Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 228 229 софска школа на платонизма и неоплатонизма, в които въплътените Идеи получават и своеобразна херметична жизненост, допълнена от философията на еврейската Кабала, добавяща към този сурогат уточнения от и чрез математическите анализи на кодове, разкривани в различни текстове. В същото време обаче става ясно, че езотеризмът от неоплатонически произход започва да изпитва нарастваща по сила опозиция отстрана наедно произтичащо от аристотелизма богословие, една конфронтация, която по-късно прераства в новото качество в човешката култура, наричано от някои „светска наука“. § 1.4.2. Ренесансът – кръстопът на различни човешки култури. Образът на митичния Фауст. Херметичната философия в из- куството и литературата. Златните векове на Ренесанса (14- 16 век. Ролята на Францисканския ордени на Оксфордската школа. В началото на 14 в. в човешката история на културата се случват някои важни събития. Великият италиански поет Данте (1265 – 1321) пише своята Божествена комедия, която само привидно има религиозен характерно всъщност защитава идеи, граничещи с ерес. След Данте се появява Франческо Петрарка (1304 – 1374), автор на една блестяща поезия, разкриваща любовта на поета към Древна Гърция. По тази причина Петрарка е наречен по-късно баща на италианския хуманизъм. По същото времена италианския хоризонт на културата блести и звездата на гениалния Джовани Бокачо (1313 – 1375). Творчеството и на тримата оказва силно влияние в целия свят. То се разпростира и на север към все още тъмната Англия, където писателят Чосър полага началото на британската светска литература чрез своите „Кентърбърийски разкази. Данте, Петрарка, Бокачо и Чосър вече пишат не на латински езика народните си езици. Творчеството на тези велики мъже бележи началото на един съществен, революционен пробив в закостенялата от векове човешка култура, раздирана от противоречията в религиозната сфера, породени от намесата на чуждите на християнството учения. „Междувременно старият спор между православната и католическата църква се изостря. През 1054 г. двете църкви престават да търсят помирение. Раздорът между тях е обявен официално всяка от тях пристъпва към отлъчването на другата и взаимната им антипатия продължава дог. През следващите три века католическите кръстоносци се радват на мълчаливо, а и понякога не дотам мълчаливо одобрение на своите действия, насочени към поразяването на източния съперник на Рим. През 1204 г, по времена Четвъртия кръстоносен поход, западните армии, отправили се към Йерусалим, за да освободят повторно Божия гроб, успяват да намерят време да превземат, ограбят и опустошат византийската столица. След това не успяват да открият време да продължат пътя си към Светите места.“ 137 От този удар Източната Византийска империя не може да се оправи дълго време и така отслабена и откъсната от останалия християнски свят, попада по-късно в лапите на отоманските нашестве- ници. Паралелно на тези важни събития в италианския град Флоренция се извършват някои важни промени. Градът е владение на папския банкер Козимо Медичи по времето, когато в него настъпват някои дълбоки преобразования, свързани с настъпващото всеобщо пробуждане на християнския свят. Флоренция е средище на различни науки, а светското учение тук си създава своя културна среда, в която то може да се развива, без да изпитва затруднения отстрана на църквата. В това учение се поставя особено силно ударение върху достойнствата и значението на човека. Човекът тук се радвана своеобразно обожествяване, подобно на човека, издигнат в херметизма като бог благодарение на приписваните му там качества на способен да се издигне до нивото на Бога чрез познание. В този смисъл се появяват и се налагат в езиковата култура понятията „хуманизъм“ и „хумани- тарни науки“. Флоренция по този начин се превръща в център на хуманизма, на хуманитарната култура на мислене и на хуманитарните науки, открили пътя към Ренесанса. По същото време в този град се появява един от царедворците на византийския император на име Георгий Гемист, станал известен под псевдонима Плетон. Горещ привърженик на гръцката философия и на херметизма, той се чувства свободен в царящата във Флоренция атмосфера. В компанията на доверени хора от италианското об- |