамплиерите и по-къс- но тези на розенкройцерите и на масоните от различен тип, са само спомагателни структури, улесняващи и способстващи за разгръщането намита и легендата за Свещения Граал. През късното Средновековие тази легенда превръща рицаря в избраник за търсене на Бога, в един вид посветен, който е способен да усвои тайното познание, издигайки се чрез него до нивото на Самия Творец единствено чрез усилията на своя разум. И накрая в нашето описание на този предренесансов период трябва да споменем нещо и за творчеството на великия Мозес Маймонид (1135–1204), посветен философ, учени богослов. Макар неговата връзка с езотеризма да не е пряка, а неговото име да се цитира често от привържениците на аристотелизма, Маймонид е известен с оригиналния си подход към въпроса за помирението на богословието и разума. Неговата философия е близка до тази на Тома Аквински, който идва след него. Маймонид има важни заслуги в развитието на християнския езотеризъм и християнската кабала. Той приема, че Библията трябва да говори на езика на философията. В своето произведение Книга за познанието Маймонид описва основните метафизически, етически и космогонически начала и принципи, създадени от времето на Моисей до Гърция. В нея той пише, че всички звезди и всички сфери са надарени сдуша, че имат съзнание и разсъдък и като поставя земния свят в зависимост от звездните влияния и достойнства, този философ се превръща в сподвижник на херметичната философия и платоническата космология, привличайки вниманието на езотериците. Профетизмът на Маймонид е мистичен и осенен от идеите на Филон и Плотин. Той говори за някакво устно философско предание, съобщено първоначално на пророците от Стария Завет под знака на тайната. В своите произведения Маймонид се опитва да примири Платон и Аристотел, свеждайки техните различни философски виждания под общия знак наедно сътрудничещо с вярата познание. В този смисъл той отбелязва Светият, да бъде благословен, се обича само благодарение на познанието, което имаме за Него и тук любовта е съразмерна с просветеността. Малко знание означава малко любовно нашироко познание съответства силна наслада. Ето защо трябва да се стремим да разберем ида вникнем в науките и познанията, които стигат до откриването на Създателя, доколкото. е по силите на човека да ги разбере ида им въздейства За съжаление искреният стремеж на Маймонид към познаване на Божието битие е канализирани насочен по заблуждаващото русло на езотеризма и херметизма, които доминират по онова време умовете на любознателните. Въпреки това, може да се каже, че Маймонид изпъква като един от видните предвестници на Ренесанса, и най-вече на някои от неговите езотерични насоки. В заключение на този параграф ще отбележим, че в течение на разгледания от нас период от развитието на езотеризма и хер- метизма, тези учения стават все по-зависими от гръцката фило- |