Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 248 249 Египет и Древна Гърция се смятало, че Златното сечение е отразено и в пропорциите на човешкото тяло. Вярвало сече в сграда, в чиито измерения е заложено въпросното съотношение, хората могат да живеят и работят в по-голяма хармония. По времето на Ренесанса художниците-херметици приемат, че Златното сечение не само олицетворява определени математически и геометрически закономерности, но притежава име- тафизични измерения. И това е, защото то е основано на число, което съществува вечно и присъства навсякъде. По този начин Златното сечение се възприема като особена изява и атрибутна божественото начало. Чрез него се вижда как Бог демонстрира своята непроменяща се природа, изразена в случая с неизменните закони на числата и универсалните математически пропорции, откривани в геометричните форми. Постепенно тези идеи започват да проникват и в изкуството от херметичен тип. Вярата на художниците-херметици е, че подобно на музикалните произведения те могат да включат в творчеството си херметичния принципна хармоничните пропорции и по този начин тези творения могат да изпълняват ролята на талисмани, тена средства за призоваване на духовните небесни сили. Чрез изобразяването на математическите пропорции творенията на изкуството могат да се превърнат в приемник и медиум (посредник) за проникване на божествената сила вби- тието на хората. Талисманите на изкуството се разглеждат като способни да упражняват магическо окултно въздействие върху човешкия микрокосмос. Творенията на изкуството следователно могат да влияят върху определени глъбини на психиката и най-вече на подсъзнанието, стимулирайки по този начин възникването на ирационалното познание, недостъпно за рационалното мислене и логика. Ренесансовият херметизъм издига в култ и архитектурата много преди това да стори с живописта и скулптурата. Този култ датира още от времето на древногръцкото питагорейско учение. Фундаменталните религии на юдеизма и исляма в известен смисъл подтискат този култ, издигайки религиозния аргумент за забрана на идеалното изобразяване на Божия образ. По този начин юдеизмът и ислямът развиват култура, враждебна на изобразителното изкуство. Това най-добре се вижда от великолепната украса на християнските катедрали, която отсъства в синагогите и джамиите. Това пренебрежение към изобразителното изкуство отстрана на двете фундаментални монотеистични религии може да се обясни с факта, че опитите да се изобрази естествения свят, включително и човека, се възприемат като богохулство или като опитна човека да се състезава с Бог-Творец, и дори да заеме неговото място. Смята сече единствено Бог има правото да създава форми от нищото, да вдъхва живот на пръстта. Смята се още, че опитите на човек да създаде копия на тези форми, както и на живота, с помощта на дърво, камък, бои и всякакви други вещества, е нарушение на божието правомощие, при което задължително се получават карикатури. Зад тази свръхбуквално възприемана догма обаче се крие едно по-дълбоко теологическо оправдание, донякъде припокриващо се с питагорейското учение, а може би и възникнало под негово влияние. Подобно на Космоса в очите на питагорейците, при юдеизма и исляма Бог се възприема като една цялост. Бог е единство. Бог е всичко. От друга страна формите на сътворения свят са много наброй, разнородни и многообразни. При юдеиз- маи исляма тези форми могат да бъдат възприети като свидетелстване за божественото единство, а за фрагментирането на преходния свят. Ако Бог въобще може да бъде открит в творението, той може да бъде съзрян не в разнообразието на формите, а в общите принципи, които ги обединяват. С други думи, Бог може да бъде съзрян в принципите на формата въобще, определени в крайна сметка от градусите на един ъгъл и от цифрите. Проявленията на Божията слава могат да бъдат съзрени не в разнообразието на формите, а във формата въобще и в числата. Следователно, Божието присъствие трябва да бъде въплътено в сгради, при чието построяване водещо начало е съобразяването с формата и с числата, а не с украсата. Синтез на формата и числата е разбира се геометрията. Чрез геометрията и чрез редовното използване на геометрични образци синтезът на формата и числата се актуализира. Чрез изучаването на геометрията някои абсолютни закони започват да стават разбираеми закони, които свидетелстват за съществуването наред, на замисъл и на единство. Замисълът на Твореца |