Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 240 241 Леонардо да Винчи (1452–1519). Неговата картина Трактат по анатомия е прочута и до ден днешен с изображението на хармонията в пропорциите на човешкото тяло. Неговите Басни са типичен примерна херметични и магични виждания. В най-общи линии може да се каже, че ренесансовите картини от този златен период представляват сложни антропо- морфни композиции, създаващи илюзия за нещо реално, една реалност, наситена от купища цветя, плодове, зеленина и животни. Тези съставни композиции са истински чудеса, представляващи живи, одухотворени превъплъщения на природата, отразени в сърцето на алегоричната човешка индивидуалност. Те възбуждат въображението на хората, повдигат духа им, създавайки илюзията за духовния комфортна едно фино идели- катно преплитане на микрокосмоса с макрокосмоса. Чрез тях чувството за божественост изниква спонтанно от дълбините на човешката душевност. Именно поради тази духовна сила, бликаща изобилно от художествените произведения на изобразителното изкуство, флорентинските платоници наричат художника на Ренесанса Deus in terris (Бог на този свят. В поетичното изкуство също откриваме едно своеобразно кръстосване на класическия хуманизъм с херметичната линия. Типично в това отношение е странното течение на лионските поети Морис Сев (1510–1564), Пернет дьо Бюле и Луиз Лабе, които създават една особена ренесансова поезия, съчетаваща неоплатонизма с високата наука на херметизма, една особена форма на научна поезия, възникнала във Франция през 16 в. Тук трябва да споменем и за Пиер дьо Ронсар (1524–1585), оставил ни своя Химн на демоните, напомнящ за произведението на византиеца Псел (11 в) „Тимотей или За енергията и действията на демоните. В своя химн Ронсар осъвременява тези езотерични теми, като ги пренася сред живописния пейзажна родната си област Вандемоа. Стилът и подходът на този творец напомнят тези на Брьогел (1525–1569), демонстрирани в известната картина на последния Падането на Икар (1558). Тук елементарните духове на природата действат както в различни ренесансови магии. В тях се спотайват душите и същността на явленията. В тази своеобразна природна амалгама се раждат Божиите знаци, предназначени за нашия разум, изявени чрез енергията и действията на Демиурга. И това е, защото Бог е навсякъде, във всичко се намесва Бог“. Под влияние на езотеричната подух литература се раждат и някои значими политически идеи, митове и символи. Всичките от своя страна дават начало на множество ордени, тайни общества и организации. През 1429 г. напр. Филип Добрия, дук на Бургундия, основава ордена на Златното руно. Идеята е заимствана от езотеричната епопея на Язон и Аргонавтите, които заминават за Колхида в търсене на руното на вълшебния овен, отнесъл в небето Фрикс и Хела. Литературата от този период е силно повлияна от този разказ, изпъстрен с алхимична символика и богат, обаятелен ритуал. Това е разказ, който възбужда приключенския дух в Европа и поражда завоевателските митове, свързани стайните учения на ордените. Митът за златното руно се застъпва в книгата на Жан Мозел Цвете на историите, както и в История на Язон“ на Раул Льофевр. В последната руното се свързва с историята на един свитък, където са записани всички тайнства, които трябва да се съблюдават и пазят, за да се стигне до тъй възвишеното нещо, символизирано в случая от златното руно. Тази алхимична интерпретация на древния мит вдъхновява дори някои опити за кръстоносни походи, оказвайки трайно въздействие и върху видни личности като Карл V и Филип II. Оттук насетне митът за златното руно се радвана голямо херметично и алхимично признание, бидейки застъпен както в литературата, така и в действията на тайните ордени и общества. В Англия този мит има политически отражения, превръщайки се в разпространяваната от Джон Дий идея за британската имперска съдба, подклаждайки по този начин завоевателния дух в общественото съзнание на британците. В този смисъл е написана и голямата магична поема от Ренесанса Кралицата на феите, чийто авторе англичанинът Спенсър. Това е несъмнено произведението, което най-добре илюстрира елизабетинския неоплатонизъм в литературата. В него авторът е свързал нумерологични и астрологични мотиви, различни теми, като например тази за „магич- ната“ сграда, Храма. Поемата е останала недовършена, но все пак представлява нещо цялостно и чрез появата на рицаря Роз- |