Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 242 243 Кроа се явява предвестник на голямото розенкройцерско течение. Кралицата на феите е химн в честна кралица Елизабет, в който Спенсър възпява нейните кралски достойнства в съгласие със звездите, еврейските сефироти и ангелския хор. Възхвалата му на кралската съдба се застъпва с проекта на Дий. Тази поема е синтез на куртоазния езотеризъм, окултната философия и Кабалата и е вдъхновена по-специално от Франческо Джорджи, но е свързана и с Артуровата рицарска епопея.“ 145 Друго важно явление в литературата на Ренесанса е творчеството на Уилям Шекспир. През вековете са написани стотици книги, в които се твърди, че пиесите, приписвани на този автор, в действителност са писани от видния езотерик и масон сър Франсиз Бейкън. В отдела за редки книги към библиотеката на Конгреса във Вашингтон има цял шкаф с каталози, описващи стотици факти по този въпрос. Изследователят на масонството Мари Бауер Хол пише следното Сър Франсиз Бейкън е единственият човек на своето време, който е могъл да напише пиесите. Уилям Шекспир, човекът от Стратфорд, съвсем определено не може да ги е написал, защото неведнъж е било доказвано, без никакво съмнение, че Уилям Шекспир не е можел да чете и пише.“ 146 Известната криптоложка Елизабет Уелс Галъп, която години наред е изследвала закодираните послания в текстовете на въпросните пиеси, стига до същото заключение Доказателствата са в изобилие и са неопровержими, че Бейкън е бил автор на. безсмъртните пиеси и стихотворения, издадени под името на Шекспир... Теса плодна ума на най-великия учени писател на този век и не са били само гениален проблясък, спуснал се над човек със селски произход, неблагородническа история и недостатъчна литературна подготовка“ 147 Ние бихме добавили към тези интересни съображения и наличието на явни езотерични и окултни елементи в творчеството на този „Шекспир“ като напр. заниманията с окултна философия на персонажа от пиесата Бурята Просперо; на идеи от Кабала, които откриваме във Венецианският търговец на многобройни магии и вълшебства, описани в редица пиеси като Хамлет, „Макбет“ и др. Знанията на един неук селски труженик, какъвто всъщност е истинският Шекспир, едва ли биха могли да обхванат сложната и труднодостъпна материя на херметичните и езотеричните учения, но за един известен учен езотерист има- сонски философ, какъвто е сър Франсиз Бейкън, тези неща са напълно фамилиарни и достъпни. В основата на ренесансовата култура лежат преди всичко вярванията на хората, които главно произтичат от християнската религия. Нов нея се чувстват влиянията на херметизма и езотеризма, които успяват да създадат цялостни и завършени системи от вярвания, стремящи се да наложат своите философски и религиозни идеи чрез религиозните символи в изкуствата. В цялата дотогавашна човешка история живописта, музиката, скулптурата, литературата и танците са били винаги свързани и подчинени на религиозните принципи, идеи и ритуали. Новото в Ренесанса е, че покрай тази традиция в изкуството започва да се появява и едно чисто светско изкуство. Но дори и светско, това изкуство продължава да е свързано по някакъв начин спри- йомите и техниката, използвани в религиозното изкуство. Преди протестантската реформация преобладаващата част от изкуството във всички негови форми е подчинена на религиозните цели и доктрини на католическата църква, утвърждавайки възприятието на божествеността по начина, определен от нея. Затова произведения като „Декамерон“ на Бокачо и „Кентърбърийските разкази на Чосър правят силно впечатление на хората със своите напълно светски и твърде земни повествования. Други произведения като напр. Песента за Роланд“ и Ел Сид“, макар че съдържат не изрично изявен религиозен елемент, разкриват чисто светския аспект на възхвалата на борбата на християните срещу исляма. Въпреки това в ренесансовото изкуство светският елемент много бързо започва да се трансформира във фактор, утвърждаващ изявата на херметизма чрез изкуствата. Към края на 16 в. творците от всички области – от музика, живописи литература до архитектура и паркострои- телство – се придържат към принципите на херметизма, за да изградят основите на нова естетика, свързана с ново виждане за света. В някои случаи произведенията на изкуството просто илюстрират ключови постановки на херметичното учение, като например тезата за взаимовръзката между микрокосмоса има- крокосмоса. В други случаи самият творчески процес се възприема изцяло като магическо действие, при което завършената |