Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 250 251 видимо е безпогрешен, неизменен и вездесъщи по силата на тезиси качества може да бъде възприет като нещо с божествен произход, като видима изява на божественото могъщество и воля. Геометрията започва да се възприема като нещо свещено и обвито в ореолна тайнственост.“ 152 Тези идеи, изказани от привържениците на херметизма М. Бейджънт и Р. Лий, се опровергават напълно от откритите през 19 в. неевклидови геометрии, които фактически развенчават ореола на свещената евклидова геометрия и по този начин поставят под съмнение идеята за абсолютността на синтеза на формата и числата, синтез, който чрез новите геометрии се проявява практически ведно неограничено от нищо разнообразие. По този начин може да се счита за развенчана и херметичната идея за единството на духовния и физическия свят, чрез която херме- тиците и езотериците се стремят да обяснят съществуването на математическите пропорции от типа на Златното сечение и техния дълбок смисъл, изразяващ единството на нещата в световната картина. Оказва сече зад тези числови пропорции се крие един много по-дълбок смисъл, разкрит едва в последно време в рамките на НЛНП (вж по този въпрос по-подробно в книги 5 ). Фундаменталната грешка, която допускат в случая херметици- те, ечете бъркат идеята за Единния Бог с идеята за единството на света. Идеята за Единния Бог е отрицание на учението на по- литеистичния характерна духовното битие тена идеята за съществуването на множество богове, докато единството на света херметиците разбират като единство на духовния и физическия свят, една идея, която се опровергава от новата теория ФБ и КВТТП. Принципното различие между физическия и духовния свят, защитавано от последната, опровергава херметичната идея за одухотворяемостта на творението, идея, приписваща духовни качества на всички материални форми, съставящи реалната видима вселена, което е логическо следствие от единството на физическия и духовния свят. Фрагментирането на битието следователно не се отнася до преходния физически свят, идея, приписвана на юдеизма и исляма отстрана на херметиците М. Бейджънт и Р. Лий, а се отнася до фундаменталното различие между физическия и духовния свят, което от своя страна представлява и един от стълбовете на християнското учение. Въпреки тези фундаментални грешки херметизмът изиграва важна роля за въвеждането нареди хармония в ренесансовата архитектура. Принципите на тази архитектура се поставят от римския архитект Витрувий още през 1 в. пр. Хр. Напр. той препоръчва строителите да се обединят в дружества за взаимопомощ, наречени collegia. Масонските организации и ложи в известен смисъл са резултат именно на тези идеи на Витрувий. Последният препоръчва олтарите да са обърнати с лице на Изток, което се изпълнява при строителството на християнските черкви. Архитектът, по неговите думи, трябва да бъде умел чертожник, математик, да познава историята и философията, запознат с музиката. добре запознат с астрономията. Витрувий всъщност възприема архитекта като своеобразен маг, който владее цялото човешко познание и е наясно със законите, определили хода на сътворението. Най-важен от тези закони е геометрията, с която архитектът е длъжен да се съобразява, когато гради храмове с помощта на пропорциите и симетрията“.“ 153 В ренесансовата архитектура възниква и един интересен проблем. В „Тимей“ Платон твърди, че Творецът е придал на вселената формата на сфера, която е „най-съвършената от всички форми. Под влиянието на тази платонова идея през Ренесанса се оформя идеята, че съотношенията в измеренията на сградите трябва да съответстват на хармонията на сферата, на окръжността. Известният ренесансов архитект Андреа Паладио (1508–1580) препоръчва строежът на черквите да се основана на формите на окръжността. По този начин, счита той, черквата се оказва обградена само от една окръжност, която няма нито начало, нито край. Еднаквата отдалеченост на всяка нейна точка от центъра е изключително ясно свидетелство за единството, безкрая, равнопоставеността и справедливостта, с които ни дарява Бог.“ 155 Според Паладио красотата се получава от правилността на формата и от съответствието между цялото и частите, между частите помежду им, и отново между частите и цялото“ 156 Въз основана подобни идеи в течение на известен период от Ренесанса черковните сгради се проектират не върху формата на кръста, а върху формата на окръжността. Хармонията на последната, сътворена от човека, се възприема като видимо |