Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 260 261 Рабле, Ронсар, Марлоу и оспорвания Шекспир. С херметизма е свързана идейността на известните покровители на изкуствата Лоренцо де Медичи, Лудовико Сфорца, граф Лестър, рода Гонсага от Мантуа и др. Херметичното учение има отношение и към творчеството на писателите-хуманисти като Еразъм Ротердамски и сър Томас Мор. В сянката на херметизма саи велики монарси като френския крал Франсоа I, свещените римски императори Карл V и Рудолф II, испанския крал Филип II, английските монарси Хенри VIII и Елизабет I. Всички тези образи обаче са обединени и обобщени от митичния първообразна Фауст, ренесансовият маг и херметик, въплътил в себе си херметичната и езотеричната култура на мислене по времето на Ренесанса. На немски език Faust означава юмрука на латински Faustus означава успелият или предпочетеният. Има твърдения, че действително е съществувала историческа личност, прототипна Фауст, описан от Марлоу и Гьоте. Други изследователи на темата „Фауст“ твърдят, че той е прототипна Симеон Мага, описан в Библията, тъй като последният подобно на Фауст пътувал в компанията на проститутка, която се обявява за превъплъщение на Хубавата Елена на Омир, описана в неговата поема Илиада. Фауст на Гьоте и Марлоу, от своя страна, използва адската си сила, за да призове сянката на Хубавата Елена, за да се съвокупи с нея. Връзката с Елена е всъщност връзка с едно безтелесно демонично същество. Именно сексуалното общуване с такова същество, според някои изследователи, е източникът на тайнствената сила на Фауст, което се разглежда като върховно престъпление срещу Светия Дух, един грях, който по никакъв начин не може да бъде опростен. Развенчаването на образа на Фауст и асоциирането му с Дявола, с който той сключва договор, според изследователя Франк Барън, се дължина Мартин Лутер 167 . За Лутер всякаква магия, извършвана от подобна личност, не би могла да бъде друга освен сатанинска по своя характер. А ето как изглежда личността на реалния Фауст, описана от философа-херметик Тритемий: Той се осмели да се самопровъзгласи за пръв некромант. Непрестанно говори публично неща, които предизвикват погнуса и са противни на учението на Светата църква. Твърди сече. Фауст, вдъхновителна некромантите, астролог, втори маг, гадател на ръка и предсказател на бъдещето с помощта на вода, заявил, че чудесата на Христос не били чак дотам изумителни, че той самият също можел да ги извърши. обещал да извърши още по-удивителни неща и заявил, че що се отнася до алхимията, той стоял пови- соко от всички дотогавашни майстории можел да разбере и извърши всичко, което хората поискат. По най-престъпен начин скоро започнал да развращава момчета и когато това излязло наяве, се укрил, за да избегне сигурно наказание...“ 168 Ето какъв всъщност е реалният Фауст, разглеждан от поколенията херметици като въплътил в себе си херметичното и езотерично мислене, както и ученията, произтичащи от него. Носителят и олицетворението на тези учения обаче е отблъскващ, предизвикващ отвращение характери следователно същото трябва да си мислими за самите тези учения. Както се вижда, в своите твърдения относно огромните му възможности херметичният маг Фауст сравнява по унизителен начин неговите дела с чудесата, извършени от Божия Син. Прицелната точка и тук е образът на Спасителя Иисус Христос, с тази разлика, че чудесата на Иисус са засвидетелствани от стотици хора и описани надлежно и авторитетно от различни автори, докато делата на Фауст са само високомерно заявени, без никой да ги е видял и освидетелствал. Говори за неща, които той самият не може да извърши. За съжаление тогавашното ниво на научното познание, а оттук и на анализа на ученията на херметизма и езотеризма, не позволява да се разбере ясно и отчетливо фундаменталното различие между тези учения и това на християнството, което е причина за нестихващото влияние на херметизма върху цялостната християнска култура по времето на Ренесанса. Чрез образа на ренесансовия Фауст фактически се хвърля сянка върху неговите истински подбудители – херметичното и езотеричното учение и тяхната вековна претенция за святости искрена привързаност към божествеността. Въпреки явните връзки на Фауст с Дявола, неговата история придобива очертанията на една влиятелна легенда, трайно заложена в душите на следващите поколения херметици и неразривно свързана сученията на херметизма и езотеризма. „През те години на 16 в. легендата за Фауст, обявен за зет на дявола, вече е широкоразпространена. През това време |