Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 254 255 в който е отразен божественият макрокосмос. Така градината се превръща в своеобразен талисман, възприеман като символна съвършените взаимоотношения между човека и природата. Ценността на така оформените градини и паркове според ренесансовите херметици се заключава във възможността чрез тях да се придобие непосредствена представа за Бога. Херметизмът играе роля и в усъвършенстването на европейските езици. Това става чрез влиянието, оказвано от херметизма върху ренесансовата литература и поезия. Напр. във Франция принципите на херметичната магия се въвеждат в поезията от седем известни поета, станали популярни под названието „Плеядата“. Вдъхновители представителна тази група е Пиер дьо Ронсар. Освен него по-важни имена от групата са тези на Жан Дора, Жоашем дьо Беле и Жан-Антоан дьо Баиф. Тези поети правят смели експерименти с магическата сила насловото, основани на теорията на Данте за алегорията и на принципа укриването истинността на нещата с вълшебното покривало насловото. По този начин поетът чрез словото си успява да въведе в разума на обикновените хора тайни, които те не могат да постигнат, когато истината им се съобщава открито“ 159 Членовете на Плеядата имат голям принос за измислянето на различни развлечения, възприети в аристократичните среди, като напр. театрални представления, рицарски турнири, танци, рецитали на поезия с музикален акомпанимент, при които често се използват екзотични костюми и пищни постановки. Тези поети се заемат и с мащабна реформа на френския език, като изхвърлят от него по-стари и простонародни думи и въвеждат на тяхно място по-възвишени думи от италианския език от времето на Ренесанса. Членовете на Плеядата учредяват и академия, която е покровителствана от френския крал Шарл IX. Тя е изградена по италиански образец, като в нея главната цел е сливането на поезията с музиката, открило пътя към създаването на операта. Първите стъпки на операта като форма на изкуството се основават на херметичната магия, въведена в поезията от членовете на Плеядата. Поезията на Плеядата оказва голямо влияние и върху английската култура. Тяхната поезия се посреща възторжено от две забележителни личности от времето на кралица Елизабет – Едмънд Спенсър и сър Филип Сидни (1554–1586). Последният е ученик на Джон Дий. В своето произведение Defense of Poetry Защита на поезията) Сидни възхвалява поетите от Плеядата и окачествява поета като магическа личност. Спенсър (1552–1599) от своя страна, е близък приятели идеен последователна Сидни. Двамата се стремят да направят за английския език това, което поетите на Плеядата са направили за френския език. В своята поезия Спенсър използва сложни многообразни алегории, за да покаже взаимовръзката между макрокосмоса и микрокосмоса. Той подражавана Джон Дий, мечтаейки за една мистична световна британска империя, управлявана от една също така мистична кралица-богиня, чието царуване възвестява настъпването на мечтания от херметиците Златен век. В образа на кралица- та-богиня Спенсър вижда самата кралица Елизабет, която под влиянието на подобни идеи е обожествена след смъртта ѝ, сочена като втора Дева Мария в небесата. По този начин се издига и своеобразен култ към английския монарх, провъзгласявайки мистическо родство между девата Елизабет (The Virgin) и Дева Мария. Поезията на Плеядите има отзвук и в Италия. Тук магическите експерименти със словото придобиват не само семантично значение, предадено справилата на граматиката и синтаксиса, но и звуково значение, предадено чрез мелодията и ритъма В резултатна сливането на поезията и музиката възниква и операта. Самото название опера произлиза от латинската дума за работа, която се използва и в алхимията за обозначаване на постигането на някакъв нов просветляващ съзнанието синтез. Първото истинско оперно представление се състои във Флоренция през 1598 г, където се представя операта Dafne на Ринучини. Като форма на изкуството отначало операта представлява своеобразно частно представление с изключително скъпа постановка, заплатено от кралски и аристократични особи и предназначено изключително за тях. Представлението, изнесено в стихове, се разиграва върху специално направена за целта сцена, при което се използват най-усъвършенствани устройства, специални ефекти и трикове, създаващи усещане за перспектива. Негови задължителни елементи са музиката и танците, |