Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 256 257 при което нерядко някои по-видни представители на публиката участват в тях. След като театралната част от представлението завърши, то преминава в бал, като артистите слизат от сцената и се смесват със зрителите. По този начин се прекосява невидимата бариера между илюзията иреалността и микрокосмосът на изпълнението върху сцената се слива с макрокосмоса на големия обкръжаващ го свят. Енергията, привлечена с магията на талисмана от първия, се прехвърля във втория.“ 161 Такива представления на британска почва се оказват изключително подходящи за поддържане на култа към кралицата-дева и към мистичната британска империя. Крал Джеймс I се позовавана херметичния принципна аналогията, за да интерпретира по своему въпросните представления. Кралят според него е представителна Бога на земята и затова той е длъжен да се отчита единствено на Него. По времена царуването на Джеймс I музикалните поетични драми от херметичен тип се използват често за утвърждаването на тази представа в съзнанието нане- говите поданици. Преобладащо е влиянието на херметизма и в областта на театралното изкуство. Повече от век, след като Хенри VIII закрива манастирите и прекратява връзките си с Римската църква, в Англия не се строят черковни сгради. Вместо това в Англия се строят театри. Лондон е единственият европейски град, изпълнен с множество дървени театри, предизвикващи удивлението на чуждестранните посетители. Английският театър всъщност се превръща в своеобразна нова черква, в нов вид храм. В магическото пространство на тази сграда пред една публика с неутолима жажда се изпълняват обредите и ритуалите на херметичните мистерии.“ 162 Римският архитект Витрувий, от когото архитектите-херме- тици черпят вдъхновение, е един от първите, препоръчал построяването на дървени театри. Под влияние на неговите идеи през 1576 г. в Лондон се изгражда първият дървен английски театър от Джеймс Бърбадж, който е едновременно дърводелец и актьор. Този театър става популярен просто под названието Театърът. Актьорите на театрите се организират в трупи и много скоро техните представления стават прицелна критики отстрана на английските християни. Артистичните трупи обаче най-често са под закрилата на висши аристократи, които им осигуряват парична подкрепа и политическо покровителство. Трупата на Театърът напр. е покровителствата от Робърт Дъдли, граф Лестър, който е чичо на сър Филип Сидни и горещ привърженик на херметика Джон Дий. Граф Лестър е и баща на истинския автор на шекспировите пиери сър Франсиз Бейкън. През 1598 г. Театърът на Бърбадж се премества в нова сграда, получавайки и ново име Глобус. Появяват се и други театри, като най-популярните носят имената Завесата, Лебедът, Розата, Фортуна и Червеният бик. В тези театри се използва разнообразна техника за светлинни, звукови и по-сложни сценични ефекти. Според историчката Франсес Йейтс театралният продуцент от онова време е можел да се обърне с молба за помощ единствено към философите-херметици, защото само теса били техници в един век, в който науката едва е започвала да излиза от недрата на магията. Според същата авторка идеята за театъра на Бърбадж била дадена от самия Джон Дий, който били проектантът на сградата. Тя твърди също, че с названието Глобус се целяло изтъкването на херметичната символика на въплътения в него микрокосмос, чрез който театърът се превръщал в своеобразен талисман, привличащ космическите сили и възбуждащ у хората религиозни асоциации. Театралната среда и представленията се превръщали по този начин в неделима цялост, постигайки хармонично единство между пиесата, сцената и зрителите. Така театърът Глобус, както и другите театри, се превръща в магически театър, космически театър, религиозен театър. Докато в същото време магът, като създател на театъра и на неговата магия, става подобен на Бога, на върховния маг, на създателя на театъра на света“ 165 В микрокосмоса на магията на театралния талисман се заражда и образът на митичния Фауст. Авторът на този образ Марлоу се представя за атеист, но неговият атеизъм се отнася единствено за християнството. Неговата интуиция обаче е херметично настроена. Марлоу е член на херметичния кръг на граф Нортъмбърланд, имащ допирни точки с кръга на Джон Дий. От произведението му Доктор Фауст“ личи ясно, че той познава добре херметичното учение. Спрямо последното неговият атеизъм се изпарява, изчезва. Това личи и от факта, че героят Фауст |