Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 266 267 сансовия херметизъм. Първият от тях е Тритемий (1462–1516), споменат от нас във връзка с цитираното по-горе писмо, в което името на Фауст се появява за първи път в исторически документ. През 1499 г. Тритемей пише за себе си, че е самохвалко и лъжец и че работи заедно с дяволски сили. Той посочва, че това са обвинения, отправени към него във връзка с неговия интерес към херметизма. Този херметичен мислител е един от първите, който твърди, че е възможно предаването намисли от разстояние между хората, извършващо се по телепатичен път. В своята книга „Stenographia“ (Стенография) Тритемий посочва, че има намерение да изследва телепатичното общуване, тайнописа, един революционен метод за изучаване на чужди езици, както и много други неща, които не бива да бъдат обнародвани публично. Всъщност Тритемий създава един метод, използван по-късно в шпионажа. Това е методът, позволяващ общуването между тайните агенти чрез ползването на закодирани пасажи от един и същ текст. В този смисъл книгата на Тритемий е високо оценена от самия Джон Дий, който използва въпросния метод в дейността си като шпионин на Елизабет Тези изследвания по стенография и тайнопис на Тритемий се възприемат погрешно от съвременниците му като кабалис- тични писания, криещи забранени тайни. Отделно от тези изследвания този мислител проявява кабалистичен и херметичен интерес към тайнствените свойства на числата. Показателен е и опитът му да открие методология за привличане на духовни свръхестествени сили, с чиято помощ да променя действителността. Тритемей интерпретира тези сили като светли и ангелски, призовавайки ги от едно чисто нравствено състояние, в което той счита, че се намира. Този тип магия се нарича бяла магия или още ангелска магия, или небесна магия. Някои я наричат естествена магия, приложна или силова магия“ 175 Методологията на Тритемий по отношение на бялата магия обаче не се отличава съществено от черната магия, прилагана от нечисти духом магьосници, призоваващи демонични сили и стихии. В Библията обаче благочестивите християни са предупредени от Словото Божие да не правят разлика между бялата и черната магия. Теса всъщност едно и също. Ученията на херметиците от типа на Тритемий показват недвусмислено, че в края на краищата при всяко призоваване на духовни свръхестествени сили с цел промяна на човешката действителност, от другия крайна канала за свръзка неизменно застават тъмните демонични сили, които от своя страна най-често се опитват да се представят за светли, ангелски сили. Тези сили са коварни и по-опасни от открито демоничните духовни сили. Защото християнският Бог ние предупредил, чене ние трябва да Го търсим, а че Той е, Който следва да търси хората, и Той е, Който предава чрез посланиците Си Своите Слова, Мисли, Действия, Намерения и Планове. Само Бог може да промени действителността в необходимата за хората насока. Духовните сили, призовани от човеци, могат да променят действителността винаги и само в ущърб на живите хора. Именно по тази причина благочестивите християни възприемат навремето Тритемий като нечист магьосник, свързан с образа на Фауст. Може би поради това обвинение Тритемий опитва да се защити, осъждайки Фауст в споменатото писмо. Въпреки това, по-късно той се обявява за по-способен и можещ маг от Фауст и описва страданията, причинени му от един призован от него нечист дух. Твърди, че е извършил успешно опити за алхимическата трансмутация на философския камък, едно достижение, което не е освидетелствано от никого. Един друг виден учен-херметик по времето на Ренесанса е Николай Кузански (1401–1464). Истинското му име е Николаус Кребс. Той е немски математики философ, който пише на латински. Кузански е първият мислител, отхвърлил средновековната концепция за космоса, замествайки я с идеята за безкрайната вселена. Неговото учение до голяма степен е повлияно от възгледите на св. Бонавентура и от францисканската школа. Той има важна заслуга за развитието на ренесансовия езотеризъм. Николай Кузански разработва своя теория на познанието, в която един от принципите е съвпадението на противоположностите, създаващ условия за широко приложение на еклектизма (съвместяване ведно и също учение на противоречащи си една на друга истини, воден от духа за помирение и разбирателство между спорещите страни. Като доктор по право той написва Католическото съгласие, една книга, в която се обсъждат дебатите от Базелския събор (1431). В нея Кузански |